Снахата се отказа от детето, родено различно от другите, тогава със сина ми го взехме у дома
Как можеш да носиш едно дете под сърцето си девет месеца и по-късно просто да го изоставиш на произвола на ориста?
Синът ми дълго време не можеше да изглади персоналния си живот, по тази причина се ожени на четиридесет години. Снаха ми беше на същата възраст, само че разведена. Срещнали се в един парк, до момента в който се разхождали и разбрали, че това е орис. Поне по този начин ми сподели синът ми.
След месец взеха решение да формализират връзката си. Започнах да се приготвям за обстоятелството, че скоро ще стана баба. Буквално месец по-късно децата ми ме зарадваха с новината, че чакат бебе.
Лекарите предизвестиха брачната половинка на сина ми, че би трябвало да се подложи на всички прегледи, защото на тази възраст постоянно пораждат генетични болести. Снахата им съобщи, че няма да си направи никакви проучвания и даже не се подложи на скрининг.
Синът ми реши да участва на раждането. Раждането беше тежко, детето незабавно бе откарано в реанимация.
Час по-късно лекарят излезе и заяви, че се е родило момче със синдром на Даун. Бяхме шокирани.
След като се върнахме вкъщи, седнахме и помислихме какво да вършим по-нататък, тъй като това е огромна отговорност. Снахата плакала сама в отделението, а по-късно тихомълком написала писмо, че се отхвърля от сина си и се прибрала без предизвестие.
Тя напълно умерено съобщи, че не е подготвена да посвети целия си живот на болно дете.
Когато тя отиде да си легне, аз и синът ми останахме в кухнята. Предложих му да вземе детето, тъй като ще му е мъчно в дома, а ние можем да работим по рехабилитацията му и да го отгледаме като изцяло социализиран човек.
Не можех да дремя или да хапвам. Мислех единствено за внука си. Въпреки че беше доста дребен, той усещаше, че майка му го е изоставила.
На сутринта синът ми се подготви и отидохме в родилния дом. Надявах се, че снаха ми има следродилна меланхолия и скоро ще пристигна на себе си. Но тя не се умори да повтаря, че няма да обича сина си. Когато разбра, че ще вземем детето, подвигна скандал и се обиди.
Нашият Димитър се оказа положително момче. Снахата въобще не се приближи до него и скоро си събра нещата и си потегли.
Тя сподели, че желае благополучен живот, тъй че се отхвърля от цялата тази хитрина.
Сега ние сами отглеждаме нашето „ слънчево “ момче, което всеки ден ни радва с триумфите си.
