Как разбирате, че някой е интелигентен? Въз основа на какви

Как разбирате, че някой е образован? Въз основа на какви критерии преценявате това? Съществува ли формула на интелигентността?

Няма еднопосочен отговор и сигурно всеки е на друго мнение по тематиката. Според някои интелигентността е нещо, с което се раждаме. Според други е тясно обвързвана с образованието. А съгласно трети интелигентността се припокрива с творчеството.

На каквото и мнение да сте, едно е несъмнено – умните хора имат качества и характерности, които мощно ги отличават от останалите. Ето най-съществените от тях:

МИСЛЯТ ПРЕДИ ДА ГОВОРЯТ
Интелигентните хора са наясно с следствията от думите си и не си разрешават да приказват без да мислят. Те изпитват потребност добре да обмислят обстановките, в които се намират и умишлено да преценяват кой е най-полезният отговор във всеки един миг. Те обмислят. Дори когато наподобява, че просто се майтапят, влагат по-дълбок смисъл в казаното. Ако нямат нищо свястно за казване, добре се усещат в тишината.

„ Ако човек споделя всичко, което мисли, то мисли ли изобщо?! “ ~ Аркадий Давидович

Обратното на това: Глупакът доста държи във всеки вероятен миг да споделя с близките мозъчносъдържимото си, без да се интересува нито от количеството, нито от качеството на избълваното, а още по-малко от следствията.

УМЕЯТ ДА ПРОМЕНЯТ ВЪЗГЛЕДИТЕ СИ
Фанатичното мислене е несвойствено за умния човек. Характерно за него е, че той „ образува “ възгледите си, а не приема наготово такива, и че постоянно преди да образува мироглед или мнение по избран въпрос, поставя всички вероятни старания да се запознае с колкото се може повече от налична информация по казуса. И защото умният човек е в непрестанно развиване, на него не му е мъчно да премисля мненията и преценките си, без да става плебей на предубеждения.

„ Великите духове постоянно намират гневна съпротива измежду посредствените. Посредствените не могат да схванат, когато човек не се придържа към безсмислените предубеждения, а почтено и самоуверено употребява своя разсъдък. “ ~ Алберт Айнщайн

На вредата от цялостните с канони и предубеждения фанатизирани мозъци, всички ставаме очевидци всекидневно, от зората на човечеството до през днешния ден.

УМЕЯТ ДА съдебна експертиза ВПИСВАТ
Интелигентните хора могат да вземат участие във всеки диалог и умеят елементарно да приказват по най-различни тематики, защото ползите им са многостранни. Друг е въпросът дали желаят. Докато на обществено място простакът се чуди какво да прави с ръцете си, интелигентният човек към този момент се е научил да схваща и приема всевъзможни разнообразни хора и тяхното държание и умее да влезе в ситуацията и на равнището на всеки.

ЗНАЯТ, ЧЕ ВСЕКИ ГРЕШИ
Умните хора са наясно, че хората вършат неточности. Напълно наясно са и със своите лични. Не се опасяват да ги признаят без да се срамят ненужно и се стремят да ги поправят. За разлика от простака, който постоянно е прав.

Дори когато е прав, умният човек не упорства за това, а обилно разрешава на вески самичък да доближи до истината. Така, както е направил той.

ВЯРВАТ НА ИНТУИЦИЯТА СИ
Интелигентните хора имат мощно развита вътрешен глас. Силно чувствителни са към всичко, което ги заобикаля и слушат деликатно вътрешния си глас, преди да вземат решение.

НЕ ТЪРСЯТ ОДОБРЕНИЕ
Умните хора не изпитват потребност да бъдат харесвани или одобрявани от близките. Те желаят да се харесат на себе си. Не им пука за злословия, злословия, клюки и не вземат участие в интриги.

„ Липсата на мисъл убива. Другите. “ ~ Станислав Йежи Лец

Критиките на близките не им въздействат толкоз мощно, по простата причина, че имат вяра на първо място друго на личната си преценка.

Не се въздействат от клюки и не образуват мнението си за близките от непознати преценки, а си сформират свое лично.

ПРЕДПРИЕМАТ ДЕЙСТВИЯ
Умните хора ценят дейностите, а не приказките. Всеки може да изговаря „ огромни “ думи, само че единственото, което има значение е това, което вършиш на процедура и резултата от дейностите ти.

„ Всяка мисъл, която не се стреми към деяние, е недоносче и изменник. “ ~ Ромен Ролан

Добрите планове са единствено за простаците с високопарните приказки.

КОНТРОЛИРАТ ЕМОЦИИТЕ СИ
Умният човек съумява да резервира хладнокръвие във всевъзможни трагични обстановки, защото е схванал смисъла на самоконтрола и вредата от крайностите в страстите и „ нервните “ прояви.

„ Аз мисля с възприятието и усещам с мисълта. “ ~ Мигел де Унамуно

Рядко ще се случи интелигентен човек да каже или направи нещо, за което след това горчиво да се разкайва. Умните хора не разрешават на моментните им положения да диктуват държанието им.

За разлика от простака, който минава от едно извънредно прочувствено положение в друго, без въобще да си дава сметка какво му се случва.

СТРЕМЯТ съдебна експертиза КЪМ ОБЕКТИВИЗЪМ
Когато попаднат в спор или проблематична обстановка, умните хора не гледат на нещата само от личната си камбанария. Стремят се да се слагат най-малко за миг на мястото на другия и да видят нещата през неговите очи. Това им разрешава да прегледат нещата от всички вероятни ъгли, преди да решат кое е вярно и кое не.

Всеки, който чете това, автоматизирано ще реши, че има в случай че не всички, то множеството от тези качества. За страдание, простакът се характеризира с неналичието на просветеност, а тази липса е и повода да не може да осъзнае личната си нелепост. Подобно на гибелта – когато умреш, не знаеш, че си починал и не ти е тежко на теб, а на другите към теб. Същото е и когато си малоумен.

Картини: Anthony van Dyck (1599 ~ 1641)