Задкулисието да почерпи
Както е тръгнало, същинската правосъдна промяна няма да ни споходи най-малко още седем-осем парламентарни мандата. И по тази причина поговорката " Денят си проличава от заранта ", колкото и тривиално да звучи към този момент, продължава да и е като дялан камък - където и да го сложиш, все си е на същинското място.
По принцип моментът въобще не е подобаващ за каквото и да било обезверение и скептицизъм. Въпреки епохалната каша, забъркана от партиите и обединенията в обозе почившите 45-о Обикновено национално заседание и 46-о Обикновено национално заседание, живеем в удивително време - сякаш остарялото отново си отива вечно, но новото някак не ще да пристигна най-малко за малко. Опъва се, като че ли знае какво ще го сполети, в случай че влезе и затвори вратата зад тила си. Така че никой няма никакво желание да изхвърля бебето по едно и също време с мръсната вода.
В същото време обаче и публично декларираните реформатори, и техните към момента обезпокоени и уплашени съидейници и симпатизанти би трябвало да се сбогуват с илюзията, че всички сме длъжни да им мълчим и да им козируваме! Или пък да се усещаме предатели, герберасти и слугинаж на задкулисието всеки пък, когато не сме съгласни с някоя тяхна концепция или не виждаме смисъл да им ръкопляскаме, тъй като извършват отговорностите си по закон.
Казано накратко, в случай че продължат по досегашния си път, така наречен партии на митинга няма да уволнят Иван Гешев от поста " Главен прокурор на Република България ", няма да изхвърлят платените ятаци на задкулисието в правосъдната система и няма да прочистят храма на Темида от корумпираните магистрати, работещи самосиндикално или пък построили си свои персонални незаконни схеми. Просто за следващ път те са тръгнали по линия на най-лекото противодействие и за още по-пореден път ще обслужат корпоративните ползи на съдийската колегия.
Например - така буйно лелеяното изваждане на държавното обвиняване от правосъдната система и подчиняването й на Народното събрание ще бъде най-обикновена реабилитация на славните прокурорски времена от епохата на тоталитаризма. Който не има вяра, дано прочете анулирания преди 27 години Закон за прокуратурата и със личните си очи види защо става дума. Днес ние ще онагледим тезата си с нещо друго.
Официално тиражираните причини в интерес на това " изваждане " са десетина, само че в тази ситуация нас ни интересуват единствено два. Първо - националният политически консенсус към личността на основния прокурор, тъй като той ще се избира с квалифицирано болшинство, т.е. от 180 народни представители. И второ - повишение на отчетността и прозрачността на държавното обвиняване, което - паралелно с премиера и министрите му - също минава на наложителен парламентарен надзор.
Нашето непретенциозно мнение е, че нищо сходно няма да се случи. Точно по този начин, както в никакъв случай нищо не се случва с Комисията за защита на конкуренцията, Комисията за финансов контрол, Инспектората към Висшия правосъден съвет, Сметната палата и всички останали структури на държавната власт, чиито шефове и членове се избират от Народното събрание. Не неотдавна, а от зачеването им с приемането на настоящата конституция през 1991 година.
Пак от 1991 година, да вземем за пример, Народното събрание избира 11 от членовете на Висшия правосъден съвет. Нито един път до момента - към този момент три десетилетия - нито едно ръководещо болшинство не е канило или викало своите " емисари " в Народното събрание. Било на другарски диалог, било за търсене на морална отговорност за някоя дивотия. Нито един път!
И къде е гаранцията, че в случай че Народното събрание стартира да избира основния прокурор, на тази порочна процедура ще бъде прекъсната? Никъде я няма тази пуста гаранция. Не за друго, а тъй като никой в никакъв случай не е мислил по този въпрос. Защото задачата на упражнението е напълно друга и няма нищо общо нито с правораздаването, нито с демокрацията.
