Напуснаха ни блестящи умове. Ще изтрием ли спомените?
Как минава международната популярност по български
Българските деца имат подръка онлайн образование, онлайн принадлежности и онлайн визия за света. С напредването на пандемията и затворените пространства - от ден на ден и повече. Те най-вече се образоват, само че по-малко се образоват, тоест от ден на ден научават за инструментите, които могат да употребяват по време на кариерата си, и научават все по-малко за заобикалящия ги свят. И за света, който е бил преди тях. И за хората, които са съдействали той да бъде подобен, какъвто е в наше време.
Спомням си по какъв начин преди време за първи път научихме за Джон Атанасов и за неговия принос в компютрите, за акад. Георги Наджаков и това, което е направил за основаването на първия ксерокс, който ние с респект гледахме като американско откритие. Днешните възпитаници вероятно няма и да научат техните имена. Както и няма да чуят имената на десетки други наши писатели и учени, отишли си по друго време, които са се трансформирали в тъкан на науката или изкуството ни. Защото те няма да влязат в учебника. Няма място.
Само в последните месеци ни напуснаха няколко известни имена, някои от тях покосени рано от най-известния вирус. Акад. Петър Кралчевски, който остави научни достижения, приети на няколко континента. Акад. Стефан Воденичаров, който защитаваше ползите на Българска академия на науките в миг, в който никой не искаше да се нагърби с битката за мизерния й бюджет. Отиде си проф. Борислав Георгиев от Нов български университет, който бе име в българската хуманитаристика. Напусна ни и проф. Константин Косев, чиито исторически писания описват за неща, за които формалната историческа просвета мълчи. Разделихме се с проф. Александър Чирков, който вкара нова школа в сърдечната хирургия, а жълтите уеб сайтове продължиха да цитират по какъв начин в миналото го наричали " ром ", вместо да разясняват достиженията му. Малко преди този момент се простихме и с акад. Благовест Сендов, който с изключение на открития в математиката направи и промяна в учебното обучение, въвеждайки по този начин наречената " сендовска система ". След време, когато го интервюирах, споделяше, че и до момента го срещали младежи на улицата и казвали " Аз съм " сендовче ", което му звучало като " Аз съм българче ".
За тези хора по този начин наречената " международна популярност " ще е доста преходна. Слава Богу, ще е по-дълга, в сравнение с Тита и Криско. Но и едните, и другите няма да влязат в учебниците и учениците по този начин или другояче няма да схванат кой е задавал посоките на века ни тъкмо по времето, когато те са израствали. Вероятно ще си мислят, че са тъкмо Тита и Криско, тъй като точно те влизат в телевизионните студиа и разясняват най-наболелите проблеми на планетата. Как няма да са те?
Глобалната замяна, която се прави сега, вади на напред във времето полезности, които не костват колкото петаче. Само че децата не го знаят. Онлайн светът е елементарен и комфортен, тъй като не те кара да научаваш повече и те оставя да се задоволиш с едно таблоидно равнище на знанията даже и за хора, които не заслужават това. Нещо повече, той предизвиква това таблоидно равнище. Ако изобщо някой от днешните възпитаници знае нещо за Емилиян Станев, Хайтов и Радичков, какво знае, като се изключи че са ходили на лов с Тодор Живков? Произведенията им не се учат, а пикантериите за социалистическите ловни дружинки са на всички места в интернет. пък и са по-кратки и по-лесно се четат. По същия метод спомените за следващите строители на модерна България ще останат фрагментарни и несигурни, начупени и не носещи нищо, с изключение на малко горест за това, което са основали и което един ден ще се помни единствено от стеснен кръг експерти. А от екрана ще дъни следващата Тита или Гери-Никол.
Българските деца имат подръка онлайн образование, онлайн принадлежности и онлайн визия за света. С напредването на пандемията и затворените пространства - от ден на ден и повече. Те най-вече се образоват, само че по-малко се образоват, тоест от ден на ден научават за инструментите, които могат да употребяват по време на кариерата си, и научават все по-малко за заобикалящия ги свят. И за света, който е бил преди тях. И за хората, които са съдействали той да бъде подобен, какъвто е в наше време.
Спомням си по какъв начин преди време за първи път научихме за Джон Атанасов и за неговия принос в компютрите, за акад. Георги Наджаков и това, което е направил за основаването на първия ксерокс, който ние с респект гледахме като американско откритие. Днешните възпитаници вероятно няма и да научат техните имена. Както и няма да чуят имената на десетки други наши писатели и учени, отишли си по друго време, които са се трансформирали в тъкан на науката или изкуството ни. Защото те няма да влязат в учебника. Няма място.
Само в последните месеци ни напуснаха няколко известни имена, някои от тях покосени рано от най-известния вирус. Акад. Петър Кралчевски, който остави научни достижения, приети на няколко континента. Акад. Стефан Воденичаров, който защитаваше ползите на Българска академия на науките в миг, в който никой не искаше да се нагърби с битката за мизерния й бюджет. Отиде си проф. Борислав Георгиев от Нов български университет, който бе име в българската хуманитаристика. Напусна ни и проф. Константин Косев, чиито исторически писания описват за неща, за които формалната историческа просвета мълчи. Разделихме се с проф. Александър Чирков, който вкара нова школа в сърдечната хирургия, а жълтите уеб сайтове продължиха да цитират по какъв начин в миналото го наричали " ром ", вместо да разясняват достиженията му. Малко преди този момент се простихме и с акад. Благовест Сендов, който с изключение на открития в математиката направи и промяна в учебното обучение, въвеждайки по този начин наречената " сендовска система ". След време, когато го интервюирах, споделяше, че и до момента го срещали младежи на улицата и казвали " Аз съм " сендовче ", което му звучало като " Аз съм българче ".
За тези хора по този начин наречената " международна популярност " ще е доста преходна. Слава Богу, ще е по-дълга, в сравнение с Тита и Криско. Но и едните, и другите няма да влязат в учебниците и учениците по този начин или другояче няма да схванат кой е задавал посоките на века ни тъкмо по времето, когато те са израствали. Вероятно ще си мислят, че са тъкмо Тита и Криско, тъй като точно те влизат в телевизионните студиа и разясняват най-наболелите проблеми на планетата. Как няма да са те?
Глобалната замяна, която се прави сега, вади на напред във времето полезности, които не костват колкото петаче. Само че децата не го знаят. Онлайн светът е елементарен и комфортен, тъй като не те кара да научаваш повече и те оставя да се задоволиш с едно таблоидно равнище на знанията даже и за хора, които не заслужават това. Нещо повече, той предизвиква това таблоидно равнище. Ако изобщо някой от днешните възпитаници знае нещо за Емилиян Станев, Хайтов и Радичков, какво знае, като се изключи че са ходили на лов с Тодор Живков? Произведенията им не се учат, а пикантериите за социалистическите ловни дружинки са на всички места в интернет. пък и са по-кратки и по-лесно се четат. По същия метод спомените за следващите строители на модерна България ще останат фрагментарни и несигурни, начупени и не носещи нищо, с изключение на малко горест за това, което са основали и което един ден ще се помни единствено от стеснен кръг експерти. А от екрана ще дъни следващата Тита или Гери-Никол.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