Време на суеверие и изкуствен интелект
Жреците едно време са гадаели бъдещето по вътрешностите на животни и когато не са успеели да предскажат и предотвратят суша или наводняване са били грубо наказвани. С Просвещението Европа скъсва уверено с молитвите и курбаните в политиката и потегля по пътя на Разума. Налага се концепцията за рационалния гражданин/избирател. Макс Вебер разказва процеса като последователно „ разомагьосване” на света. Още неговият „ законен ученик” Карл Шмит вижда обаче, че политическите категории, които използваме, са всемирски разновидности на религиозни и теологически понятия.[i] Vox Populi, vox Dei! – което демонстрира, че разомагьосването може би не е било изцяло сполучливо.
Днес сме на прага на най-голямата еволюционна стъпка в човешката история – основаването на изкуствен интелект (AI), по-могъщ от този на елементарния човек и неговите общности. Това развиване смъква рационалния индивид/избирател от неговия политически фундамент. Изкуственият разсъдък ще знае по-добре от този субект както неговите лични желания, по този начин и най-хубавия метод те да бъдат задоволени. А може би даже ще знае дали тези желания си коства да бъдат удовлетворявани или са просто безсмислени капризи.
Днешните демократични форми на преброяване на гласовете на рационалните гласоподаватели от гледната точка на изкуствения разсъдък ще наподобяват по този начин, както са изглеждали курбаните и молитвите за дъжд на Имануел Кант и Джон Стюарт Мил. Накратко – нищо повече от инцидентна сбирка от рационални причини, гарнирани щедро с разнородни суеверия, чиято научна стойност е сравнима с тази на астрологията.
Залезът на рационалния гласоподавател
Двама политолози – Ахен и Бартелс – са пробвали да изпреварят времето.[ii] Те демонстрират (без помощта на изкуствения интелект) систематичната липса на „ разумен избор” в актуалната народна власт и високата степен на сляпа религия и остатъчно поверие. За задачата те не се базират на инцидентни образци (като избора на Доналд Тръмп или Брекзит), а статистически скрупольозно опровергават мита за „ рационалния избирател”. На базата на съществени данни и регресии се оказва, че този гласоподавател нито има задоволително информация, нито даже знае какво тъкмо желае. Най-интересното е, че той редовно се проваля даже post factum да оцени дали едно ръководство е било положително или неприятно за него.
Като цяло, хората могат да преценяват ненапълно дали времената са положителни или неприятни – в случай че са положителни, гласоподават за правителството; в случай че не са – гласоподават за опозицията. Това демонстрира статистиката и тя не се въздейства от това дали проблемите са поради управнически неточности или земетресение. Тук не става дума за някакъв разумен стопански детерминизъм, а по-скоро за електорално наказване за събития, които постоянно не са под контрола на държавно управление и ръководещи. През 1918 година, да вземем за пример, Уилсън за малко не губи изборите в Съединени американски щати, поради поредност от офанзиви на акули по северното крайбрежие. Пак американски данни от средата на XIX век до ден сегашен демонстрират, че гласоподаването е статистически обвързвано със суша или наводнения по описания нагоре метод.
Ако се вгледаме в скорошната българска история, тази картина се удостоверява. Българска социалистическа партия с право бяха изметени от властта през 1997 година поради тежки управнически недоразумения, довели до сриването на цялата финансова система на страната. Но по-късно пък Иван Костов бе демонизиран и е тричан и до през днешния ден, макар че мъчителните промени, които той организира, бяха нужни и направиха допустимо еврочленството на страната от една извънредно неизгодна стартова позиция. Световната рецесия от 2008 година постави завършек на тройната коалиция и тя бе отвята от ГЕРБ. Задълбочаването на рецесията подрони доверието в Борисов през 2013 година и така нататък и тъй наречените
А и в последна сметка да не забравяме, че даже Чърчил – спечелилият от войната – губи изборите преди още тя да е напълно завършила и бива заместен в Потсдам от наследникът си Атли. Изглежда просвещенският „ разумен избирател” търси изкупителни жертви за несгодите си и санкционира жреците си горе долу по този начин, както са били наказвани фараоните, неспособни да обезпечат задоволително дъжд.