За пари иде тирада. За доста пари - не по-малко от 100 милиона годишно. По документи се водят лични доходи на правосъдната система и се разпределят за харчене сред Висш съдебен съвет, съдилищата, прокуратурата и следствието. На всекиго по равно и... по малко! Онова, за което никой до момента не е приказвал намерено е, че тези лични доходи са заслуга единствено и само на съдилищата - от правосъдни и държавни такси. Прокуратурата и следствието по закон имат право да генерират само разноски.
И... това е огромния проблем, който би трябвало да бъде решен: по какъв начин тези лични доходи да не се разделят повече на три, а да си останат единствено за тези, които ги печелят? Нали се сещате какво ще се случи, когато заветния миг настъпи и въпросните 100 милиона стартират да " циркулират " единствено сред съдиите?
Други са пътищата за възпиране на основния прокурор и вкарване на държавното обвиняване в правия път.
За някои от тях към този момент стана дума в предходни изявления - изхвърляне на печално известните предварителни инспекции от Закона за правосъдната власт; изваждане на следствието от правосъдната система и обединяването му с ГДБОП под формата на българско ФБР; пререгистриране на всички районни, окръжни, апелативни и висши прокуратури като независими и самостоятелни едно от друго юридически лица и така нататък Така че през днешния ден продължаваме с другите разновидности, за които нито един от така наречен реформатори не желае да приказва. дори не желае да чува...
Ако стартираме метенето от тавана, най-бързото и ефикасно " нещо " е привеждането на Върховната касационна прокуратура в легален тип. Точно по този начин - грешката е вярна: съгласно концепциите на законодателя, залегнали във всички редакции на Закона за правосъдната власт от 1994 година насам, ВКП би трябвало да е огледално копие на Върховния касационен съд. Тоест - в нея да работят толкоз прокурори, колкото са нужни за потребностите на касационното произвеждане по наказателни каузи. Нищо повече.
Ето с тази реформирана конструкция на ВКП през 2010 година тогавашният основен прокурор Борис Велчев трябваше да отговори на следващите рецензии на Брюксел, че държавното обвиняване се демократизира. Нали можем да се сетим какво е ситуацията през днешния ден, след 9-годишното ръководство на Сотир Цацаров и Иван Гешев? Или към момента ни е бедна фантазията?
Някак скритом и като че ли апропо, структурата на днешната Върховна касационна прокуратура е тъкмо копие на Главна прокуратура от времето на соца. Тоест - правосъдната промяна по никакъв метод не я е докоснала. Има инспекторат, има следствен контрол, има информационно-аналитичен отдел, има... какво ли не още.
Плюс Бюрото по отбрана, което от оня ден бе върнато на правосъдното министерство, плюс... Единната осведомителна система за противопоставяне на престъпността, която преди 8-9 години ГЕРБ също " подари " на основния прокурор. Крайно време е всичко това да изчезне от ВКП. По допустимо най-бързия и неусетен метод - посредством 5-6 разпореждания в Закон за съдебната власт, които могат да бъдат написани, разисквани и гласувани на второ четене за не повече от два месеца.
Също толкоз бързо и още по-безболезнено, основният прокурор може да бъде укротен и по още едно направление. Една от най-популярните защитни тези на Иван Гешев е, че като основен прокурор той нищо няма право да знае за обособените досъдебни производства, няма право да се меси в работата на подчинените си и без тяхно позволение не може да огласява никаква информация.
Щом е по този начин, за какво никой до момента не предложи фигурата на основния прокурор да бъде изхвърлена от Закона за специфичните разследващи средства? И за какво никой до момента не се е сетил и не е записал в Наказателно-процесуален кодекс следната наредба: " Главният прокурор няма право да посещава местопрестъпления и да дава изказвания от името на оперативно-следствените служащи, на дежурния или наблюдаващия прокурор, тъй като по този метод влияе отрицателно върху тяхното вътрешно разбиране и предопределя крайния излаз на досъдебното произвеждане ".
И още - за какво нито един модернизатор до момента не е предложил нищо свястно по адрес на правосъдните заседатели и движимостите лица? Нима никой не е чувал, че още при започване на 90-те години на предишния век една поръчкова тройна експертиза струваше към 5000 $?
