УНСС: От Утре Ние Сме Силата до Утре Носи Съответните Суми
Как учебното заведение за министър председатели се докара до просешка сопа
Има моменти, в които „ Господари на ефира ” доста ни липсват. Особено Златния им скункс. Ректорът на УНСС Стати Статев би бил заслужен собственик на статуетката откакто се оказа, че тъкмо Икономическият университет не може да си ръководи кадърно средствата и е докаран до банкрут. За страдание, това не е нито фалшив вест, още по-малко анекдот. А печалната истина, че образователното заведение, в което преподават най-големите корифеи в региона на стопанската система и мениджънта, е останало както без източния си корпус, по този начин и без пукнат грош. А уважаемият ректор, който от 8 години с рекорден рейтинг ръководи най-големия ни ВУЗ, се е провалил в писането на най-важната си публичната поръчка - за ремонт на пропадналото преди 6 години крило. През последните години Статев по този начин и не усвои европарите, само че в този момент сполучливо блъфира предизборно премиера Бойко Борисов
да му заплати с държавна пара масрафа, заедно с неустойките
И си издейства нова пролонгация за забавения долнокачествен план.
Ако на такива схеми УНСС учи студентите си, не е изненада, че най-вече политици са приключили това висше образователно заведение. Като да вземем за пример, повече от половината министър председатели на прехода - като стартираме от Любен Беров, минем през Ренета Инджова, Иван Костов и Стефан Софиянски, и стигнем до Марин Райков и Пламен Орешарски. Ако продължим със статистиката, ще открием, че и 7 министри от сегашния кабинет са негови ученици, както и близо една четвърт от всички депутати в Народното събрание.
Как по този начин, при цялото това политическо лоби, УНСС се е докарало до просешката сопа? Възможните отговори са два: Или това е най- опозиционният ВУЗ, или там е най-некадърното управление. Ще е огромна подигравка, в случай че кажем, че преподавателите в УНСС са новите дисиденти в края на прехода. Особено с ректор, приключил най-идеологическата дисциплинираност „ Политикономия ” по времето на соца и прочут с фразите: ”Мой дълг е да послужвам на Държавна сигурност ” и „ При нас инцидентни хора няма ”.
Истината е, че икономическият университет от дълго време е обособена губерния в страната, лежи на остаряла популярност, а сравненията с предишното не са в интерес на сегашното. Изтъкнатите асистенти, доценти и професори при започване на демокрацията последователно бяха сменени с провалени политици, лоялни към властта икономисти и окопали се към управлението посредствени фрагменти. А кадърните и амбициозни преподаватели мъчно се издигат, а част от тях употребяват образователното заведение като трамплин за научна кариера на открито.
Ниският предел за влизане във вуза удари и по самочувствието на студентите
Беше време, когато оценка под 5,50 не гарантираше място в университета. А за първенците на випуските се биеха институции и предприятия. За да не останат отвън борда в този момент, от кандидат-студентите се желае единствено едно: число, друго от 2. За прекачване в съвременни специалности към този момент не е значим интелектуалният багаж, а цифровият. А цифрата на безработните абитуриенти от дълго време е двуцифрено.
За страдание, множеството уроци на преподавателите нямат решение в уравнението на живота. Така, както отпуснатите от страната милиони може да излъскат фасадата, само че няма да запушат вътрешните пробойни. Нито ще заздравят връзката сред университета и бизнеса, нито ще подтикват нововъведенията. А сегашната финансова подигравка с вуза със несъмнено ще отстрани и дребния сантимент в стотиците някогашни студенти, които УНСС ги направи отличници, а бизнеса им - милионери. За страдание, през днешния ден никой от тях не протегна ръка на Статев. Защо ли? Отговорът е в абривиатурата. Навремето УНСС означаваше: Утре Ние Сме Силата . Днес посланието е: Утре Носи Съответните Суми . Няма потребност от коментар.
Има моменти, в които „ Господари на ефира ” доста ни липсват. Особено Златния им скункс. Ректорът на УНСС Стати Статев би бил заслужен собственик на статуетката откакто се оказа, че тъкмо Икономическият университет не може да си ръководи кадърно средствата и е докаран до банкрут. За страдание, това не е нито фалшив вест, още по-малко анекдот. А печалната истина, че образователното заведение, в което преподават най-големите корифеи в региона на стопанската система и мениджънта, е останало както без източния си корпус, по този начин и без пукнат грош. А уважаемият ректор, който от 8 години с рекорден рейтинг ръководи най-големия ни ВУЗ, се е провалил в писането на най-важната си публичната поръчка - за ремонт на пропадналото преди 6 години крило. През последните години Статев по този начин и не усвои европарите, само че в този момент сполучливо блъфира предизборно премиера Бойко Борисов
да му заплати с държавна пара масрафа, заедно с неустойките
И си издейства нова пролонгация за забавения долнокачествен план.
Ако на такива схеми УНСС учи студентите си, не е изненада, че най-вече политици са приключили това висше образователно заведение. Като да вземем за пример, повече от половината министър председатели на прехода - като стартираме от Любен Беров, минем през Ренета Инджова, Иван Костов и Стефан Софиянски, и стигнем до Марин Райков и Пламен Орешарски. Ако продължим със статистиката, ще открием, че и 7 министри от сегашния кабинет са негови ученици, както и близо една четвърт от всички депутати в Народното събрание.
Как по този начин, при цялото това политическо лоби, УНСС се е докарало до просешката сопа? Възможните отговори са два: Или това е най- опозиционният ВУЗ, или там е най-некадърното управление. Ще е огромна подигравка, в случай че кажем, че преподавателите в УНСС са новите дисиденти в края на прехода. Особено с ректор, приключил най-идеологическата дисциплинираност „ Политикономия ” по времето на соца и прочут с фразите: ”Мой дълг е да послужвам на Държавна сигурност ” и „ При нас инцидентни хора няма ”.
Истината е, че икономическият университет от дълго време е обособена губерния в страната, лежи на остаряла популярност, а сравненията с предишното не са в интерес на сегашното. Изтъкнатите асистенти, доценти и професори при започване на демокрацията последователно бяха сменени с провалени политици, лоялни към властта икономисти и окопали се към управлението посредствени фрагменти. А кадърните и амбициозни преподаватели мъчно се издигат, а част от тях употребяват образователното заведение като трамплин за научна кариера на открито.
Ниският предел за влизане във вуза удари и по самочувствието на студентите
Беше време, когато оценка под 5,50 не гарантираше място в университета. А за първенците на випуските се биеха институции и предприятия. За да не останат отвън борда в този момент, от кандидат-студентите се желае единствено едно: число, друго от 2. За прекачване в съвременни специалности към този момент не е значим интелектуалният багаж, а цифровият. А цифрата на безработните абитуриенти от дълго време е двуцифрено. За страдание, множеството уроци на преподавателите нямат решение в уравнението на живота. Така, както отпуснатите от страната милиони може да излъскат фасадата, само че няма да запушат вътрешните пробойни. Нито ще заздравят връзката сред университета и бизнеса, нито ще подтикват нововъведенията. А сегашната финансова подигравка с вуза със несъмнено ще отстрани и дребния сантимент в стотиците някогашни студенти, които УНСС ги направи отличници, а бизнеса им - милионери. За страдание, през днешния ден никой от тях не протегна ръка на Статев. Защо ли? Отговорът е в абривиатурата. Навремето УНСС означаваше: Утре Ние Сме Силата . Днес посланието е: Утре Носи Съответните Суми . Няма потребност от коментар.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