Жоржета Пехливанова: Многоликият премиер или българският Янус
Жоржета Пехливанова
Новото политическо лице, министър председателят Кирил Петков, който изникна внезапно от нищото в публичното пространство, императивно ни кара да се вглеждаме в него и да следим всекидневно държанието му, което през медиите се натрапва смущаващо с гафовете си.
За персона на прилична възраст над 40 години, той приказва прекомерно и с ненаситност, целейки да се запомни и хареса.
Бях сюрпризирана по какъв начин по този начин без нужна експертиза стана длъжностен министър на Министерство за стопанската система и стартира да сменя с лекост шефове и шефове в министерството и в Българската банка за развиване /ББР/, на правилото „ стани да седна “, назначавайки своите другари, които по-късно видяхме във властта към него.
Емигрирал с родителите си 14-годишен за Ванкувър, Канада, К.Петков учи там и приключва финанси с бакалавърска степен. По-късно специализира бизнес- администрация в Школата към Харвардския университет и стартира работа във компанията на татко си. Преди няколко години взема решение да се върне в България, само че резервира канадското си поданство до министерски пост.
В първото служебно държавно управление с министър председател Стефан Янев, май 2021г. К.Петков е поканен за министър и подписва клетвена декларация с лекост, че е единствено български жител, тъй като „ в сърцето си носи България “, само че в джоба си носи канадски паспорт като канадски жител. Така стартира с неистина министър К.Петков работата в България.
Обясненията му за това закононарушение са наивни, накриво подстрекателство за непорочност при действителните обстоятелства, вярвайки си в своите странни интерпретации и лъжи. Дори след решението на Конституционния съд, с което излиза наяве, че Петков е нарушил Конституцията на Република България и че нелегално извършва длъжността министър на стопанската система, той продължи да поддържа своята подправена теза, че не е нарушил българската Конституция. Развилата се пред очите на цялото българско общество сага на министъра с “българско сърце и канадско гражданство” е предостатъчно известна, с цел да я дублирам. Но един български жител императивно не може да се подиграва нито с българското поданство, нито с българската Конституция.
Странното беше, че без всякакво притеснение и позор, без възприятие за отговорност към страната, зад наивни пояснения всяващи илюзия за необятната аудитория, Кирил Петков избърса платненото си лице / по думите на Чудомир/ и умерено продължи да пълзи на политическата сцена. Стана лидер на дребната бутикова групировка “Продължаваме промяната”, събрана в един огромен рейс и потегли из България на избори, ноември 2021 година
И стана депутат в 47-ото Народно заседание, групировката „ Политическа партия “ получи 25.6% и с още три разнородни по политика партии се хвана на хорото, сформира съдружно държавно управление, което оглави на 13 декември 2021 година и се възкачи на стола като министър-председател. И това не е инцидентно, Кирил Петков е с четири разнообразни лица, а четири-партийното съдружно държавно управление ръководи България оттогава до през днешния ден НА РЪБА.
По библейските показа у всеки човек живее и ангелът, и дяволът, които го подтикват да прави положително или зло. Но най-често в индивида се вселява разтревожен лутащ се дух, който незабележимо с вкус го тласка към случки и завършения... Загнездват се у индивида и пороци - лакомия, колебливост, двоякост, двуличие и добродетели - благотворителност, всеотдайност, добрина... Натрапчивото наличие през тези месеци на всички места в медиите на премиера К.Петков, който като че ли препуска със селфи от тематика на тематика, от институция на институция, от страна в страна, без да взема решение грамадата от проблеми, ме заведе в античния Рим да диря аналогични персони и стопирах и надникнах в житието на многоликия господ Янус, отдалечен и друг от българското сходство.
Бог Янус е един от античните богове на Римския Пантеон. Хилядолетният Рим е нарекъл даже един от своите хълмове на името на господ Янус, в негова памет. Вторият цар на Древен Рим Нума Помпилис / 715-637 година пр.Хр./ въздига Янус в сан на Бог. Името му Янус има латински корен - “iania”- врата и “janus”- висока врата с арка. Бог Янус е уважаван като дух страж на всяка врата и на всяко начинание и начало. Смятало се, че този господ отваря и затваря всички порти алегорично. В молитвите и по време на жертвоприношенията са го призовавали постоянно преди останалите други божества. Така първият месец на годината – януари е наименуван на него, а първият ден на януари “Kalendae januariae” се смятал за негов празник символизиращ ново начало. На този ден се правили жертвоприношения и вратите се окичвали с лаврови венци. Вратите на неговия храм по време на война са оставали постоянно отворени в очакване да се завърнат отпътувалите на война жители.
