Как властимащите използват страха и манипулациите за да контролират умовете

Как властимащите употребяват страха и операциите с цел да управляват мозъците на масите и да ги ръководят в своя полза.

Експериментът на “малкия Албърт ”

През 1920 година в университета Джон Хопкинс психиатъра доктор Дж. Б. Уотсън и неговата студентка Розали Рейнър правят редица опити върху дребни деца на възраст от 3 месеца до 1 година.

Най-известния от тези опити те назовават “Експериментът на дребния Албърт “. В от многото извършени опити – заек е подложен до 3-месечно бебе, което за потребностите на опита носи псевдонима Албърт (години по-късно излиза наяве, че същинското име на детето е Дъглас Мерит). След известно време бебето се привързва към животното и даже стартира да го гали.

Тогава доктор Уотсън взема решение да промени средата, като издава мощен тон всякога, когато Албърт допре заека. Това плаши бебето. В последна сметка Албърт стартира да изпитва омерзение към заека и крещи от смут всякога, когато той е подложен покрай него.

Променяйки средата в която се развива детето, Уотсън открива, че неразвитият му разум може да бъде следен, като го учи по какъв начин да се държи, контролирайки протичащото се към него.

Чрез своите опити Уотсън доближава до коренно умозаключение, което ще сложи основите на политическото и обществено инженерство на 20-ти век .

В резултат от това и доста други свои проучвания той заключава, че ДОМИНИРАЩАТА СИЛА, КОЯТО ОПРЕДЕЛЯ ПОВЕДЕНИЕТО НА ХОРАТА И ОБЩЕСТВОТО НЕ Е ЛЮБОВТА, А СТРАХА .

“Дайте ми едно бебе и аз мога да го трансформира в какъвто човек си пожелая ”

Това са думите на психиатъра доктор Дж.Б.Уотсън, създател на едно от главните посоки в логиката на психиката – бихейвиоризъм .

Според него – държанието на организмите, в това число човешките същества е елементарно предсказуемо и се приема като даденост, затова може да се управлява. От основаването на тази доктрина насам доста държавни управления и учени работят интензивно с цел да създадат човешките същества съвършени зъбни колелца в тази машина, която през днешния ден назоваваме “пазар ”.

Така милиарди и милиарди държавни и корпоративни средства се инжектират с течение на времето в областите на образованието, научните и политическите проучвания за основаването на авансово създадени проекти и сюжети за обществено и човешко инженерство.

Любовта към властта е движещата мощ зад световната стопанска система, а внушаването на боязън в съзнанието на хората е инструментът, употребен за манипулиране на обществото. Мейнстрийм медиите се употребяват по всякакъв начин, с цел да може този развой да продължава и да страховете да се насаждат и разрастват.

Хората се опасяват за своята работа. прехранване, фамилни задължения, финансово положение и обществено състояние.

Те се опасяват за своята сигурност, общественост, ситуацията с екологията, евентуални войни и спорове, дали ще има задоволително публични запаси, национална сигурност, опазване на здравето.

Много жители през днешния ден са превърнати в отдадени и отстъпчиви плебеи, толерантни към последователното послушание, подготвени да заменят физическото иго с психическо.

Най-притеснителното нещо не са толкоз рестриктивните мерки към този момент са ни наложени и които ще ни наложат в бъдеще, а покорството и предаването, които основават нация от усмихнати депресирани хора.

Единственото нещо, което бързо изчезва в днешното общество е способността да мислиш независимо, да бъдеш човек, способността да разпознаваш, да разсъждаваш, да поставяш под подозрение, да мислиш сериозно и да използваш интуицията си.

Хората в наши дни разчитат за информация на своите познати, държавните институции, медиите, даже и модерните в последно време инфуенсъри и затварят очите си пред всичко, което техните “идоли ” им сервират, тъй като те им дават наготово цел, а множеството хора към този момент са “дресирани ” обезверено да търсят избавителен пояс, за който да се заловен, с цел да намерят смисъл и схващане отвън личните си мозъци.

Те са делегирали личното си мислене на други, отваряйки необятно вратата за всеки социопат или умопобъркан, който на драго сърце ще поеме ролята на лидер на стадото и ще го поведе към своите цели, които са добре прикрити зад проливен дъжд от думи, сякаш загрижени за хората послания и сякаш експертни пояснения, които всевъзможни фанфарони бълват от екраните с които сме постоянно заобградени.

