Винените котки
Както е известно, черната котка в съзнанието на доста хора и през днешния ден се асоциира с мрачните сили на злото и пъкъла. А в Средновековието напряко я считали за олицетворение на дявола. В легендите на доста нации вещиците се трансформират в черни котки и вредят на хората: изсмукват млякото от вимето на кравите, гасят църковните свещи, провокират стихии и потопяват риболовен лодки.
До ден-днешен доста хора се стряскат, когато черна котка пресече пътя им. Но едно е такава котка да скочи инцидентно върху ковчега на покойника по време на погребално шествие (и това се е случвало), а напълно друго, когато се озове с закривен тил върху винена бъчва. Така или другояче, виното не влиза в котешкото меню. Какво ли значи котка върху бъчва?
През 60-те години на ХХ-ти век немският ризлинг по усет и цена се издигнал на едно равнище с фамозното вино „ Дом Периньон “ – шампанското на аристократите и на същинските ценители на висшата кухня.
Но за разлика от „ Дом Периньон “, чието име е заимствано от бенедиктинския духовник Пиер Пениньон (приписват му изобретяването на метода за шампанизиране на пенливите вина), виното „ Целска черна котка “ се ражда от една истинска легенда. Най-често срещаната версия звучи по този начин.
През втората половина на XIX-ти век в град Цел (Мозел) дошли купувачи на вино от Аахен. В тези времена не съществували „ фючърсни “ контракти, нито открити търговски връзки. Купувачите идвали, обикаляли избите, опитвали всички виновност поредно и, при положение на сполучлива договорка, си тръгвали с големи 1000-литрови бъчви.
Точно това се случило през 1862г. в избите на винопроизводителя Майнцер. Стопанинът хвалел стоката си, като прекосявал от една бъчва в друга. А купувачите го слушали и пийвали от ароматните виновност. В последна сметка изборът им спрял върху три от бъчвите. Собственикът се опитал да налее от първата бъчва поредна порция ризлинг за дегустация – само че уплашено отскочил обратно. От сумрака на подземието в него се взирали пламтящи котешки очи. Явно писанката се била вмъкнала в подземието, когато брачната половинка на винопроизводителя носела мезета на дегустаторите. Извила гърба си на дъга, в този момент тя съскала и даже посягала да одраска стопанина си.
Един от аахенците предположил, че по този начин й въздейства наличието на бъчвата. Купувачите решили, че това е добър знак и без да се двоумят купили точно тази бъчва. А след седмица пристигнали още веднъж и изкупили всичкия ризлинг. Виното се харесало измежду клиентите и получило подобаваща марка – „ Черната котка “.
Често котката върху етикетите е показана на фона на средновековна кула. Това е Кръглата кула, която се извисява над града при гробището и от дълго време се е трансформирала в самобитен знак на Цел. В предишното това 14-метрово оборудване било най-високата точка на защитната градска стена.
Долината на река Мозел, където се намира градът Цел, снабдявала с вино още античните келти и римляните. Изключително удачното местонахождение на лозята по южните и югозападните скатове на ниските живописни планини направило този регион на Германия един от най-подходящите за винопроизводство. Мекият климат, огромният брой слънчеви дни в годината и отмерено разпределените превалявания разрешават развъждането на елитни винени сортове грозде.
В края на юни се организира известният фестивал на виното „ Целска черна котка “. Идват туристи от целия свят. Редуват се театрални представления и тематични разходки, а вечерта приключва на централния площад и в безбройните заведения за хранене. Тези дни никой не остава апатичен към черната котка – хералдичният знак на района.
Изображенията на черни котки посрещат гостите на града още при входа му. Най-старият облик на черна котка се намира върху основния шадраван при кметството. Тази статуя може да се види както на остарели пощенски картички, по този начин и върху локалната „ валута “ – така наречен „ районни пари “ с номинал 1 целер, които се одобряват единствено в избрани магазини в Цел.
Интересно е, че котките са запазена марка на етикетите по бутилките освен на винарите от Мозел. Можете да ги срещнете и в други елементи на света. Например в Канада, където, с цел да се притегли вниманието на феновете на домашни животни, беше пусната цяла сбирка „ котешки “ виновност. Също там, съгласно колекционерите, е основан най-екстравагантният етикет с в действителност автентично наименование за вино: „ Котешка урина върху цариградско грозде “.
Немците също не изостават в устрема си към по-голяма автентичност. Една от многото питиета с ниско наличие на алкохол, предлагани в нощни заведения и юношески фестивали, се назовава „ Студено коте “. В това, на пръв взор неособено автентично фразеология, в действителност е „ кодирана “ много вулгарна игра на думи. Намек за напълно съответни женски прелести.
А през 1980г. върху бутилките слагали етикети с черна котка, разхождаща се по покривите.
Явно няма за какво да се учудваме на реакцията на онази първа котка, която дала концепцията за марката на превъзходните мозелски целски виновност. За една бъчва от тях в действителност си заслужавало да извади нокти и да изсъска към оня, който се пробва да й я отнеме.
