Баба с Мерцедес и ботокс побърка Панделиева: Беше нещо средно между узряла мушмула и грис-халва
Журналистката Лиляна Панделиева описа в каква идиотска обстановка е попаднала, до момента в който е желала да стигне до „ Джъмбо “ на „ Цариградско шосе “. По думите ѝ е имала среща с „ чудото в розово “, което я е предиздвикало да се замисли, че напълно освен младоците на кормилото на мощни коли са заплаха за близките, а и нахалните бабугери.
Ето какво написа тя в персоналния си профил:
Шофирам по „ Цариградско “ от Лозен в посока София и депозирам мигач, тъй като ще завия към Джъмбо. В момента в който влизам на улицата, направена да води към паркинга на магазина, там е спрял първокласен черен мерцедес. Спирам и търпеливо изчаквам колата да тръгне, но не. Бипвам лекичко. Нищо. Бипвам два пъти. Ми – отново нищо. Натискам дълготрайно клаксона – нъц. Зад мен стопира друга кола и лидерът свирва на мен.
Натискам клаксона мнооооого дълготрайно. Вратата на мерджана се отваря и оттова излиза едно…Чудо от женски пол. Чудото, което доближава с телефон в ръка наподобява на нещо приблизително сред узряла мушмула и грис-халва на неопределена възраст сред 55 и кой знае. Облечена е с блестящо розово еластично костюмче по тялото, само че под материята се поклаща целулит. Лицето е отражение на всичко, което корекционните лечения не могат да реализират.
Вторачвам се в устни, видели повече игли, в сравнение с бродерия на национална шевица и като неестествено се разминават по хоризонтала, те проговарят:
– Какво има?
– Спрели сте посред улицата.
– Коя улица?
– Тази, на която е колата Ви и по която опитваме да минем.
– Къде?
– Ето я! – интонацията ми е съвсем фалцетна и посочвам с ръка напред.
– Така ли?
– Да. Преместете колата!
В този миг, за наш шанс с другия лидер, насреща се задава автомобил, който ще се включи в Цариградско и става явно, че в действителност сме на улица.
Чудото в розово постепенно и гладко се насочва към мерцедеса, сяда, очевидно още разсъждава и най-после, тържествено като Титаник потегля, изминава още 30 метра и завива на паркинга.
Замислих се, че напълно освен младоците на кормилото на мощни коли са заплаха за близките.
Ето какво написа тя в персоналния си профил:
Шофирам по „ Цариградско “ от Лозен в посока София и депозирам мигач, тъй като ще завия към Джъмбо. В момента в който влизам на улицата, направена да води към паркинга на магазина, там е спрял първокласен черен мерцедес. Спирам и търпеливо изчаквам колата да тръгне, но не. Бипвам лекичко. Нищо. Бипвам два пъти. Ми – отново нищо. Натискам дълготрайно клаксона – нъц. Зад мен стопира друга кола и лидерът свирва на мен.
Натискам клаксона мнооооого дълготрайно. Вратата на мерджана се отваря и оттова излиза едно…Чудо от женски пол. Чудото, което доближава с телефон в ръка наподобява на нещо приблизително сред узряла мушмула и грис-халва на неопределена възраст сред 55 и кой знае. Облечена е с блестящо розово еластично костюмче по тялото, само че под материята се поклаща целулит. Лицето е отражение на всичко, което корекционните лечения не могат да реализират.
Вторачвам се в устни, видели повече игли, в сравнение с бродерия на национална шевица и като неестествено се разминават по хоризонтала, те проговарят:
– Какво има?
– Спрели сте посред улицата.
– Коя улица?
– Тази, на която е колата Ви и по която опитваме да минем.
– Къде?
– Ето я! – интонацията ми е съвсем фалцетна и посочвам с ръка напред.
– Така ли?
– Да. Преместете колата!
В този миг, за наш шанс с другия лидер, насреща се задава автомобил, който ще се включи в Цариградско и става явно, че в действителност сме на улица.
Чудото в розово постепенно и гладко се насочва към мерцедеса, сяда, очевидно още разсъждава и най-после, тържествено като Титаник потегля, изминава още 30 метра и завива на паркинга.
Замислих се, че напълно освен младоците на кормилото на мощни коли са заплаха за близките.
Източник: 7dnibulgaria.bg
КОМЕНТАРИ