Директорът на Софийската филхармония Найден Тодоров: Зала “България” - храмът на музиката у нас, става на 80 години
Както е известно, на 9 октомври 1937 година е открита зала “България ” - храмът на музиката и на цялата наша музикална общност. Точно 80 години след формалното разкриване на зала “България ” в нея ще бъде възпроизведена точната стратегия от първия й концерт. На този 9 октомври ще чуем Концерт за пиано №3 от Панчо Владигеров - композиторът го написа особено за новата зала и го извършва персонално на 9 октомври 1937 година Солисти на тържествения концерт ще бъдат трима наши пианисти - дуо Аглика Генова - Любен Димитров и Людмил Ангелов. На органа - Велин Илиев. Диригент - маестро Найден Тодоров. В програмата на 9 октомври в зала “България” ще звучат творби от Й. С. Бах, Роберт Шуман, Енрико Боси, Жозеф Боне, Георг Фридрих Хендел, Панчо Владигеров и Петко Стайнов.
- Маестро, знайно е, че сте прекомерно привързан към това празненство...
- За мен е доста забавен фактът, че в края на 30-те години на предишния век, тогава, когато е било ясно, че ще има война, страната България е построила залата. Това приказва доста за хората какво са мислили тогава. И ми се желае и през днешния ден да мислим по този метод. Както се знае, през 1937 година залата е издигната и след по-малко от 10 години е разрушена. Слава богу, нещата не са свършили до такава степен и залата е била възобновена, въпреки че остава известно време без орган. А 30 години по-късно чак органът е издигнат отначало. Но зала “България” си остава номер 1 у нас. И неслучайно си носи името, нали! И за мене е голяма горделивост и чест, че тъкмо по време на тази годишнина аз имам опцията да вземам участие, да спомагам с филхармонията за нейното реализиране. Малко е да се каже, че съм привързан, аз съм захласнат.
- Беше доста разумно да повторите първата стратегия - тази през 1937 година, да я повторите на същата дата, на 9 октомври... Удовлетворен ли сте?
- Повече от задоволен! Тогава е имало изключителни реализатори, като самия Панчо Владигеров, Люба Енчева и Димитър Ненов. И по тази причина взехме решение да поканим Людмил Ангелов и дуото Аглика Генова и Любен Димитров.
- Вие ги дирижирате. Я кажете освен това за тях.
- Това дуо Аглика Генова и Любен Димитров са едни от най-успешните български клавирни ансамбли в международен мащаб. Идеята да ги поканим беше моя, защото с изключение на блестящи солисти, одобрявани с аплодисменти във всички зали и фестивали по целия свят, те са звезди, които безспорно ще изпълнят с искра празничната стратегия на 9 октомври. Освен това Аглика е от Пловдив, а Любен от Русе - двата града, с които аз съм здраво обвързван. Наградите, които получават, са индикатор по какъв начин ги възприема света. И те са следващият образец за това по какъв начин българи просперират на открито, а по-малко се чува за тях у нас. А пък за Людмил Ангелов ще кажа, че е един от най-големите наши пианисти. Освен това той е буен обожател на творчеството на Панчо Владигеров. Едва ли се знае, само че Владигеров е бил един от най-популярните композитори по това време в чужбина. Колко композитори могат да се похвалят, че тяхна музика е свирена от Берлинската и Виенската филхармония. А първият концерт на Панчо Владигеров е този, с който се е дипломирал даже самият Караян.
Зала “България”
- А правилно ли е, че откогато сте шеф, идвате доста рано заран в зала “България “, с цел да слушате органа тук?
- Случва се в действителност. Идвам заран в 8 часа и тихичко приближавам. Това е времето, в което нашият органист репетира. Усещането е необикновено, усещам се като в различен свят. И в действителност мога да кажа, че е благословия човек да може да работи на такова място. Така че да се скрие и да слуша нещо, което доста рядко може да чуе изобщо някъде. На какъв брой места у нас може да се чуе онлайн орган! Настръхвам, каква берекет!
- А за юбилейния концерт на Рашко Младенов, който също дирижирахте, какво ви е мнението?
- За мен беше, апропо, и една задявка. Много музиканти възприемат първи октомври съществено, и то прекомерно. Световен ден на музиката! Много ненавиждам, когато хората се възприемат насериозно. По принцип. И незабавно отвръщам наопаки. Както се знае, Рашко, като се изключи че е артист, е и музикант. Много беше забавно, тъй като бе поканил разнообразни реализатори - което сътвори много независимост и фриволност, само че за мен беше притеснително, защото постоянно съм се пазил да ръководя концерти с доста творби. Трудно е да превключваш от едното на другото.