Изгревът на изкуствения разсъдък
Изборът на Тръмп ще остане в историята като първото сполучливо нахлуване на AI в конструирането на болшинства, както и като първият протест на рационалния гласоподавател против новите трендове. Вече е ясна ролята на фирмите (като Cambridge Analytica), които използваха Big Data технологии и обществени мрежи за съвсем самостоятелно таргетиране на гласоподаватели с психически въздействащи материали. Днес доста звук се подвига за това, че Русия е впрегнала сходни технологии за разпространяване на сходни материали в Съединени американски щати, Великобритани, Испания и така нататък Истинската драма не е в съветската интервенция, а в общата наклонност обаче и така наречен „ непознато влияние” е по-скоро непряк колорит (вярно, самичък по себе си също тревожен).
Наместо партии и идеологии това от което има потребност актуалният полит-технолог е от една страна high tech изчислителна технология за вероятни (дори случайни) мнозинства; и въпреки това – low tech персона-личност, която да може да стане обединител на хора с най-различни вярвания. Тръмп даде второто, тъй като той се оказа, че може да приказва и на служащите в Охайо, и на супербогатите данъчни фанатици, и на феновете на огнестрелната гибел (по принцип влюбени в живота от зародиш), и на ксенофобите, и на естествените хора по диваните пред тв приемниците, и на феновете на Фокс, и на параноиците по отношение на Китай, и на феновете на джобните диктатори и така нататък Естествено с цел да сте допустим на всички тези групи, би трябвало да сте извънредно неортодоксален. Нещо, което е несъмнено достижение на сегашния американски президент.
Високата технология пък беше употребена да се сътвори апокалиптично очакване, да се усили възприятието, че времената са неприятни. Обърнете внимание на това, какво са тиражирали съветските ботове: терористични актове, суматоха, етнически конфликти, насилие… Всичко това убеждава „ рационалния избирател”, че времената са неприятни, че настава апокалипсис, Армагедон и потоп. И „ рационалният избирател” санкционира ръководещите с Брекзит или Тръмп.
Същевременно обаче тези две събития съставляват и първите опити за протест на рационалния гласоподавател против политическата технология, която става все по-неразбираема за него. Брекзитърите се бунтуваха против „ експертите”, а гласоподавателите на Тръмп съумяха да видят (незнайно как) в него човек отвън политическия естаблишмънт, говорещ просто и без „ политическа коректност”. С навлизането на AI в политиката тя ще става все по неразбираема за немашинното мислене, по този начин както компютърната игра на шах е постоянно неразбираема за индивида. В сходен подтекст “грешката” става белег на човековост – спонтанната неточност е това, по което можем ненапълно да отличим машината от рационалния субект. Доналд Тръмп – като еманация на спонтанната неточност – в действителност се оказа уместно знаме на уплашения разумен гласоподавател, сблъскващ се с политическата технология. Ето за какво всекидневната „ дискредитираща” информация за Тръмп – от незнанието му на базови обстоятелства до непоръбеност в връзките – не се отрази отрицателно на неговите рейтинги. Тази информация ускори „ човешкия” му облик. „ Политическата коректност” бе заменена с „ политическа грешност”.
Парадоксално, само че чудният нов свят на идеален машинен разсъдък рискува да прати човечеството в ново Средновековие на предубеждения и суеверия. Политическите партии и политиците, както и медиите са главните посредници сред всеобщото схващане и рационалността. Ако те бъдат подменяни безмозъчно и автоматизирано от все по-ефективни технологически решения, опциите за операция на политиката от мощни корпоративни ползи ще са безгранични. Затова резултатите върху политическата и обществената сфера от сходни софтуерни нововъведения би трябвало да е обект на непрестанно внимание и разбор.
