Ти с една къща не си се справил, а цял народ искаш да управляваш ♥ Учителят СОКРАТ
Как би трябвало да се ръководи народа
Чул един път Сократ, че един богат човек – казвал се Главкон – желал да стане политик. Сократ го познавал като човек некомпетентен и небрежен и желал да го изобличи.
Видял го един ден Сократ на градския площад, наобиколили от хора, които уважително разговаряли с него. Всички знаели, че той скоро ще бъде политик и тогава всеки щял да се нуждае от него. Главкон очаквал, че ще го изберат и се гордеел с това. Дошъл и Сократ.
– Здравей, Главкон! – споделил той. – Чух, че ще ставаш политик.
– Да, уповавам се, че по този начин ще стане – дал отговор Главкон.
– Е, това е добре. Когато получиш длъжността, доста неща ще са в твоя власт: ще можеш доста добрини да направиш за хората. И славата ти надалеко ще се разнесе.
– Да, за какво да не е по този начин? – споделил Главкон. – Защо да не съм добър политик?
– Добър политик е този – споделил Сократ – и името му се загатва с положително, който за своя народ доста изгода е донесъл. Не е ли по този начин?
– Разбира се – дал отговор Главкон.
– Тогава, в случай че обичаш, недей скрива от нас, а ни разкажи каква изгода смяташ да донесеш на хората. С какво ще започнеш?
Главкон се смутил и не дал отговор незабавно. Той не бил мислил за това. Докато мислел, Сократ споделил:
– Какво се замисли, не е толкоз мъчно да схванеш по какъв начин на народа да направиш положително. Народът въпреки всичко е от такива хора като нас. Ако би желал на собствен другар да направиш положително, нали като за начало би се постарал благосъстоянието му да увеличиш?
– Разбира се – оговорил Главкон.
– Е, че нали това същото важи и за народа – споделил Сократ. – Да направиш доброта на народа – значи всички да станат по-богати. Не е ли по този начин?
– Разбира се – споделил Главкон.
– Е, а по какъв начин по този начин да стане, че целият народ да се замогне? – попитал Сократ. – Аз мисля, че това се получава, когато хората имат повече приходи и по-малко разноски. Не е ли по този начин?
– Аз мисля... – промълвил Главкон.
– Кажи ми, Главкон, от кое място имат хората в този момент приходи и какъв брой са те? Ти несъмнено това към този момент го знаеш.
– Не, не знам – споделил Главкон. – Не съм мислил още за това.
– Е, по тази причина не си помислил – споделил Сократ, – само че несъмнено си мислил какви са разноските на хората. И в случай че в този момент има непотребни разноски, ти несъмнено си помислил по какъв начин да ги премахнеш.
– Не – споделил Главкон – и на това не мога в този момент да отговоря. За това също още не съм мислил.
– И за това не си помислил още – повторил Сократ. – Е, какво пък, ще успееш още. Ти несъмнено все си мислил по какъв начин да окажеш помощ на хората да се замогнат? Какво си мислил за това? Как смяташ, че може да забогатее народът?
– За да забогатее народът – споделил Главкон, – аз мисля, че е най-добре посредством война. Ще завоюваме други нации, ще им отнемем благосъстоянието и ще си го поделим.
– Вярно е това – споделил Сократ, – по този начин най-бързо може да забогатее народът, само че се случва и по този начин, че може да не успееш да завоюваш непознати нации и единствено ще се охарчиш на вятъра за война с хора и пари. Тогава народът няма да забогатее, а противоположното – ще обеднее.
– Така е – споделил Главкон, – само че война би трябвало да се стартира тогава, когато сигурно знаеш, че ще победиш, а не, че тебе ще победят.
– Значи, с цел да започнеш война, би трябвало сигурно да знаеш силата на своя народ и силата на съперника? – попитал Сократ.
– Разбира се, че би трябвало да знаеш това – споделил Главкон.
– Тогава кажи ми, Главкон, с какви военни сили разполагаме и какви сили има неприятелят, с който искаш да воюваш?
– С акуратност не мога да кажа в този момент – споделил Главкон. – Наизуст е мъчно да ги запомниш.
– Но ти несъмнено си го записал, донеси си записките, в случай че обичаш, ние ще ги прочетем и сметнем – споделил Сократ.
– Не, нямам мемоари – споделил Главкон. – Освен това войската на съперника не може да я преброиш.
– Колко тъпо – споделил Сократ, – тъй като в случай че не можеш да прецениш съперника, няма по какъв начин авансово да схванеш ние ли ще ги завоюваме или те нас ще завоюват. Тогава излиза, че това средство да се замогне народът не е доста несъмнено. Ще забогатеят ли хората или не е незнайно. Ще погубиш хора, несъмнено доста, само че вместо благосъстояние, ще обеднееш. Така че, да оставим това, а показа ни още едно нещо – Кажи ни, Главкон, какъв брой самун е необходим за изхранването на целия народ? Каква беше реколтата тази година и ще имаме ли самун до другата? Ти несъмнено си обмислял това?
– Не, не съм се допитвал още за това – дал отговор Главкон. Замълчал и всички млъкнали. Тогава Главкон споделил:
– Ти за всичко по този начин питаш, Сократ, че в случай че би трябвало по този начин да се обмисля и счита, както питаш, то да управляваш народа ще е прекомерно мъчно.
– А ти мислеше, че е елементарно? – споделил Сократ. – Ще те запитвам за последно: чух, че си помагал на чичо си в стопанството, а след това си се отказал. Защо стана по този начин?
– Трудно ми беше – дал отговор Главкон. – Стопанството е огромно и чичо ми не ме слушаше.
– Ето, виждаш ли, ти с една къща не си се справил, а цялостен народ искаш да управляваш. Човек може да се захване с всякаква работа, само че съумява в нея единствено оня, който я схваща. Гледай обаче, вместо популярност и почести, да не си спечелиш единствено неприятности. Върви първо и изследва хубаво всичко това, за което те питах и тогава мисли да управляваш.
Мълчаливо се отеглил Главкон от Сократ и престанал да се домогва до властта.
От: „ Гръцкият преподавател Сократ “, Лев Толстой, превод Ангел Йосифов Иванов, изд. Гаяна
Изображение: Greuter Socrates, commons.wikimedia.org