Разбиране на тактиката на страха

Страхът може да повлияе на мненията, само че познаването на умишлените и стратегически способи, по които нашите страхове се експлоатират, може да помогне за понижаване на резултатите му.

Например страхът може да се употребява за ориентиране на гласове към избран претендент или партия – способ, който разчита на естествения ни инстинкт да намерим сигурност сливайки се с тълпата от хора. И мета-анализ, извършен от Албарасин и нейните сътрудници, откри, че известията, които насаждат боязън са съвсем два пъти по-ефективни от известията без боязън (  Психологически бюлетин  , том 141, № 6, 2015 г.).

„ Голяма част от политиката е изкуството да накараш хората да мислят за нещата като част от група “, споделя доктор Кристофър Федерико, професор по политически науки и логика на психиката в Университета на Минесота.  Политиците, употребяващи тази тактика, би трябвало първо да покажат, че те (или тяхната партия) са най-подходящи за справяне с съответен проблем . След като това бъде открито, карането на хората да се опасяват от този проблем може да ги накара да потърсят комфорт, като се причислят към редиците на групата, възприемана като най-способна да се оправи с него.

Партиите също по този начин употребяват страха, с цел да отхвърлен гласове от своите политическите съперници. Тази тактика може да включва в действителност или подвеждащи изказвания по отношение на рестриктивните мерки на противниковия претендент или изказвания, че изборна победа за опозицията ще докара до цялостна злополука. И на по-лично равнище, когато политик слага под подозрение физическото или психическото благоденствие на кандидата, задачата постоянно е той да употребява страха, с цел да накара последователите му да се съмняват в неговата или нейната подготвеност.

Освен за стимулиране на гласовете, страхът се употребява и за понижаване на изборната интензивност.

„ Ако някой е мощно угрижен по отношение на избори или претендент, той може да избегне търсенето на каквато и да е достоверна информация за претендента или изборите “, споделя лекар Леони Хъди, професор по политически науки в Държавния университет на Ню Йорк в Стоуни Брук. „ Това може да се трансформира във възпиране от гласоподаване, тъй като мисленето за изборите е прекомерно непоносимо. “ Повишаването на безпокойството към избори или претендент е тактичност, която постоянно се употребява за понижаване на изборната интензивност измежду поддръжниците на съперника (  The Journal of Politics  , том 73, No. 1, 2011;  Political Research Quarterly  , том 66, No. 2, 2013).

Поддържане на страха под надзор

Може би най-хубавият метод да не бъдете манипулирани е да разберете самата страст на страха.  „ Страхът провокира отдръпване, оттегляне, нерешителност “, споделя Федерико. „ Страхът и безпокойството ни карат да спрем и да преоценим. Но постоянно, когато преоценяваме заради боязън, ние сме склонни да търсим информация, която ускорява концепцията, че съществува опасност – което не е безусловно най-точната или справедлива информация “.

Ако изпитвате боязън, до момента в който слушате политик, „ Важно е да разберете, че доста изказвания, направени от политици и претенденти са направени заради техни стратегически аргументи, които се простират оттатък смяната на вота ви до демобилизиране на електората “, споделя Хъди ( Political Psychology,  Vol  . 32, № 3, 2011).

„ Страхът, сходно на вярата, може да бъде доста мотивиращ и по своята същина не е неприятен. Предизвикателството е да се откри по кое време страхът се употребява лъжливо. Например, умишленото изкривяване на доказателства е в областта на дезинформацията и постоянно подклажда боязън за политически цели “, споделя Албарасин. Изследвания върху осъзнаването на пристрастията на хората, като работата на Ноберт Шварц и Дуейн Вегенер, допускат, че когато хората разпознават източник на користолюбие, те могат да го поправят и даже може да прекоригират. Например публиката може да осъзнае, че политически претендент провокира боязън по нелегитимни способи като неистина. Това осъзнаване може да докара до елиминиране на плануваните резултати и даже може да докара до противоположен резултат на страха, в случай че хората се почувстват излъгани и се защитят от тези страсти.

„ Използването на дезинформация за поощряване на боязън е много поразително, когато погледнем по какъв начин през последните години някои политически водачи от ден на ден популяризират теории на конспирацията “, споделя Карън Дъглас, лекар, професор по обществена логика на психиката в университета в Кент. Но има ли метод да разберем, когато ни поднесат една такава доктрина на конспирацията ?