[i] https://jhiblog.org/2016/05/09/max-weber-and-carl-schmitt-crossroads-of-crisis/
[ii] Christopher Achen and Larry Bartels, Democracy for Realists: Why Elections Do Not Produce Responsive Government, Princeton University Press, 2016.
Коментарът е оповестен от портал " Култура "
Днес сме на прага на най-голямата еволюционна стъпка в човешката история – основаването на изкуствен интелект (AI), по-могъщ от този на елементарния човек и неговите общности. Това развиване смъква рационалния индивид/избирател от неговия политически фундамент. Изкуственият разсъдък ще знае по-добре от този субект както неговите лични желания, по този начин и най-хубавия метод те да бъдат задоволени. А може би даже ще знае дали тези желания си коства да бъдат удовлетворявани или са просто безсмислени капризи.
Днешните демократични форми на преброяване на гласовете на рационалните гласоподаватели от гледната точка на изкуствения разсъдък ще наподобяват по този начин, както са изглеждали курбаните и молитвите за дъжд на Имануел Кант и Джон Стюарт Мил. Накратко – нищо повече от инцидентна сбирка от рационални причини, гарнирани щедро с разнородни суеверия, чиято научна стойност е сравнима с тази на астрологията.
Залезът на рационалния гласоподавател
Двама политолози – Ахен и Бартелс – са пробвали да изпреварят времето.[ii] Те демонстрират (без помощта на изкуствения интелект) систематичната липса на „ разумен избор” в актуалната народна власт и високата степен на сляпа религия и остатъчно поверие. За задачата те не се базират на инцидентни образци (като избора на Доналд Тръмп или Брекзит), а статистически скрупольозно опровергават мита за „ рационалния избирател”. На базата на съществени данни и регресии се оказва, че този гласоподавател нито има задоволително информация, нито даже знае какво тъкмо желае. Най-интересното е, че той редовно се проваля даже post factum да оцени дали едно ръководство е било положително или неприятно за него.
Като цяло, хората могат да преценяват ненапълно дали времената са положителни или неприятни – в случай че са положителни, гласоподават за правителството; в случай че не са – гласоподават за опозицията. Това демонстрира статистиката и тя не се въздейства от това дали проблемите са поради управнически неточности или земетресение. Тук не става дума за някакъв разумен стопански детерминизъм, а по-скоро за електорално наказване за събития, които постоянно не са под контрола на държавно управление и ръководещи. През 1918 година, да вземем за пример, Уилсън за малко не губи изборите в Съединени американски щати, поради поредност от офанзиви на акули по северното крайбрежие. Пак американски данни от средата на XIX век до ден сегашен демонстрират, че гласоподаването е статистически обвързвано със суша или наводнения по описания нагоре метод.
Ако се вгледаме в скорошната българска история, тази картина се удостоверява. Българска социалистическа партия с право бяха изметени от властта през 1997 година поради тежки управнически недоразумения, довели до сриването на цялата финансова система на страната. Но по-късно пък Иван Костов бе демонизиран и е тричан и до през днешния ден, макар че мъчителните промени, които той организира, бяха нужни и направиха допустимо еврочленството на страната от една извънредно неизгодна стартова позиция. Световната рецесия от 2008 година постави завършек на тройната коалиция и тя бе отвята от ГЕРБ. Задълбочаването на рецесията подрони доверието в Борисов през 2013 година и така нататък и тъй наречените
А и в последна сметка да не забравяме, че даже Чърчил – спечелилият от войната – губи изборите преди още тя да е напълно завършила и бива заместен в Потсдам от наследникът си Атли. Изглежда просвещенският „ разумен избирател” търси изкупителни жертви за несгодите си и санкционира жреците си горе долу по този начин, както са били наказвани фараоните, неспособни да обезпечат задоволително дъжд.