Бог Янус е бил медиатор сред варварщината и цивилизоваността, сред селския и градския живот, сред младостта и зрялостта. Изобразяван е най-вече с две лица – Janus Geminus или с четири лица – Janus Quadrifrons.
През Средновековието, обаче, и след него господ Янус става знак на двойнственост, измама и лицемерие. В международната съкровищница многоликият Янус е към този момент с облика на злобен държател с разпръснато внимание и с разнопосочни отговори и решения, граничещи до полуда, невротични реакции и стряскащи ексцентрични хрумвания и въжделения. Такива сходства на многоликия Янус историята е съхранила на безсмъртната си етажерка - известни пълководци, царе и императори, потвърдили се рискови за войни и нации...
Та и България се снабди с разнолик общественик преди една година, който с едно лице споделя това, което желае да чуем, с второто лице прави това, което той желае да направи за себе си и което съгласно него е най-правилно, макар че не е съобразено нито със законите в България, нито с Конституцията. Многоликият властник си има негови вътрешни разбирания и закони, своя лична Конституция и даже негова лична Религия.
С неговото двойнствено лице той беседва с сътрудниците си поединично в държавната четири-партийна коалиция, а поради разновидностите им, двуличието му оказва помощ да приказва друго за да завоюва поотделно, с всеки от сътрудниците по струната “интерес”.
Най-тъжното е когато този сладкодумен общественик беседва по значимите български и интернационалните тематики в Брюксел, Скопие, Киев, Атина, Букурещ, Вашингтон със шаблонизирани знания по външната политика на България в исторически проект, както и през днешния ден. Без историческата памет и личностите в нея България изгубва ореолът си като страна.
Той не знае, че през историческия си ход всяка страна употребява опитната си дипломация при преговори/разговори от своите „ джобове “, обличайки формалната си държавническа роба. Българската роба инцидентно е облякъл многоликият общественик, само че той не умее да отвори зашитите дипломатически джобове и да ги употребява, вместо празното му словодумие от най-жалка проба.
“Многоликостта” на първия наш властник затруднява хода на страната, както във вътрешната, по този начин и във външната политика. Обещания летят от всички страни, дейностите са замъглени и забравени мигновено - държавният кабинет е без дълготрайна и краткосрочна стратегия за дейностите си.
Всичко се прави на деня, работни визити по света за селфи, само че без решения на българските жизненоважни проблеми. Оттам несъгласуваност, ниско държавно равнище при задгранични визити, подценена България като страна.
Двузначността и двуличието са неприятен отзив за един общественик. Постоянната обтегаемост на обстоятелства, в която влиза той е липса на централизация, колебливост, непрекъснато търсене на нови разновидности вместо решения. Гейзер от непрекъснати хрумвания и обещания, без да помни получателите, които в идващия миг потъват в кръглите папки.
Така върви Той напред с усмивка, без възприятие за дълг и минава на последващо затруднение и последващо селфи с нови играчи на политическата сцена и нова тематика и нови “задачи”, забравяйки предходните. Дали това са невротични реакции или ексцентричен метод на мислене и усещане, не зная. Но изненадващото е, че и антуражът му е от неговата кройка, лица, които гледат еднообразно в „ кривото огледало “ и виждат също като него накриво истини и обстоятелства, вярвайки си в техните лъжи с диаметрално противоположно значение и оценки за срещи и резултати от тях, съпроводени постоянно с прослава и невротични прояви.
И ще открехна друго, което е най-обезпокоително. Многоликият български Янус не демонстрира до момента нужното почитание към българската черква и съгласно митрополит Антоний “липсва разговор сред страната и църквата”, думи изречени на връх Великден. Да искаш среща с патриарх не е като с другар, с цел да пиеш кафе. Изисква се подготовка съгласно църковните догми и формалния държавен протокол, уговаря се и приготвя със примирение и почитание към тази институция - Светия синод. Дистанцирането на Негово Светейшество Патриарх Неофит към премиера К.Петков приказва, че Патриархът вероятно го е усетил най-точно. Не може да се желае среща с българския патриарх за „ запознанство “, а за „ благословия “, съзнавайки йерархията и сановете в Светата черква. А българската църквата е светилището през вековете запазило българщината...
И на края ще изтъквам двете мъдри мисли, които някогашният френски министър председател Лоран Фабюс и ръководител на Конституционния съвет на Франция насочи към президента Еманюел Макрон за новия му мандат:
“За да бъдеш мъж на своята страна, би трябвало да бъдеш мъжът на своето време”./ “Pour être l’homme de son pays, il faut être l’homme de son temps.”/, Франсоа-Рене дьо Шатобриан, 1768-1848, посланик и аристократ;
“В това размирно време дано бъдем прислужници на правото и плебеи на дълга”. / “En ces temps troublés, soyons les serviteurs du droit et les esclaves du devoir.” / Виктор Юго, 1802-1885, писател-гений.