„ Теориите на конспирацията не са лесни за подправяне и постоянно се показват като въпроси или опълчване на публична сметка, вместо да оферират съответни детайлности, които могат да бъдат подложени на тестване “, споделя Дъглас. „ И затова са много лесни за забелязване през множеството време . “

Но какво да кажем, когато тактиката на страха е по-деликатно нюансирана от някоя елементарна доктрина на конспирацията? Първо, би трябвало да ревизирате обстоятелствата. „ Винаги е добра концепция да търсите голям брой, уважавани, непартийни източници на информация “, споделя Федерико.

И в случай че след инспекция на обстоятелствата откриете, че избран вид медия или източник има наклонност да създава по-неточна или изфабрикувана информация, намалете излагането си на материали от нея. По същия метод помислете дали да не си вземете “медийна пауза ”, в случай че изпитвате боязън, до момента в който гледате телевизия, наприер. Всъщност мета-анализ, извършен от Albarracin и сътрудници, сподели, че въздействието на дезинформацията е извънредно огромно (  Psychological Science  , Vol. 28, No. 11, 2017). „ Въз основа на размера на резултата, който оценихме, дезинформацията, когато е първата информация, която човек чува за нещо ще бъде безапелационна в 99,6% от случайте “, споделя Албарасин.

„ Някои медии са по-склонни от други да носят мощно прочувствено наличие, което може да изостри безпокойството “, споделя Хъди.  „ Има доказателства, че мощно прочувственото наличие е по-вероятно да бъде споделяно в обществените медии, като Twitter и Фейсбук, и може би е по-добре да избягвате да четете вести на тези платформи и да консумирате по-малко мощно заредено отразяване, което е по-често срещано в главните новинарски платформи и канали ” (  Сборници на Националната академия на науките  , том 114, № 28, 2017 г.;  Изследване на човешката връзка  , том 42, № 4, 2016 г.).

Когато политик каже нещо, което ви плаши, запитайте се дали не звучи прекомерно ужасно, с цел да е истина . Ако не сте сигурни, говорете с някой, на който имате доверие, и проверете дружно дали възприятията ви на боязън са основателни и дали са предстоящ резултат от тактика.

И в случай че се чувствате нервни от политически диалози, поставете страха си в подтекст. „ Важно е да се оцени равнището на опасност. Запитайте се „ Колко сте застрашени? “ , споделя Таня Израел, доктор, професор по логика на психиката в Калифорнийския университет в Санта Барбара и създател на „ Отвъд вашия балон “, книга за свързването през политическото разделяне.

Можем ли да помогнем на другите?

„ Ако планирате да преминете през това, запитайте се каква е вашата мотивация. Независимо дали се пробвате да измененията нечие мнение или метода, по който гласоподава, или просто да поддържате връзка, би трябвало да се опитате да разберете хората от другата страна и да извършите каквото можете, с цел да ги накарате да се почувстват сигурни и разбрани “, споделя доктор Таня Израел.

Освен това опитът да се аргументират обстоятелства или шерването на статистика може да бъде контрапродуктивен (  Communication Research  , Vol. 39, No. 6, 2012). „ Най-голямата неточност, която хората вършат, когато се пробват убедят другите е да одобряват, че даването на информация, статистика или изследване ще помогне на задачата им. Реалността е, че запазването на любознанието по отношение на гледните точки на другите и поддържането на връзки отиват доста по-далеч “, споделя Израел (  Бюлетин за личността и обществената логика на психиката  , том 43, № 6, 2017 г.).

Имайте поради, че сме склонни да си представяме диалозите с хора от другата страна, като че ли приказваме непосредствено с водачите на тази страна. Израел ни припомня, че “нещата значително са в ‘сивата зона’ – множеството хора от другата страна не са същите като представителите на партията, която поддържат . ”

Вече знаем, че несигурността провокира стрес. Като се има поради успеваемостта на потреблението на страха като политическа тактика, може да се каже, че доста хора са уплашени. Разбирането на психическата основа на страха освен ще помогне за намаляване на резултатите от тези тактики, само че и ще ни направи по-информирани, уравновесени и може би – спокойни жители.