Животът в очакване на бъдещето, води до разруха
Къде се корени бедността? Има ли възможност да е заложена в самите нас? Бизнес-треньорът и прочут преподавател Наталия Грейс се пробва да отговори на тези въпроси в своята книга „ Законите на Грейс ”. Тя е сигурна, че съществува Закон за генетичната беднотия, който изяснява за какво хората сами се програмират да бъдат небогати.
Манталитет
Като деца ходехме у една съученичка и постоянно скачахме по дивана, до момента в който техните ги нямаше. Много ни радваха пружините, които тук-там напълно бяха стигнали до тапицерията. Изпадахме в див екстаз от залповете прахуляк, които излизаха от дивана, до момента в който се друсахме на него.
Двайсет години по-късно, навестих остарялата си другарка и с смут видях в хола същия диван, върху който скачахме като деца. Изглеждаше по оня си метод от едно време, само че в този момент бях потресена от сиромашията в ситуацията. На разум пресметнах какъв брой би могъл да коства един нов диван, няколко клеясали от нечистотия столове, счупено и залепено нескопосано със станиол огледало. Докато разговаряхме аз въображаемо избелвах тавана и сменях тапетите. Искаше ми се да измия прозорците, оцапани от мухите, да изхвърля пръчките и картонените кутии, подаващи се под дивана, счупената саксия, превързана с найлонов чорап. „ Ами в случай че са зле с парите? “ — помислих си... Но мозъкът ми се съпротивляваше и ми оферираше да купя най-малко една евтина нова мушама за масата. Където и да погледнех, виждах парче от нещо, нечистотия, петна и отпадъци.
Изведнъж мозъкът ми попита: „ Как мислиш, за какво до бедността постоянно има и нечистотия? “ Сега ви запитвам същото. Дори в случай че замените думата „ постоянно “ с „ съвсем постоянно “ или с „ постоянно “, ситуацията няма да стане по-леко. Мръсотията е демонстрация не на безпаричие, а на нрав. Мръсотията и бедността са съседи, значи и бедността е въпрос на нрав.
Нищетата се намира в неизмитата глава.
Еснафщина
Имах изумителна учителка по литература в учебно заведение – Тамара Георгиевна. Широко скроена жена с ексцентрично мислене. Много проницателна. Веднъж тя загатна една фраза, която запомних за цялостен живот. Някой я попита какво тъкмо значи дребнавост и тя отговори: „ Еснафщина е когато пиеш от остаряла, нащърбена чаша, до момента в който новият ти сервиз стои от години в бюфета “. Така е признато в доста домове: заделени са бели пари за черни дни. Има купища посуда за празник или за пред посетители. И какво става – в очакване на „ белите дни “ животът се изпълва единствено с „ черни “. За този, който живее с очакване за бъдещето, то в никакъв случай няма да настъпи. И тогава разбрах, че е срамно да си безпаричен, срамно е да си замърсен. Срамно е да имаш в главата си съсипия, която неизбежно се отразява и на жилището ти, и на манталитета на децата ти.
Животът в очакване на бъдещето, води до съсипия.
Комплекс на Пепеляшка
Познавам една жена, която 20 години спестяваше, с цел да си купи вила. Тя сама възпитаваше две дъщери. Децата живееха полугладни. Ядяха единствено каша. Голямата ми показа един път по какъв начин се срами да излиза с кадифения си изхабен панталон с кръпки на коленете. Момичето растеше и по някакъв чудноват метод панталонът растеше с нея. Сантиметър след сантиметър подгъвът се обръщаше. Разбира се, че издайническата линия беше не толкоз избеляла като останалия плат и сиромашката ловкост се виждаше отдалеко.
С едни и същи пари можеш да изглеждаш почтено или като прошляк. Когато майката най-накрая купи заветната вила, към този момент порасналите дъщери нямаха безусловно никакъв интерес към парцела, само че непрекъснато укоряваха майка си, че не ги е научила какво значи да си жена. Те развиха комплекса на Пепеляшка. Те, привикналите да виждат изтърканите кресла, остарялата посуда, оръфаните кърпи и избелелите облекла, като огромни дами се опасяваха да харчат пари за себе си. Всеки път, когато купуваха нещо, настроението им се разваляше. Те се усещаха недостойни да имат нови хубави облекла ли предмети. Ето това, другари мои, назовавам аз с две думи – генетична беднотия. Тя към този момент е в съзнанието, в клетките, в кръвта, в костите.
Страхът да похарчиш пари за себе си ви прави небогати.
Подсъзнателното програмиране
Децата, които виждат прашясали ъгли, неумишлено се програмират за беднотия. Още в пубертета те стартират да осъзнават нейната тежест. Още Чехов е писал, че изтърканите стени и мръсните коридори въздействат неприятно върху способността на ученика за учене.
Мръсотията и бедността потискат индивида. Животът в бедна конюнктура го програмира да е безпаричен.
Можете да ми опонирате, че в случай че някой намрази сиромашията, това ще го подтиква да се развива и да завоюва доста пари. Аз ще ви отговоря, че доста повече са тези, които се пречупват под непостижимото задължение на бедността. Думите „ неволя “ и „ беднотия “ имат един корен. Изгонете надалеч от себе си бедата. Изгонете бедността. Харесвам фразата „ Богатството е положение на мозъка “. И бедността също е положение на мозъка.
Богатството и бедността са положения на вашия разум и вашите мисли.
От „ Законите на Грейс “, споделено от
Снимки: dvpartner.ru, theoaktreefoundation.org