Хайде, за през днешния ден стига толкоз...
По принцип моментът въобще не е подобаващ за каквото и да било обезверение и скептицизъм. Въпреки епохалната каша, забъркана от партиите и обединенията в обозе почившите 45-о Обикновено национално заседание и 46-о Обикновено национално заседание, живеем в удивително време - сякаш остарялото отново си отива вечно, но новото някак не ще да пристигна най-малко за малко. Опъва се, като че ли знае какво ще го сполети, в случай че влезе и затвори вратата зад тила си. Така че никой няма никакво желание да изхвърля бебето по едно и също време с мръсната вода.
В същото време обаче и публично декларираните реформатори, и техните към момента обезпокоени и уплашени съидейници и симпатизанти би трябвало да се сбогуват с илюзията, че всички сме длъжни да им мълчим и да им козируваме! Или пък да се усещаме предатели, герберасти и слугинаж на задкулисието всеки пък, когато не сме съгласни с някоя тяхна концепция или не виждаме смисъл да им ръкопляскаме, тъй като извършват отговорностите си по закон.
Казано накратко, в случай че продължат по досегашния си път, така наречен партии на митинга няма да уволнят Иван Гешев от поста " Главен прокурор на Република България ", няма да изхвърлят платените ятаци на задкулисието в правосъдната система и няма да прочистят храма на Темида от корумпираните магистрати, работещи самосиндикално или пък построили си свои персонални незаконни схеми. Просто за следващ път те са тръгнали по линия на най-лекото противодействие и за още по-пореден път ще обслужат корпоративните ползи на съдийската колегия.
Например - така буйно лелеяното изваждане на държавното обвиняване от правосъдната система и подчиняването й на Народното събрание ще бъде най-обикновена реабилитация на славните прокурорски времена от епохата на тоталитаризма. Който не има вяра, дано прочете анулирания преди 27 години Закон за прокуратурата и със личните си очи види защо става дума. Днес ние ще онагледим тезата си с нещо друго.
Официално тиражираните причини в интерес на това " изваждане " са десетина, само че в тази ситуация нас ни интересуват единствено два. Първо - националният политически консенсус към личността на основния прокурор, тъй като той ще се избира с квалифицирано болшинство, т.е. от 180 народни представители. И второ - повишение на отчетността и прозрачността на държавното обвиняване, което - паралелно с премиера и министрите му - също минава на наложителен парламентарен надзор.
Нашето непретенциозно мнение е, че нищо сходно няма да се случи. Точно по този начин, както в никакъв случай нищо не се случва с Комисията за защита на конкуренцията, Комисията за финансов контрол, Инспектората към Висшия правосъден съвет, Сметната палата и всички останали структури на държавната власт, чиито шефове и членове се избират от Народното събрание. Не неотдавна, а от зачеването им с приемането на настоящата конституция през 1991 година.
Пак от 1991 година, да вземем за пример, Народното събрание избира 11 от членовете на Висшия правосъден съвет. Нито един път до момента - към този момент три десетилетия - нито едно ръководещо болшинство не е канило или викало своите " емисари " в Народното събрание. Било на другарски диалог, било за търсене на морална отговорност за някоя дивотия. Нито един път!
И къде е гаранцията, че в случай че Народното събрание стартира да избира основния прокурор, на тази порочна процедура ще бъде прекъсната? Никъде я няма тази пуста гаранция. Не за друго, а тъй като никой в никакъв случай не е мислил по този въпрос. Защото задачата на упражнението е напълно друга и няма нищо общо нито с правораздаването, нито с демокрацията.
За пари иде тирада. За доста пари - не по-малко от 100 милиона годишно. По документи се водят лични доходи на правосъдната система и се разпределят за харчене сред Висш съдебен съвет, съдилищата, прокуратурата и следствието. На всекиго по равно и... по малко! Онова, за което никой до момента не е приказвал намерено е, че тези лични доходи са заслуга единствено и само на съдилищата - от правосъдни и държавни такси. Прокуратурата и следствието по закон имат право да генерират само разноски.
