Журналистът Раймър Ригби разсъждава за психологията на богатството - позиция,

Журналистът Раймър Ригби разсъждава за логиката на психиката на благосъстоянието - позиция, която "Файненшъл таймс " разгласява на 6 декември и която предлагаме на вниманието на читателите.

Докато следих строгия разпит на Марк Цукърбърг, който организира комисията на щатския конгрес, започнах да се запитвам: за какво им дава пояснения? На 35 години, с пазарна оценка на активите от 70 милиарда щ. $, за какво не осребри акциите си и не забегне на плажа на някой частен остров, до момента в който в това време прави странни дарения за щедрост? И това не се отнася единствено за Цукърбърг. Защо въобще хората работят, в случай че имат задоволително пари, с цел да не го вършат?

Може би в тази ситуация ще е най-полезно да разделим богатите на две групи. В първата попадат хора като създателят на "Амазон " - Джеф Безос и шефът "Фейсбук " Цукърбърк - ръководители и бизнесмени. Мотивацията им е повече от ясна. Работата ги прави това, което са и по този начин...до безспир: първият милиард е просто ходило към идващите пет или 10 милиарда $. Продаваш дребна започваща компания, с цел да основеш огромна. Или, както обобщава за "Ню Йорк таймс " Антонио Гарсия Мартинес - създател на автобиографичната книга "Маймуни на хаоса " (бел. ред. - отдадена на новата стопанска система в Силициевата долина): "Те изясняват съвършеното значение на капитализма. Без техните пари какво друго биха имали? "

По-интересна е втората група - на тези, които не се дефинират единствено с работата и с благосъстоянието си, в това число и множеството "обикновени " милионери. Мнозинството са хора, които с помощта на завещание, на спомагателни хонорари, варианти на акции или просто на положително възнаграждение в течение на години, са достигнали повратната точка, при която не им се постанова да стават рано всяка заран, с цел да отидат на работа. Технологичните компании са мощни генератори на тези "случайни " милионери. Чрез варианти на скъпите си бумаги "Майкрософт " сътвори сред 10 и 12 хиляди такива богаташи до началото на новия век. Хиляди други се родиха с помощта на "Гугъл " и на "Фейсбук ". Може би най-прочутият образец от тази група е художникът Дейвид Чоу, на който "Фейсбук " плащаше с фирмени бумаги, с цел да рисува стените на централния офис на компанията. Полученият от него пакет от акции за 60 хиляди щ. $ към този момент е коствал жестоко 200 млн. $, когато "Фейсбук " пусна акциите си на борсата. По този мотив Чоу след това споделя: "Обичам хазарта ".

Дейвид Чоу

Да се върнем обаче на въпроса за какво да работим, в случай че имаме 200 или даже 20 млн. $ в банката? Един от отговорите се намира в големия размер изследвания, които откриват, че връзката сред заплащането и удовлетворението от работата е, меко казано, слаба. Това се удостоверява от разбор от 2010-а на учени под управлението на Тимъти Джъдж - по това време професор в университета във Флорида. Както и от голям брой други разбори, показващи, че фактори като забавна работа, положителни водачи и благи директни ръководители стимулират положително хората. С други думи, в случай че заключенията на откривателите са правилни, работещите богаташи не би трябвало да се отличават по мисленето си от всеобщата работна мощ.

Интерес съставляват милионерите от "Майкрософт ". Малцина от тях се пенсионират, а тези, които напущат компанията, го вършат поради персонални ползи Един от тях написа книги и е станал професионален състезател на покер; различен е разкрил учебен център. Някои са основали лични компании. Но болшинството са останали в "Майкрософт " - евентуално тъй като към този момент са разкрили тъкмо това, което желаят да вършат и не престават да го вършат.

Решението да продължиш да работиш в някои случаи е по-приемливо в сравнение с в други. Ако сте финансист, да речем с 30 млн. щ. $ персонално положение, ще сте заобиколен от хора, печелещи шестцифрени суми. Всеки е богат - това е просто въпрос на стандарт. Срещат се обаче и спечелили от лотарията, които желаят да продължат да работят... единствено с цел да се натъкнат на големи компликации. Просто тъй като е доста комплицирано мъже или дами с по 30 млн. $ положение да бъдат заобиколени от хора, които едвам свързват двата края.

Има още един въпрос: какво дефинира какъв брой тъкмо би трябвало да има човек, с цел да престане да работи? Мойра О'Нийл - коментатор за персоналните финанси във "Файненшъл таймс ", е пресметнала, че, за пенсионен приход от 33 хиляди паунда годишно са нужни спестявания от 1.1 млн. паунда. За шестцифрена пенсия трябват 3.3 млн. лири стерлинги, а доста богаташи не считат 100 хиляди паунда годишно за нещо прекомерно. Така че, в случай че планирате ранно пенсиониране и имате "само " 5 млн. брит лири отвън цената на личното си жилище, това може и да не е задоволително.

Друг сюжет за работещи богаташи е когато изкарвате по-малко от половинката си. Има доста хора, чиято работа носи неосезаем принос в фамилния бюджет, само че въпреки всичко е значим за фамилната еднаквост. Не е извънредно единият сътрудник да обезпечава прихода, а другият - персоналния бранд: да вземем за пример управител на хеджингов фонд и художник, или пък юрист и чиновник в благотворителна организация.



Марк Цукърбърг "на разпит " в конгреса на Съединени американски щати

Така че, отговорът на всички тези въпроси е, че малко на брой от нас работят единствено за пари и че работещите богаташи са просто екстремален образец за това. Прекалено ранното пенсиониране за всички форми на работа, без значение от характерната й прелест, е необичайност. Просто тъй като би трябвало да усещаме, че вършим нещо потребно и че имаме място под слънцето, даже това да значи... чуване пред парламентарна комисия вместо първокласна отмора на плажа.