Изгревът на изкуствения разсъдък
Изборът на Тръмп ще остане в историята като първото сполучливо нахлуване на AI в конструирането на болшинства, както и като първият протест на рационалния гласоподавател против новите трендове. Вече е ясна ролята на фирмите (като Cambridge Analytica), които използваха Big Data технологии и обществени мрежи за съвсем самостоятелно таргетиране на гласоподаватели с психически въздействащи материали. Днес доста звук се подвига за това, че Русия е впрегнала сходни технологии за разпространяване на сходни материали в Съединени американски щати, Великобритани, Испания и така нататък Истинската драма не е в съветската интервенция, а в общата наклонност обаче и така наречен „ непознато влияние” е по-скоро непряк колорит (вярно, самичък по себе си също тревожен).
Наместо партии и идеологии това от което има потребност актуалният полит-технолог е от една страна high tech изчислителна технология за вероятни (дори случайни) мнозинства; и въпреки това – low tech персона-личност, която да може да стане обединител на хора с най-различни вярвания. Тръмп даде второто, тъй като той се оказа, че може да приказва и на служащите в Охайо, и на супербогатите данъчни фанатици, и на феновете на огнестрелната гибел (по принцип влюбени в живота от зародиш), и на ксенофобите, и на естествените хора по диваните пред тв приемниците, и на феновете на Фокс, и на параноиците по отношение на Китай, и на феновете на джобните диктатори и така нататък Естествено с цел да сте допустим на всички тези групи, би трябвало да сте извънредно неортодоксален. Нещо, което е несъмнено достижение на сегашния американски президент.
Високата технология пък беше употребена да се сътвори апокалиптично очакване, да се усили възприятието, че времената са неприятни. Обърнете внимание на това, какво са тиражирали съветските ботове: терористични актове, суматоха, етнически конфликти, насилие… Всичко това убеждава „ рационалния избирател”, че времената са неприятни, че настава апокалипсис, Армагедон и потоп. И „ рационалният избирател” санкционира ръководещите с Брекзит или Тръмп.
Същевременно обаче тези две събития съставляват и първите опити за протест на рационалния гласоподавател против политическата технология, която става все по-неразбираема за него. Брекзитърите се бунтуваха против „ експертите”, а гласоподавателите на Тръмп съумяха да видят (незнайно как) в него човек отвън политическия естаблишмънт, говорещ просто и без „ политическа коректност”. С навлизането на AI в политиката тя ще става все по неразбираема за немашинното мислене, по този начин както компютърната игра на шах е постоянно неразбираема за индивида. В сходен подтекст “грешката” става белег на човековост – спонтанната неточност е това, по което можем ненапълно да отличим машината от рационалния субект. Доналд Тръмп – като еманация на спонтанната неточност – в действителност се оказа уместно знаме на уплашения разумен гласоподавател, сблъскващ се с политическата технология. Ето за какво всекидневната „ дискредитираща” информация за Тръмп – от незнанието му на базови обстоятелства до непоръбеност в връзките – не се отрази отрицателно на неговите рейтинги. Тази информация ускори „ човешкия” му облик. „ Политическата коректност” бе заменена с „ политическа грешност”.
Парадоксално, само че чудният нов свят на идеален машинен разсъдък рискува да прати човечеството в ново Средновековие на предубеждения и суеверия. Политическите партии и политиците, както и медиите са главните посредници сред всеобщото схващане и рационалността. Ако те бъдат подменяни безмозъчно и автоматизирано от все по-ефективни технологически решения, опциите за операция на политиката от мощни корпоративни ползи ще са безгранични. Затова резултатите върху политическата и обществената сфера от сходни софтуерни нововъведения би трябвало да е обект на непрестанно внимание и разбор.
[i] https://jhiblog.org/2016/05/09/max-weber-and-carl-schmitt-crossroads-of-crisis/
[ii] Christopher Achen and Larry Bartels, Democracy for Realists: Why Elections Do Not Produce Responsive Government, Princeton University Press, 2016.
Коментарът е оповестен от портал " Култура "
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