Новото политическо лице, министър председателят Кирил Петков, който изникна внезапно от нищото в публичното пространство, императивно ни кара да се вглеждаме в него и да следим всекидневно държанието му, което през медиите се натрапва смущаващо с гафовете си.
За персона на прилична възраст над 40 години, той приказва прекомерно и с ненаситност, целейки да се запомни и хареса.
Бях сюрпризирана по какъв начин по този начин без нужна експертиза стана длъжностен министър на Министерство за стопанската система и стартира да сменя с лекост шефове и шефове в министерството и в Българската банка за развиване /ББР/, на правилото „ стани да седна “, назначавайки своите другари, които по-късно видяхме във властта към него.
Емигрирал с родителите си 14-годишен за Ванкувър, Канада, К.Петков учи там и приключва финанси с бакалавърска степен. По-късно специализира бизнес- администрация в Школата към Харвардския университет и стартира работа във компанията на татко си. Преди няколко години взема решение да се върне в България, само че резервира канадското си поданство до министерски пост.
В първото служебно държавно управление с министър председател Стефан Янев, май 2021г. К.Петков е поканен за министър и подписва клетвена декларация с лекост, че е единствено български жител, тъй като „ в сърцето си носи България “, само че в джоба си носи канадски паспорт като канадски жител. Така стартира с неистина министър К.Петков работата в България.
Обясненията му за това закононарушение са наивни, накриво подстрекателство за непорочност при действителните обстоятелства, вярвайки си в своите странни интерпретации и лъжи. Дори след решението на Конституционния съд, с което излиза наяве, че Петков е нарушил Конституцията на Република България и че нелегално извършва длъжността министър на стопанската система, той продължи да поддържа своята подправена теза, че не е нарушил българската Конституция. Развилата се пред очите на цялото българско общество сага на министъра с “българско сърце и канадско гражданство” е предостатъчно известна, с цел да я дублирам. Но един български жител императивно не може да се подиграва нито с българското поданство, нито с българската Конституция.
Странното беше, че без всякакво притеснение и позор, без възприятие за отговорност към страната, зад наивни пояснения всяващи илюзия за необятната аудитория, Кирил Петков избърса платненото си лице / по думите на Чудомир/ и умерено продължи да пълзи на политическата сцена. Стана лидер на дребната бутикова групировка “Продължаваме промяната”, събрана в един огромен рейс и потегли из България на избори, ноември 2021 година
И стана депутат в 47-ото Народно заседание, групировката „ Политическа партия “ получи 25.6% и с още три разнородни по политика партии се хвана на хорото, сформира съдружно държавно управление, което оглави на 13 декември 2021 година и се възкачи на стола като министър-председател. И това не е инцидентно, Кирил Петков е с четири разнообразни лица, а четири-партийното съдружно държавно управление ръководи България оттогава до през днешния ден НА РЪБА.
По библейските показа у всеки човек живее и ангелът, и дяволът, които го подтикват да прави положително или зло. Но най-често в индивида се вселява разтревожен лутащ се дух, който незабележимо с вкус го тласка към случки и завършения... Загнездват се у индивида и пороци - лакомия, колебливост, двоякост, двуличие и добродетели - благотворителност, всеотдайност, добрина... Натрапчивото наличие през тези месеци на всички места в медиите на премиера К.Петков, който като че ли препуска със селфи от тематика на тематика, от институция на институция, от страна в страна, без да взема решение грамадата от проблеми, ме заведе в античния Рим да диря аналогични персони и стопирах и надникнах в житието на многоликия господ Янус, отдалечен и друг от българското сходство.
Бог Янус е един от античните богове на Римския Пантеон. Хилядолетният Рим е нарекъл даже един от своите хълмове на името на господ Янус, в негова памет. Вторият цар на Древен Рим Нума Помпилис / 715-637 година пр.Хр./ въздига Янус в сан на Бог. Името му Янус има латински корен - “iania”- врата и “janus”- висока врата с арка. Бог Янус е уважаван като дух страж на всяка врата и на всяко начинание и начало. Смятало се, че този господ отваря и затваря всички порти алегорично. В молитвите и по време на жертвоприношенията са го призовавали постоянно преди останалите други божества. Така първият месец на годината – януари е наименуван на него, а първият ден на януари “Kalendae januariae” се смятал за негов празник символизиращ ново начало. На този ден се правили жертвоприношения и вратите се окичвали с лаврови венци. Вратите на неговия храм по време на война са оставали постоянно отворени в очакване да се завърнат отпътувалите на война жители.
Бог Янус е бил медиатор сред варварщината и цивилизоваността, сред селския и градския живот, сред младостта и зрялостта. Изобразяван е най-вече с две лица – Janus Geminus или с четири лица – Janus Quadrifrons.
