Да превъзпитаваме можем само един човек - самият себе си ♥ Михаил ЛИТВАК
Как да изградим вярно държание в конфликтна обстановка, да се научим да побеждаваме в спор, да стартираме да поддържаме връзка пълноценно като грамотно формулираме, а след това отстояваме ползите си? Известният съветски психотерапевт Михаил Литвак (1938-2020) ни учи, че за тази цел би трябвало да подходим към общуването като тип психическа битка, чиито способи припомнят източните бойни изкуства, в основата на които лежат правилата за отбрана, евакуиране, защита.
Психологическо айкидо
На една от обществените лекции, отдадени на проблемите на общуването, попитах слушателите: „ Кой от вас обича властта? ”. Нито един от 450 индивида на отговори утвърдително. Когато обаче помолих да си вдигнат ръцете тези, които желаят да станат хипнотизатори, отгатнете какъв брой индивида подвигнаха ръце? Правилно, съвсем всички. Какви заключения могат да се създадат от това? – никой не признава пред себе си, че обича властта, никой не си признава, че желае да му се подчиняват категорично. Аз персонално не виждам нищо ужасно в желанието да се ръководят другите, още повече че човек работи постоянно, изхождайки от положителни планове. Обаче желанието да се командва, осъзнато или не, се сблъсква със същите искания от страна на колегата в общуването. Възниква спор, сблъскване, в които няма победител. Досада, яд, неспокойствие, подтиснатост, главоболие, болки в региона на сърцето и така нататък се появяват както в този, който взема връх, по този начин и в този, на който му се постанова да се подчинява. Възниква бодърствуване, по време на което се претърпява конфликтната обстановка. Известно време е мъчно да се правят настоящите действия. При някои хора се покачва артериалното налягане. Някои, с цел да заглушат досадата, използват алкохол или опиати, изливат гнева си за следващ път върху членовете на фамилията си или подчинените си. Други се изтезават от скрупули на съвестта. Дават си дума да бъдат по-въздържани, по-предпазливи, но… минава известно време и всичко стартира изначало. Не, не изначало! Всеки идващ спор поражда по все по-малък мотив, протича все по-бурно, а следствията са все по-тежки и по-продължителни! Никой не желае да основава спор и когато споровете зачестяват, човек трудно търси излаз. Някои стартират да лимитират общуването си. В първия миг, това като че ли оказва помощ, само че то е краткотраен излаз. Потребността от другарство е подобен с потребността от вода. Човек, попаднал в изискванията на цялостна изолация, след 5-6 дни развива неуравновесеност, по време на която се появяват слухови и зрителни халюцинации. Започва другарство с халюцинациите, което, естествено, не може да бъде продуктивно и води до крах. От науката е открито, че точно заради това умират хората, останали самотни.
Често потребността от другарство взема своето и тогава човек влиза във взаимоотношения с който падне, единствено и единствено да не бъде уединен. У доста хора се развива необщителност, свенливост. Вече не ти избираш, а тебе те избират. Други (основно това са мощни персони, заемащи командни постове) изискват категорично послушание както в фамилията, по този начин и в службата. Тогава те стопират да виждат последователно възходящото неодобрение на тези, които зависят от тях. Когато се изчерпят опциите за угнетяване, те, нормално с болежка или изненада, виждат, че всички са ги изоставили и считат това за изменничество. Трети, без да опитат да изгладят общуването, сменят своите сътрудници, развеждат се, напущат работата си, отпътуват за различен град и дори за друга страна, само че от себе си и от своето неумение да общуваш на никое място не можеш да избягаш. На новото място всичко се повтаря. Четвърти напълно се потапят в работа, постоянно избирайки такава, която не изисква контакти с други хора. Но и това е краткотраен излаз. Пети… само че позволете ми да завърша изброяването на сурогатните способи, заменящи разкоша на човешкото другарство. Те са ужасно доста. Обединява ги това, че всички те в последна сметка довеждат до болест или асоциални форми на другарство. В болничното заведение или в пандиза – другарство постоянно има, само че надали то може да удовлетвори някого.
Съвременната просвета потвърждава, че корените на неврозата стигат до ранното детство, когато се образува нервната система в връзките, невротичния темперамент. Това води до непрестанно изразено прочувствено напрежение, постоянно несъзнавано и човек става уязвим в сложни конфликтни обстановки. Започва невроза, психосоматични болести (бронхиална астма, гастрит, язва на стомаха, хипертонична болест, колит, дерматит и др.) в положение на стрес и прочувствено напрежение се нарушава имунитета. Нервните субекти по-често боледуват от инфекциозни заболявания, у тях по-често пораждат злокачествени тумори, с тях по-често се случват нещастни случаи. По подобен метод, изказванието „ Всички заболявания са от нерви ” в този момент получава научна аргументация.