- Много хора се питат за какво зала “България” ви е толкоз скъпо място и не преигравате ли?
- Винаги съм се стремял към нея. Преди години работех в Пловдивската филхармония и направихме огромен цикъл от концерти в зала “България”. За мен тогава беше най-голямото благополучие. После работих в Русе, отново направихме много концерти в тази зала. И аз се убедих, че тук ми е мястото. Така че през днешния ден, с помощта на Софийската филхармония, за мене “България” си е храм на класическата музика.
- Вие сте и музикант, свирите ли в този момент, или не?
- Още изсвирвам на пиано, само че доста по-малко. Не ми доближава време, огромен проблем ми е. Свирил съм през годините много и на тромпет, и на виола, само че пианото си е моят инструмент, изключително когато съм печален.
- Какви са проблемите в храма?
- Намеквате за споровете във филхармонията. Смея да се надявам, че стартират да стихват. Целият екип е към 250 индивида, няма по какъв начин колкото и културни хора да сме, да няма дрязги, само че понижават. Наистина е по този начин. С идването си като шеф взех решение доста гладко да трансформирам нещата тук. Благодарение на делегирания бюджет, който финансира Софийската филхармония, хората са много натоварени. А понижим ли концертите, ще рухнем финансово. И би трябвало да се внимава доста, по тази причина не върша внезапни придвижвания, само че тактика имам.
- Защо към момента филхармонията няма основен диригент?
- Решихме тази година да ни гостуват доста разнообразни диригенти, с цел да може оркестърът да се запознае с тях и да избере с кого желае да работи. И дай боже да изберат същинския човек, който да ги съставлява. Аз имам големи упоритости към тази позиция, само че без да съм шеф, и сега няма по какъв начин да съвместявам тези две позиции. Признавам си, че моята огромна фантазия още от детските ми години е да съм основен диригент на Софийската филхармония. И не съм се отказал. Един ден - може би...
С невероятната Райна Кабаиванска
- А какво става с диригента Емил Табаков?
- Сред изключително забавните събития ще бъде завръщането на Емил Табаков като диригент на Софийската филхармония - не за непрекъснато, а за два концерта. Известно е, че преди 17 години Табаков е напуснал тази институция, която тогава е оглавявал. Затова новата му среща с елитния състав ще бъде паметна - и за него, и за оркестрантите, а най-много за публиката. Емил Табаков ще дирижира през идния март филхармонията и ще гостува за Мартенските музикални дни в Русе. И аз доста се веселя, че той ще гостува в родния си град. А пък на 28 юни ще закрием сезона с една от най-големите симфонии на Малер под негово дирижиране. Неслучайно избрахме Малер, тъй като идващият ръководител на Евросъюза след нас е Австрия. Чрез културата си подаваме ръка - един тип. А Емил Табаков е може би най-хубавият тълковник на Малер.
- Нека ви върна към зала “България”... Кога влязохте за първи път в нея?
- Тя е емблема на българската просвета. Зала “България” е доста красива от вътрешната страна, само че е лекичко занемарена извън, в действителност като българската просвета. Гледайки я извън, измежду постройките към нея, няма по какъв начин да схванеш, че има подобен храм в София. За да я видиш, би трябвало да влезеш вътре. Първото ми влизане беше огромен потрес.
- А помните ли първия си концерт като диригент в зала “България”?
- Да-да! Беше, когато Виктор Чучков ме предложения за концерт на годишнина на Росини - на 29 февруари 2000 година Трудно мога да ви опиша това чувство. По-късно към този момент имах поредност от концерти и се стигна до през днешния ден, досега към този момент когато сме едно семейство.
- Музикантите оперирате най-вече с страсти, ето и вие не вършиме изключение, или бъркам?
- Да, по този начин е. Затова за нас са доста значими събитията, които се случват, и не толкоз като фактология, а като преживявания. И преживяванията, вълненията, които имам към зала “България “, я вършат може би най-ценното място за мен. Няма подозрение.
- Идват ли политици в залата?
- Няколко пъти към този момент съм виждал президента Румен Радев, най-редовно идва някогашният културен министър Георги Йорданов, при цялата си претовареност намира време да ни посещава и Йорданка Фандъкова.
- Какво още ще става в залата, като с вас се работело мъчно, както вие самият си признавате?