През Средновековието, обаче, и след него господ Янус става знак на двойнственост, измама и лицемерие. В международната съкровищница многоликият Янус е към този момент с облика на злобен държател с разпръснато внимание и с разнопосочни отговори и решения, граничещи до полуда, невротични реакции и стряскащи ексцентрични хрумвания и въжделения. Такива сходства на многоликия Янус историята е съхранила на безсмъртната си етажерка - известни пълководци, царе и императори, потвърдили се рискови за войни и нации...
Та и България се снабди с разнолик общественик преди една година, който с едно лице споделя това, което желае да чуем, с второто лице прави това, което той желае да направи за себе си и което съгласно него е най-правилно, макар че не е съобразено нито със законите в България, нито с Конституцията. Многоликият властник си има негови вътрешни разбирания и закони, своя лична Конституция и даже негова лична Религия.
С неговото двойнствено лице той беседва с сътрудниците си поединично в държавната четири-партийна коалиция, а поради разновидностите им, двуличието му оказва помощ да приказва друго за да завоюва поотделно, с всеки от сътрудниците по струната “интерес”.
Най-тъжното е когато този сладкодумен общественик беседва по значимите български и интернационалните тематики в Брюксел, Скопие, Киев, Атина, Букурещ, Вашингтон със шаблонизирани знания по външната политика на България в исторически проект, както и през днешния ден. Без историческата памет и личностите в нея България изгубва ореолът си като страна.
Той не знае, че през историческия си ход всяка страна употребява опитната си дипломация при преговори/разговори от своите „ джобове “, обличайки формалната си държавническа роба. Българската роба инцидентно е облякъл многоликият общественик, само че той не умее да отвори зашитите дипломатически джобове и да ги употребява, вместо празното му словодумие от най-жалка проба.
“Многоликостта” на първия наш властник затруднява хода на страната, както във вътрешната, по този начин и във външната политика. Обещания летят от всички страни, дейностите са замъглени и забравени мигновено - държавният кабинет е без дълготрайна и краткосрочна стратегия за дейностите си.
Всичко се прави на деня, работни визити по света за селфи, само че без решения на българските жизненоважни проблеми. Оттам несъгласуваност, ниско държавно равнище при задгранични визити, подценена България като страна.
Двузначността и двуличието са неприятен отзив за един общественик. Постоянната обтегаемост на обстоятелства, в която влиза той е липса на централизация, колебливост, непрекъснато търсене на нови разновидности вместо решения. Гейзер от непрекъснати хрумвания и обещания, без да помни получателите, които в идващия миг потъват в кръглите папки.
Така върви Той напред с усмивка, без възприятие за дълг и минава на последващо затруднение и последващо селфи с нови играчи на политическата сцена и нова тематика и нови “задачи”, забравяйки предходните. Дали това са невротични реакции или ексцентричен метод на мислене и усещане, не зная. Но изненадващото е, че и антуражът му е от неговата кройка, лица, които гледат еднообразно в „ кривото огледало “ и виждат също като него накриво истини и обстоятелства, вярвайки си в техните лъжи с диаметрално противоположно значение и оценки за срещи и резултати от тях, съпроводени постоянно с прослава и невротични прояви.
И ще открехна друго, което е най-обезпокоително. Многоликият български Янус не демонстрира до момента нужното почитание към българската черква и съгласно митрополит Антоний “липсва разговор сред страната и църквата”, думи изречени на връх Великден. Да искаш среща с патриарх не е като с другар, с цел да пиеш кафе. Изисква се подготовка съгласно църковните догми и формалния държавен протокол, уговаря се и приготвя със примирение и почитание към тази институция - Светия синод. Дистанцирането на Негово Светейшество Патриарх Неофит към премиера К.Петков приказва, че Патриархът вероятно го е усетил най-точно. Не може да се желае среща с българския патриарх за „ запознанство “, а за „ благословия “, съзнавайки йерархията и сановете в Светата черква. А българската църквата е светилището през вековете запазило българщината...
И на края ще изтъквам двете мъдри мисли, които някогашният френски министър председател Лоран Фабюс и ръководител на Конституционния съвет на Франция насочи към президента Еманюел Макрон за новия му мандат:
“За да бъдеш мъж на своята страна, би трябвало да бъдеш мъжът на своето време”./ “Pour être l’homme de son pays, il faut être l’homme de son temps.”/, Франсоа-Рене дьо Шатобриан, 1768-1848, посланик и аристократ;
“В това размирно време дано бъдем прислужници на правото и плебеи на дълга”. / “En ces temps troublés, soyons les serviteurs du droit et les esclaves du devoir.” / Виктор Юго, 1802-1885, писател-гений.
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