И... това е огромния проблем, който би трябвало да бъде решен: по какъв начин тези лични доходи да не се разделят повече на три, а да си останат единствено за тези, които ги печелят? Нали се сещате какво ще се случи, когато заветния миг настъпи и въпросните 100 милиона стартират да " циркулират " единствено сред съдиите?
Други са пътищата за възпиране на основния прокурор и вкарване на държавното обвиняване в правия път.
За някои от тях към този момент стана дума в предходни изявления - изхвърляне на печално известните предварителни инспекции от Закона за правосъдната власт; изваждане на следствието от правосъдната система и обединяването му с ГДБОП под формата на българско ФБР; пререгистриране на всички районни, окръжни, апелативни и висши прокуратури като независими и самостоятелни едно от друго юридически лица и така нататък Така че през днешния ден продължаваме с другите разновидности, за които нито един от така наречен реформатори не желае да приказва. дори не желае да чува...
Ако стартираме метенето от тавана, най-бързото и ефикасно " нещо " е привеждането на Върховната касационна прокуратура в легален тип. Точно по този начин - грешката е вярна: съгласно концепциите на законодателя, залегнали във всички редакции на Закона за правосъдната власт от 1994 година насам, ВКП би трябвало да е огледално копие на Върховния касационен съд. Тоест - в нея да работят толкоз прокурори, колкото са нужни за потребностите на касационното произвеждане по наказателни каузи. Нищо повече.
Ето с тази реформирана конструкция на ВКП през 2010 година тогавашният основен прокурор Борис Велчев трябваше да отговори на следващите рецензии на Брюксел, че държавното обвиняване се демократизира. Нали можем да се сетим какво е ситуацията през днешния ден, след 9-годишното ръководство на Сотир Цацаров и Иван Гешев? Или към момента ни е бедна фантазията?
Някак скритом и като че ли апропо, структурата на днешната Върховна касационна прокуратура е тъкмо копие на Главна прокуратура от времето на соца. Тоест - правосъдната промяна по никакъв метод не я е докоснала. Има инспекторат, има следствен контрол, има информационно-аналитичен отдел, има... какво ли не още.
Плюс Бюрото по отбрана, което от оня ден бе върнато на правосъдното министерство, плюс... Единната осведомителна система за противопоставяне на престъпността, която преди 8-9 години ГЕРБ също " подари " на основния прокурор. Крайно време е всичко това да изчезне от ВКП. По допустимо най-бързия и неусетен метод - посредством 5-6 разпореждания в Закон за съдебната власт, които могат да бъдат написани, разисквани и гласувани на второ четене за не повече от два месеца.
Също толкоз бързо и още по-безболезнено, основният прокурор може да бъде укротен и по още едно направление. Една от най-популярните защитни тези на Иван Гешев е, че като основен прокурор той нищо няма право да знае за обособените досъдебни производства, няма право да се меси в работата на подчинените си и без тяхно позволение не може да огласява никаква информация.
Щом е по този начин, за какво никой до момента не предложи фигурата на основния прокурор да бъде изхвърлена от Закона за специфичните разследващи средства? И за какво никой до момента не се е сетил и не е записал в Наказателно-процесуален кодекс следната наредба: " Главният прокурор няма право да посещава местопрестъпления и да дава изказвания от името на оперативно-следствените служащи, на дежурния или наблюдаващия прокурор, тъй като по този метод влияе отрицателно върху тяхното вътрешно разбиране и предопределя крайния излаз на досъдебното произвеждане ".
И още - за какво нито един модернизатор до момента не е предложил нищо свястно по адрес на правосъдните заседатели и движимостите лица? Нима никой не е чувал, че още при започване на 90-те години на предишния век една поръчкова тройна експертиза струваше към 5000 $?
Хайде, за през днешния ден стига толкоз...
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