- Според мен ръководителят не би трябвало да ври от хрумвания, а да разчита на своите чиновници. Не че аз нямам хрумвания, в противен случай, само че считам, че те би трябвало да го бомбардират с оферти. Аз не санкционирам за неточност, а за нарушаване. Принцип. Лошото е, че постоянно се тормозя, в случай че няма огромен проблем, ще ме изтезава дребен подобен. Какво да се прави. Емоции! Иска ми се да каним огромни имена, най-големите в света, най-класните реализатори, само че в случай че не знам какво ще е финансирането ни, няма по какъв начин да стане. А се готви смяна на финансирането и това пречи на репертоарните ни проекти. И ме кара да не мога да дремя нощно време.
Елена КОЦЕВА
- Маестро, знайно е, че сте прекомерно привързан към това празненство...
- За мен е доста забавен фактът, че в края на 30-те години на предишния век, тогава, когато е било ясно, че ще има война, страната България е построила залата. Това приказва доста за хората какво са мислили тогава. И ми се желае и през днешния ден да мислим по този метод. Както се знае, през 1937 година залата е издигната и след по-малко от 10 години е разрушена. Слава богу, нещата не са свършили до такава степен и залата е била възобновена, въпреки че остава известно време без орган. А 30 години по-късно чак органът е издигнат отначало. Но зала “България” си остава номер 1 у нас. И неслучайно си носи името, нали! И за мене е голяма горделивост и чест, че тъкмо по време на тази годишнина аз имам опцията да вземам участие, да спомагам с филхармонията за нейното реализиране. Малко е да се каже, че съм привързан, аз съм захласнат.
- Беше доста разумно да повторите първата стратегия - тази през 1937 година, да я повторите на същата дата, на 9 октомври... Удовлетворен ли сте?
- Повече от задоволен! Тогава е имало изключителни реализатори, като самия Панчо Владигеров, Люба Енчева и Димитър Ненов. И по тази причина взехме решение да поканим Людмил Ангелов и дуото Аглика Генова и Любен Димитров.
- Вие ги дирижирате. Я кажете освен това за тях.
- Това дуо Аглика Генова и Любен Димитров са едни от най-успешните български клавирни ансамбли в международен мащаб. Идеята да ги поканим беше моя, защото с изключение на блестящи солисти, одобрявани с аплодисменти във всички зали и фестивали по целия свят, те са звезди, които безспорно ще изпълнят с искра празничната стратегия на 9 октомври. Освен това Аглика е от Пловдив, а Любен от Русе - двата града, с които аз съм здраво обвързван. Наградите, които получават, са индикатор по какъв начин ги възприема света. И те са следващият образец за това по какъв начин българи просперират на открито, а по-малко се чува за тях у нас. А пък за Людмил Ангелов ще кажа, че е един от най-големите наши пианисти. Освен това той е буен обожател на творчеството на Панчо Владигеров. Едва ли се знае, само че Владигеров е бил един от най-популярните композитори по това време в чужбина. Колко композитори могат да се похвалят, че тяхна музика е свирена от Берлинската и Виенската филхармония. А първият концерт на Панчо Владигеров е този, с който се е дипломирал даже самият Караян.
Зала “България”
- А правилно ли е, че откогато сте шеф, идвате доста рано заран в зала “България “, с цел да слушате органа тук?
- Случва се в действителност. Идвам заран в 8 часа и тихичко приближавам. Това е времето, в което нашият органист репетира. Усещането е необикновено, усещам се като в различен свят. И в действителност мога да кажа, че е благословия човек да може да работи на такова място. Така че да се скрие и да слуша нещо, което доста рядко може да чуе изобщо някъде. На какъв брой места у нас може да се чуе онлайн орган! Настръхвам, каква берекет!
- А за юбилейния концерт на Рашко Младенов, който също дирижирахте, какво ви е мнението?
- За мен беше, апропо, и една задявка. Много музиканти възприемат първи октомври съществено, и то прекомерно. Световен ден на музиката! Много ненавиждам, когато хората се възприемат насериозно. По принцип. И незабавно отвръщам наопаки. Както се знае, Рашко, като се изключи че е артист, е и музикант. Много беше забавно, тъй като бе поканил разнообразни реализатори - което сътвори много независимост и фриволност, само че за мен беше притеснително, защото постоянно съм се пазил да ръководя концерти с доста творби. Трудно е да превключваш от едното на другото.
- Много хора се питат за какво зала “България” ви е толкоз скъпо място и не преигравате ли?
- Винаги съм се стремял към нея. Преди години работех в Пловдивската филхармония и направихме огромен цикъл от концерти в зала “България”. За мен тогава беше най-голямото благополучие. После работих в Русе, отново направихме много концерти в тази зала. И аз се убедих, че тук ми е мястото. Така че през днешния ден, с помощта на Софийската филхармония, за мене “България” си е храм на класическата музика.
