Как би изглеждала Земята на извънземните астрономи? Какво биха им

Как би изглеждала Земята на извънземните астрономи? Какво биха им споделили наблюденията на Земята, в случай че търсеха небесата за признаци на обитаемост като нас? Това е занимателен умствен опит. Но опитът е повече от просто развлечение: той е научно назидателен.

В доста връзки е по-лесно да учим нашата планета и по какъв начин наподобява тя и по-късно да екстраполираме тези резултати. Ново изследване демонстрира, че намирането на доказателства за живот на Земята може да зависи от сезона, който извънземните астрономи следят. Почти нищо в галактическата просвета не провокира толкоз необятно неспокойствие, колкото намирането на евентуално обитаема планета. Заглавията се популяризират като вирус в Интернет единствено с незначителни промени от уебсайт на уебсайт. Досега имаме единствено проблясъци и подмятания за екзопланети, които може да поддържат живот.

Предстои ни дълъг път. Ще са нужни доста просвета и новаторски разсъждения, преди да стигнем до миг, в който можем да кажем „ Да. Тази далечна планета е обитаема “. Ново изследване може да бъде част от достигането до тази точка посредством проучване на външния тип на Земята през разнообразни сезони.

Проучването е „ Земята като екзопланета: II. Променливата във времето топлинна емисия на Земята и нейната атмосферна сезонност на биоиндикаторите. “ Достъпно е на уеб страницата за предпечат arXiv.org, а водещият създател е Жан-Ноел Метлър. Метлър е докторант в катедрата по физика на ETH Zurich, изучавайки екзопланети и обитаемост.

Историческите корени на този вид проучвания се връщат към [19]70-те години, когато галактически сонди посещаваха планетите в нашата Слънчева система. Пионер 10 и 11 (Юпитер и Сатурн) и Вояджър 1 и 2 (Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун) направиха прехвръкване на някои от земните братя и сестри. Това беше началото на по-задълбочено характеризиране на други планети.

Измервайки UV и инфрачервените лъчи, учените научиха доста за свойствата на планетарните атмосфери, повърхности и цялостния енергиен баланс. Но през днешния ден живеем във времето на науката за екзопланетите. Ние разширяваме същия вид наблюдения към планети на светлинни години. Смайващото многообразие от планети, които открихме, са забавни сами по себе си, само че в случай че има Свещен Граал в науката за екзопланетите, това би трябвало да е обитаемостта.

Искаме да знаем дали има нещо друго някъде там. С напредването на нашата технология астрономите получават по-мощни принадлежности за проучване на далечни планети. Технологична цивилизация другаде в Млечния път евентуално би направила същото. Това би било проучване на инфрачервения емисионен набор на Земята, резултата от другите геометрии на наблюдаване върху тези спектри и по какъв начин наблюденията биха изглеждали на доста по-отдалечен наблюдаващ.

Изследователите също по този начин оцениха по какъв начин изменящите се сезони въздействат върху спектрите. „ Научихме, че има забележителна сезонна колебливост в спектъра на топлинните излъчвания на Земята и силата на спектралните характерности на биоиндикаторите, като N2O, CH4, O3 и CO2, зависи мощно както от сезона, по този начин и от геометрията на гледане. “

Проучването преглежда четири разнообразни геометрии на наблюдаване: по една съсредоточена върху северния и южния полюс, една върху африканския екваториал и една върху екваториала на Тихия океан. Спектрите са следени с атмосферния инфрачервен сондър на борда на спътника Aqua на НАСА. Изследователите откриха, че няма нито една представителна извадка от спектъра на топлинните излъчвания на Земята. Сезонните промени вършат това невероятно.

„ Вместо това “, се споделя в документа, „ има забележителна сезонна колебливост в спектъра на топлинните излъчвания на Земята и силата на характерностите на всмукване на биосигнатура зависи мощно както от сезона, по този начин и от геометрията на гледане. “ Изследователите също откриха, че топлинните излъчвания варират доста посредством наблюдаване на геометрията. Променливостта в показанията е доста по-голяма във времето над земните маси, в сравнение с над океаните. Африканският тропичен аспект и изгледът на Северния полюс бяха центрирани върху земни маси и демонстрираха по-голяма колебливост.

Това изследване тества нов способ за наблюдаване на екзопланети в междинна инфрачервена светлина, а не в отразяваща светлина. Въпреки че има сезонни вариации и следени вариации на геометрията, „ … откриваме, че нашият резултат е относително безчувствен към дневни или сезонни резултати, за разлика от случая с измерванията на отразената светлина. “

Метлър и неговите сътрудници считат, че техният способ може да способства с неповторими данни за наблюдения на екзопланети в отразена светлина. „ Следователно ние заключаваме, че наблюдението на екзопланети с топлинно лъчение може да даде неповторима и допълваща информация, която е нужна за характеризирането на планети към други звезди. “

Тази публикация е оповестена в началото от Universe Today.