Как да превъзмогнем своя най-голям враг в житейски и професионален

Как да превъзмогнем своя максимален зложелател в житейски и професионален проект – лично его? Ментор на редица сполучливи персони, Райън Холидей изследва по какъв начин отровата на егото обгръща всекидневието и ни отдалечава от триумфа в книгата си „ Твоето его е врагът “ (Изд. Сиела).

Падение

Ще оставате неоценени. Ще ви саботират. Ще изпитвате непредвидени провали. Очакванията ви няма да се сбъдват. Ще губите. Ще фалирате.

Как да продължавате тогава? Как да се гордеете със себе си и със своята работа? Съветът, който Джон Уудън дава на своите играчи, е: променете дефиницията на триумфа. „ Успехът е нравствен покой, който е директен резултат от твоето персонално задоволство да знаеш, че си положил усилието да дадеш максимума от себе си, с цел да станеш най-хубавият от всичко най-хубаво, което си кадърен да станеш “. „ Амбиция – напомнял на себе си Марк Аврелий, – значи да обвържеш своето благоденствие с това, което другите хора споделят или правят… Здрав разсъдък значи да го обвържеш със своите дейности “.

Вършете си работата. Вършете я добре. Прави каквото би трябвало, пък да става каквото ще, или каквото Бог реши. Това е всичко, което ни е нужно като настройка. Признанието и наградите – те са просто бонуси. Отхвърлянето зависи от хората, а не от нас.

Има доста способи да удариш дъното. Почти всеки човек го прави по собствен си метод в някакъв миг. В гръцката митология героите постоянно минават през катабазис – или „ слизане “. Принудени са да се отдръпват, претърпяват меланхолия или в някои случаи безусловно слизат в подземния свят. Когато се появят назад, имат повече познание и схващане. Днес бихме нарекли това ад – и от време на време всички прекарваме известно време там.

Ограждаме се с отпадъци. С развлечения. С неистини за това кое ни прави щастливи и кое ни е значимо. Ставаме хората, каквито не би трябвало да станем, и се въвличаме в разрушителни, отвратителни способи па деяние. Това нездраво и тласкано от егото положение заяква и става съвсем непрекъснато. Докато силите на катабазиса не ни накарат да го осъзнаем.

„ Dur is dura franguntur ”. (Твърдите неща се разрушават с твърди неща.)

Колкото по-голямо е егото, толкоз по-тежко е падението. Щеше да е хубаво, в случай че не ставаше по тоя метод. Ако можехме да получим едно общително сръгване да изправим държанието си, в случай че можехме да съумеем да надхитрим егото по собствен си метод. Но това просто не става по този начин. Преди към 120 години преподобният Уилям А. Сътън изрича наблюдението, че „ не можем да се смирим по различен метод, с изключение на като понасяме унижения “. Колко по-добре би било да си спестим тези прекарвания, но от време на време те са единственият метод слепецът да прогледне. В реалност доста обилни промени в живота ни произлизат от моментите, в които сме изцяло разрушени, в които всичко, което сме мислели, че знаем за света, се оказва погрешно. Бихме могли да назовем тия моменти „ моменти от Бойния клуб “. Понякога причина за тях сме самите ние, от време на време не, но каквато и да е повода, те могат да бъдат катализатори за промени, за които сме били неспособни преди. Тъкмо в тия моменти – когато тоя поврат разкрива нещо невиждано до момента вие сте принудени да създадете образен контакт с нещото, наречено Истина. Повече не можете да се криете или да се преструвате.

Винаги е изкушаващо да се върнеш към опровержението на оня остарял другар (който е твоето его, отказващо да одобри, че това, което не ти харесва, би могло да е вярно). Психолозите постоянно споделят, че застрашеният нарцисизъм е една от най-опасните сили на земята. Членът на тайфа, чиято „ чест “ е сложена под подозрение. Нарцисистът, който е отритнат. Кавгаджията, принуден да изпита възприятието на позор. Измамникът, който бива оголен. Плагиатът или разкрасяващият обстоятелствата, чиято история не се връзва.

Това не са хора, покрай които бихте желали да се намирате, по кое време то са притиснати до стената. Нито пък вие бихте желали да имате такава стена зад тила си. Там реакцията е следната: „ Как могат тези хора да ми приказват по този метод? За кого се мислят? Ще ги накарам да ми платят “. Понякога, тъй като не можем да посрещнем казаното или стореното, ние вършим немислимото в отговор на непоносимото: ескалираме. Това е егото в неговата най-чиста и най-отровна форма.

Вижте Ланс Армстронг. Той мами, само че по този начин постъпват мнозина. Нещата потеглят в действителност зле тогава, когато неговата машинация се разкрива обществено и той е заставен да види – даже единствено за секунда – че е лъжец. Той твърдо е отричал макар всички доказателства. Безогледно е съсипвал живота на другите хора. Ние толкоз се опасяваме да не загубим самоуважението си или, боже опази, уважението на другите, че замисляме да правим ужасни неща.

Вижте самоуверено признаците. Излекувайте заболяването. Егото е причина да ни е толкоз трудно – по-лесно е да отложим, умишлено да заобикаляме да забележим измененията, които е належащо да създадем в живота си. Ала смяната стартира с чуване на рецензиите и думите на хората към нас. Дори в случай че тези думи са гадни, гневни или обидни. Тя значи да ги претеглим, да отхвърлим тези, които не са значими, и да обмислим тези, които са.

Би било по-добре въобще да не ставаме жертва на илюзии, несъмнено. Би било по-добре в никакъв случай да не е належащо да коленичим или да стигаме до ръба. Ето за какво в тази книга отделихме толкоз доста време на тази тематика. Изгубена ли е тази борба, завършваме тук. В последна сметка единственият метод, по който можете да оцените своя прогрес, е да застанете на ръба на дупката, която сте си изкопали, да погледнете в нея и да се усмихнете богатство на кървавите следи от нокти, отбелязали вашето нанагорнище по стените й.

От: „ Твоето его е врагът “, Райън Холидей, превод Жана Кличмурдова, изд. Сиела
Снимка: YouTube