- Вие сте и музикант, свирите ли в този момент, или не?
- Още изсвирвам на пиано, само че доста по-малко. Не ми доближава време, огромен проблем ми е. Свирил съм през годините много и на тромпет, и на виола, само че пианото си е моят инструмент, изключително когато съм печален.
- Какви са проблемите в храма?
- Намеквате за споровете във филхармонията. Смея да се надявам, че стартират да стихват. Целият екип е към 250 индивида, няма по какъв начин колкото и културни хора да сме, да няма дрязги, само че понижават. Наистина е по този начин. С идването си като шеф взех решение доста гладко да трансформирам нещата тук. Благодарение на делегирания бюджет, който финансира Софийската филхармония, хората са много натоварени. А понижим ли концертите, ще рухнем финансово. И би трябвало да се внимава доста, по тази причина не върша внезапни придвижвания, само че тактика имам.
- Защо към момента филхармонията няма основен диригент?
- Решихме тази година да ни гостуват доста разнообразни диригенти, с цел да може оркестърът да се запознае с тях и да избере с кого желае да работи. И дай боже да изберат същинския човек, който да ги съставлява. Аз имам големи упоритости към тази позиция, само че без да съм шеф, и сега няма по какъв начин да съвместявам тези две позиции. Признавам си, че моята огромна фантазия още от детските ми години е да съм основен диригент на Софийската филхармония. И не съм се отказал. Един ден - може би...
С невероятната Райна Кабаиванска
- А какво става с диригента Емил Табаков?
- Сред изключително забавните събития ще бъде завръщането на Емил Табаков като диригент на Софийската филхармония - не за непрекъснато, а за два концерта. Известно е, че преди 17 години Табаков е напуснал тази институция, която тогава е оглавявал. Затова новата му среща с елитния състав ще бъде паметна - и за него, и за оркестрантите, а най-много за публиката. Емил Табаков ще дирижира през идния март филхармонията и ще гостува за Мартенските музикални дни в Русе. И аз доста се веселя, че той ще гостува в родния си град. А пък на 28 юни ще закрием сезона с една от най-големите симфонии на Малер под негово дирижиране. Неслучайно избрахме Малер, тъй като идващият ръководител на Евросъюза след нас е Австрия. Чрез културата си подаваме ръка - един тип. А Емил Табаков е може би най-хубавият тълковник на Малер.
- Нека ви върна към зала “България”... Кога влязохте за първи път в нея?
- Тя е емблема на българската просвета. Зала “България” е доста красива от вътрешната страна, само че е лекичко занемарена извън, в действителност като българската просвета. Гледайки я извън, измежду постройките към нея, няма по какъв начин да схванеш, че има подобен храм в София. За да я видиш, би трябвало да влезеш вътре. Първото ми влизане беше огромен потрес.
- А помните ли първия си концерт като диригент в зала “България”?
- Да-да! Беше, когато Виктор Чучков ме предложения за концерт на годишнина на Росини - на 29 февруари 2000 година Трудно мога да ви опиша това чувство. По-късно към този момент имах поредност от концерти и се стигна до през днешния ден, досега към този момент когато сме едно семейство.
- Музикантите оперирате най-вече с страсти, ето и вие не вършиме изключение, или бъркам?
- Да, по този начин е. Затова за нас са доста значими събитията, които се случват, и не толкоз като фактология, а като преживявания. И преживяванията, вълненията, които имам към зала “България “, я вършат може би най-ценното място за мен. Няма подозрение.
- Идват ли политици в залата?
- Няколко пъти към този момент съм виждал президента Румен Радев, най-редовно идва някогашният културен министър Георги Йорданов, при цялата си претовареност намира време да ни посещава и Йорданка Фандъкова.
- Какво още ще става в залата, като с вас се работело мъчно, както вие самият си признавате?
- Според мен ръководителят не би трябвало да ври от хрумвания, а да разчита на своите чиновници. Не че аз нямам хрумвания, в противен случай, само че считам, че те би трябвало да го бомбардират с оферти. Аз не санкционирам за неточност, а за нарушаване. Принцип. Лошото е, че постоянно се тормозя, в случай че няма огромен проблем, ще ме изтезава дребен подобен. Какво да се прави. Емоции! Иска ми се да каним огромни имена, най-големите в света, най-класните реализатори, само че в случай че не знам какво ще е финансирането ни, няма по какъв начин да стане. А се готви смяна на финансирането и това пречи на репертоарните ни проекти. И ме кара да не мога да дремя нощно време.
Елена КОЦЕВА
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