В течение на доста години аз се пробвах да церя с медикаменти и внушаемост неврозите, които пораждат след спор. На болните за малко време им олекваше, само че следващият спор, дори с най-малка демонстрация, довеждаше до все по-тежко положение. И това е изцяло разбираемо. Нали нито медикаментите, нито хипнозата, нито биоенергийните способи, нито иглотерапията могат да научат болния на вярно държание в конфликтна обстановка. Тогава, редом с медикаментите, аз започнах да изучавам болните на вярно отношение в конфликтна обстановка, да побеждават в спор, да ръководят колегата по този начин, че той да не забележи това, да се погаждат със самите себе си, да стартират да поддържат връзка и да продължат това другарство продуктивно, без кавги и спорове, грамотно да формулират, а след това да отстояват ползите си. Още първите опити на новия метод на лекуване дадоха потресаващи резултати. Млад човек, 25 годишен, за три дни се излекува от тикове, от които е страдал 15 години. Жена с функционална парализа на долните крака стартира да върви след няколко часа. Болен, изпратен на лекуване с съмнение за израстък на основния мозък, се избави от главоболие в продължение на две седмици. При майка си се върна избягалият от къщи поради фамилни спорове 15-годишен наследник. На мъж, 46-годишен, се удаде да излезе от меланхолия, да запази възприятието на лично достолепие и двете си деца по време на бракоразводно дело, стартирано от брачната половинка му, решила да замине при различен. При доста пациенти се хармонизираха връзките в службата и в фамилията. Изчезна нуждата да се господства. Своеобразният жанр на покоряване на колегата докара до нужния резултат. Този лист би могъл да се продължи. Постепенно се създава отношение към общуването като тип психическа битка, а нейните способи ми припомнят източните бойни изкуства, в основата на които лежат правилата за отбрана, евакуиране, защита. Аз нарекох този способ „ психическо айкидо ”. Тогава формулирах правилото на обезценка.
Общи правила на психическата битка, лесни за схващане и използване
Каня ви да се запознаете с правилата на амортизацията. Източните мъдреци споделят: „ Да знаеш – значи да можеш ”. Ако желаете да узнаете правилото на обезценка, едно прочитане на тази книга не е задоволително. Необходимо е да се опитате и да приложите прочетеното. Понякога не се получава внезапно. Нищо ужасно! След спора помислете по какъв начин би следвало да постъпите. Може да изпратите писмо на своя обвинител. Как да го съставите ще научите от тази книга. Наблюдавайте споровете на другите, постарайте се да разберете техния механизъм и да набележите способи за излизане от спора. Най-добре е да се учите от непознатите неточности. И по този начин, на път! – „ Пътят побеждава пасажера ”.
Обективност на психическите закони
Когато вали дъжд, ние си седим в къщи или си вземаме чадър, само че не ругаем небето и облаците. Ние знаем, че законите на природата не зависят от нас и просто се стремим, колкото е по силите ни и опциите ни да се приспособяваме към тях. Но ето, поражда спор в фамилията, в службата, на улицата или в превоза и вместо чаровните вълшебни звуци на хармоничното другарство, непосредственост, обич, се разнася скърцането на обременени сърца и трясъкът на разрушени ориси. Винаги ни се коства, че в случай че я нямаше злата воля на нашия сътрудник в общуването, то спор нямаше да има. А защо си мисли нашият сътрудник? За същото. Ние въображаемо се опитваме да наложим на колегата си един или различен жанр на държание. Побеждаваме го, притискаме го до стената и за известно време се успокояваме, както ни се коства, че сме придобили някакъв опит в този спор. А какво прави нашият сътрудник? Същото. И постоянно ние не подозираме, че законите на общуването също са справедливи, както законите на природата и обществото.
Общувайки с колегата си ние би трябвало да помним, че поддържаме връзка с човек, който има за себе си положително мнение. Това би трябвало да подчертаваме с целия си тип, с построяването на фразите по време на сказка, а също е значимо да се следи и за това да няма пренебрежителни жестове, снизходително изражение на лицето и така нататък Най-добре е, в случай че съумеете от самото начало на беседата деликатно да следите събеседника си, както това става по време на битка.
Освен това, отговорът на колегата е закодиран в самия въпрос. И не просто закодиран, а насилствен. Ако отговорът на колегата не ни устройва (а той, както одеве установихме, е принудителен), значи не сме задали точния въпрос. Следователно, с цел да управляваме колегата по другарство, е нужно да моделираме своето държание, а той към този момент наложително ще постъпва по този начин, както на нас ни е нужно.
