Пещерата, която е крила тайната на извънземния живот в продължение на 49 млн.години
Под дълбоките скалисти проломи на пустинята Чиуауан в Ню Мексико се намира мрежа от 119 пещери
Когато пещерната биоложка Хейзъл Бартън влезе в безспорната мрачевина на пещерите, тя не очакваше да откри организми, които черпят сила от светлината. Това изобретение на фотосинтеза в мрачевина демонстрира, че животът във вселената може да съществува тук-там, които в никакъв случай не сме си представяли.
„ Стената беше блестящо зелена. Беше най-иризиращото зелено, което сте виждали в миналото, а микроорганизмите живееха в цялостна мрачевина “, споделя Бартън, професор по геоложки науки в Университета на Алабама.
Под дълбоките скалисти проломи на пустинята Чиуауан в Ню Мексико се намира мрежа от 119 пещери. Тези пещери, част от Националния парк Карлсбад Кавернс, са се образували преди 4 до 11 милиона години, заради разтварящата киселина на сярата, която е повлияла на варовика, написа Би Би Си.
Откритие на фотосинтетични микроби в тъмнината
Карлсбадската пещера, най-популярната пещера в парка, е дом на Голямата зала, голяма зала с дължина съвсем 1220 метра и широчина 191 метра.
„ Carlsbad Cavern е елементарно налична. Има стъпала и стълби и всеки може да слезе “, споделя Ларс Беренд, микробиолог в Университета в Упсала.
Но малко на брой гости знаят, че там се намира едно от най-разкриващите научни открития на последното десетилетие. През 2018 година Берент, преди малко приключил докторантура, се свързва с Бартън, с цел да взе участие в експедиция. Резултатът беше фрапантен: в една тъмна ниша се появиха зелени микроби, които по-късно бяха разпознати като цианобактерии, способни да фотосинтезират без никаква слънчева светлина.
„ Продължихме все по-навътре в пещерата. Имахме потребност от фенери, с цел да забележим ръката си пред лицето си, само че зеленият цвят на стената беше явен “, споделя Бартън.
Повечето растения и цианобактерии употребяват хлорофил а за фотосинтеза. В пещерите обаче цианобактериите в Карлсбад имат специфична форма хлорофил (d и f), която всмуква съвсем инфрачервената светлина, невидима за човешкото око. Почти инфрачервената светлина пътува доста по-далеч в калциевия варовик, създавайки натурален „ огледало “, което разрешава на микробите да оцелеят тук-там, където забележимата светлина не доближава.
Учените мериха, че в най-тъмната част на пещерата равнището на съвсем инфрачервената светлина е било 695 пъти по-концентрирано от това при входа. Освен това, тези цианобактерии се концентрират основно в най-дълбоките и тъмни места, евентуално оцелявайки незасегнати в продължение на 49 милиона години.
Последиците за извънземния живот
Подобни микроорганизми са открити и на други места: от бактериалните пластове в националния парк Йелоустоун до скалите по плажовете в Австралия. Във всеки случай микроорганизмите употребяват разнообразни форми на хлорофил, с цел да фотосинтезират със светлина отвън забележимата част от спектъра, което отваря нови вероятности за търсенето на извънземен живот.
Когато търсим обитаеми екзопланети, би трябвало да вземем поради вида на звездата, към която се въртят. Звездите от вид M (червени джуджета) са най-честата цел, защото техните планетни системи са по-лесно откриваеми. Въпреки това, лимитираните зони за обитаване на алените джуджета и нуждата от вода в течна форма лимитират вероятността за живот.
„ Резултатите демонстрират, че животът може да се приспособи към изцяло тъмни и предпазени среди “, споделя Бартън. „ Това трансформира метода, по който мислим за обитаемите зони във Вселената. “
Когато пещерната биоложка Хейзъл Бартън влезе в безспорната мрачевина на пещерите, тя не очакваше да откри организми, които черпят сила от светлината. Това изобретение на фотосинтеза в мрачевина демонстрира, че животът във вселената може да съществува тук-там, които в никакъв случай не сме си представяли.
„ Стената беше блестящо зелена. Беше най-иризиращото зелено, което сте виждали в миналото, а микроорганизмите живееха в цялостна мрачевина “, споделя Бартън, професор по геоложки науки в Университета на Алабама.
Под дълбоките скалисти проломи на пустинята Чиуауан в Ню Мексико се намира мрежа от 119 пещери. Тези пещери, част от Националния парк Карлсбад Кавернс, са се образували преди 4 до 11 милиона години, заради разтварящата киселина на сярата, която е повлияла на варовика, написа Би Би Си.
Откритие на фотосинтетични микроби в тъмнината
Карлсбадската пещера, най-популярната пещера в парка, е дом на Голямата зала, голяма зала с дължина съвсем 1220 метра и широчина 191 метра.
„ Carlsbad Cavern е елементарно налична. Има стъпала и стълби и всеки може да слезе “, споделя Ларс Беренд, микробиолог в Университета в Упсала.
Но малко на брой гости знаят, че там се намира едно от най-разкриващите научни открития на последното десетилетие. През 2018 година Берент, преди малко приключил докторантура, се свързва с Бартън, с цел да взе участие в експедиция. Резултатът беше фрапантен: в една тъмна ниша се появиха зелени микроби, които по-късно бяха разпознати като цианобактерии, способни да фотосинтезират без никаква слънчева светлина.
„ Продължихме все по-навътре в пещерата. Имахме потребност от фенери, с цел да забележим ръката си пред лицето си, само че зеленият цвят на стената беше явен “, споделя Бартън.
Повечето растения и цианобактерии употребяват хлорофил а за фотосинтеза. В пещерите обаче цианобактериите в Карлсбад имат специфична форма хлорофил (d и f), която всмуква съвсем инфрачервената светлина, невидима за човешкото око. Почти инфрачервената светлина пътува доста по-далеч в калциевия варовик, създавайки натурален „ огледало “, което разрешава на микробите да оцелеят тук-там, където забележимата светлина не доближава.
Учените мериха, че в най-тъмната част на пещерата равнището на съвсем инфрачервената светлина е било 695 пъти по-концентрирано от това при входа. Освен това, тези цианобактерии се концентрират основно в най-дълбоките и тъмни места, евентуално оцелявайки незасегнати в продължение на 49 милиона години.
Последиците за извънземния живот
Подобни микроорганизми са открити и на други места: от бактериалните пластове в националния парк Йелоустоун до скалите по плажовете в Австралия. Във всеки случай микроорганизмите употребяват разнообразни форми на хлорофил, с цел да фотосинтезират със светлина отвън забележимата част от спектъра, което отваря нови вероятности за търсенето на извънземен живот.
Когато търсим обитаеми екзопланети, би трябвало да вземем поради вида на звездата, към която се въртят. Звездите от вид M (червени джуджета) са най-честата цел, защото техните планетни системи са по-лесно откриваеми. Въпреки това, лимитираните зони за обитаване на алените джуджета и нуждата от вода в течна форма лимитират вероятността за живот.
„ Резултатите демонстрират, че животът може да се приспособи към изцяло тъмни и предпазени среди “, споделя Бартън. „ Това трансформира метода, по който мислим за обитаемите зони във Вселената. “
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