Възниква въпрос: ами колегата? Ние побеждаваме, а какво ще стане с него? В това се заключава и особеността на психическата битка, в която няма спечелили и победени. Тук или и двамата побеждават или и двамата са победени. Затова и вашата победа е победа и на вашия сътрудник. В никакъв случай не трябва да възпитавате колегата си. Ще напомним, че възпитанието на човек приключва след първите 5-7 години. По-нататъшното влияние се назовава превъзпитание, а то може да се реализира единствено благодарение на самовъзпитание. Да превъзпитаваме можем единствено един човек – самият себе си. Чудесно е, че обектът за възпитаване е постоянно на разположение. Открива се блестяща вероятност: работете над себе си, над своето държание, изучавайте законите на психическата битка. Бъдете мъдри и снизходителни възпитатели. Не наказвайте своят подопечен прекомерно строго, старайте се да го уговаряте. Нали превъзпитанието - това е смяна, а смяната постоянно е сложна и мъчителна. Бъдете твърди в поставените цели, само че меки в средствата. Помнете, че придобиването на познания е като намотаването на кълбо. И по този начин, в пердах!
Основи на амортизацията
Подхождайки към общуването като към психическа битка, следва да се опираме на мъдростта, насъбрана от епохи (библейски текстове, ученията на източните мъдреци и т.н.)
• Занимавайте се систематично. Питаме се, а от кое място да намерим време? А то не е нужно в допълнение време. Всеки от нас поддържа връзка, всеки има неуспехи. (Тези, които са удовлетворени от резултатите от своето другарство, които са обичани от приятелите, обожават съпруга(та) си, боготворят подчинените, почитат началството, които в никакъв случай на са в спор - не са длъжни да четат даденото помагало. Те са гении в общуването. Те и по този начин, на интуитивно равнище, всичко са усвоили). Тези неуспехи би трябвало деликатно да се проучват в светлината на знанието, получено от тази книга и да се търсят единствено своите неточности. „ И какво ти гледаш сламката в окото на твоя брат, а гредата в своето не виждаш? Извади първо гредата от своето и тогава ще видиш по какъв начин ще изчезне и сламката от окото на твоя брат ”.
• Не се бойте от компликациите и неуспехите. „ Влезте през тесните порти, тъй като необятните порти и пространния път водят към крах и доста вървят посредством тях. Тесните порти и тесния път, водещи към живот, малко на брой откриват ”.
• Отработвайте изначало защитата и отбраната. Понякога даже единствено това е задоволително за сполучливото другарство. „ Спогаждай се със своя противник, до момента в който си на един и същи път с него… ”
• Не обръщайте внимание на присмеха на близките. „ Не отговаряй на простака, с цел да не станеш като него ”.
• Не тържествувайте при триумф, защото гибелта предшества гордостта и падението надменността.
• В интервала на образование напълно оставете самодейността на колегата.
В основата на правилото на амортизацията лежи законът за инерцията, който е присъщ освен за физическите тела, само че и за биологическите системи. За да го обезвреждаме, ние прилагаме обезценка, без постоянно да осъзнаваме това. А щом не го осъзнаваме, то и не можем да го използваме. Далеч по-успешно прилагаме физическата обезценка. Ако са ни блъснали от високо и с това са ни принудили да падаме, ние продължаваме придвижването, което са ни задали – амортизираме погасявайки следствията на тласъка и чак по-късно заставаме на крайници, изправяме се. Ако са ни блъснали във водата, то ние и тук продължаваме придвижването, което са ни задали и единствено по-късно, откакто сме изчерпили силата на инерцията, изплуваме. Спортистите ги образоват особено на обезценка. Погледнете по какъв начин приема топката един футболист, по какъв начин заобикаля удара боксьорът и по какъв начин пада борецът в тази посока, в която го тласка неговият съперник. Заедно със себе си той увлича последния и след това добавяйки не доста сила, се оказва от горната страна, в действителност употребявайки неговата мощ. На това е учреден правилото на обезценка в междуличностните връзки.
Моделът на обезценка, показан в книжката „ Приключенията на положителният боец Швейк ” е подобен: „ Шрьодер застана пред Швейк и стартира да го преглежда. Резултатите от своите проучвания полковникът обобщи с една дума: Идиот! Осмелявам се да доложа, господин полковник, глупак! – отговори Швейк. ”
На какво разчита сътрудникът, обръщайки е към нас с едни или други оферти? Не е мъчно да се досетим – на нашето единодушие. Целият организъм, всички обменни процеси, цялата душeвност са настроени за това. И внезапно ние отхвърляме. Как освен това се усеща той? Можете ли да си визиите? Спомнете си по какъв начин сте се чувствали вие, когато сте канили колегата (или партньорката) си на танц или на кино и са ви отказвали! Спомнете си по какъв начин сте се чувствали, когато са ви отказвали да ви назначат на интересуващата ви работа, въпреки и да сте знаели, че уважителни аргументи за този отвод не е имало! Разбира се, би трябвало да стане както го желаеме, само че първият ход би трябвало да бъде амортизационен. Тогава остава пространство за продуктивни контакти в бъдещето.
Избрано от: „ Психологическо айкидо “, Михаил Литвак, ИК „ Жануа-98 “, 2008 година
Снимка: Михаил Литвак (1938-2020)
