Какво прави хората нещастни?
Животните са щастливи, стига да са здрави и да имат задоволително храна. Човек би рекъл, че и с хората би трябвало да е по този начин, само че в актуалния свят те са нещастни или най-малко в болшинството случаи. Ако и вие самите сте нещастни, несъмнено ще сте подготвени да признаете, че не вършиме изключение. Ако ли пък сте щастливи, запитайте се какъв брой от вашите другари се усещат по същия метод. И до момента в който се оглеждате към себе си, научете се да четете по лицата на хората; бъдете възприемчиви за настроенията на тези, които срещате всекидневно.
Отпечатък върху всяко срещнато лице знаци на уязвимост, белези на злочестина, споделя Уилям Блейк. Ще установите, че въпреки и под друга форма, нещастието се среща на всички места. Нека допуснем, че сте в Ню Йорк, най-типичния образец за модерност измежду огромните градове.
![Пътят към „ Покоряване на щастието ” със препоръките на изтъкнатия мъдрец и математик Бъртранд Ръсел]( "Пътят към „ Покоряване на щастието ” със препоръките на изтъкнатия мъдрец и математик Бъртранд Ръсел")
Пътят към „ Покоряване на щастието ” със препоръките на изтъкнатия мъдрец и математик Бъртранд Ръсел
Иконичният труд на общественика предхожда с десетилетия сегашната фикс идея за самопомощ. Идеите на един от най-великите мозъци на XX век Б...
Застанете на някоя оживена улица в работно време или на основната пътна артерия през уикенда или пък се отбийте в някоя зала за танци вечер; освободете съзнанието си от личното си его и се оставете характерностите на всеки от непознатите в близост да ви завладеят една след друга. Ще установите, че всяка от тези тълпи има своя грижа. В навалицата от чиновници през работно време ще усетите безпокойствие, свръхконцентрация, диспепсия, неявяване на интерес към каквото и да било с изключение на към конкуренцията, некадърност да се забавляват, игнориране на себеподобните. През уикенда на централното шосе ще видите мъже и дами, за които прехраната не е грижа, някои даже доста богати, всичките заети с гонене на чистото наслаждение. Това гонене се организира от всички в едно и също движение, диктувано от най-бавната кола в процесията; поради колите е невероятно да се види пътят, нито пък нещо от пейзажа, тъй като всяко извръщане на погледа води до инцидент; всички пасажери във всеки един от колите са захласнати от желанието да изпреварят останалите коли, което по този начин или другояче не могат да създадат поради натоварения трафик; в случай че съзнанието им за момент се отклони от мисълта за тази основна грижа, както от време на време се случва с тези, които сега не карат, обзема ги неописуема досада и бележи чертите им с банално неодобрение. Много рядко ще видите кола с цветнокожи, които се забавляват от сърце и душа, само че това провокира отвращение у близките заради безотговорното им държание и в последна сметка те попадат в ръцете на полицията поради акцидент: удоволствието в почивно време е нелегално.
Или пък наблюдавайте хората на някоя танцова веселба. Всеки от тях идва воден от решимостта да бъде благополучен, една такава мрачна неустрашимост, с каквато човек се зарича да не прави подиуми в зъболекарския кабинет. Смята се, че пиенето и инцидентните полови връзки са портите към насладата, тъй че хората бързо се напиват, пробвайки да не обръщат внимание на това доколко ги отвращава сътрудникът отсреща. След задоволително количество алкохол мъжете стартират да ронят сълзи, да се жалват какъв брой са недостойни те в морално отношение за всеотдайността на своите майки. Единственото, което алкохолът прави за тях, е да освободи възприятието за грях, което здравият разсъдък потиска в по-трезви моменти.
Причините за тези разнообразни типове злощастие се коренят частично в обществената система, частично в самостоятелната психология – която, несъмнено, сама по себе си е артикул на обществената система. И преди съм писал какви промени са нужни в обществената система за поощряване на щастието. В тази книга нямам желание да се разстилам върху прекратяването на войните, премахването на икономическата употреба или на възпитаването в свирепост и боязън. Изнамирането на система за отбягване на войните е от витална значимост за нашата цивилизация; само че сходна система няма късмет, до момента в който хората са дотам нещастни, че взаимното изтребване им се вижда по-малко ужасно, в сравнение с да продължат да понасят своето битие. За да се отстрани бедността, е разумно придобивките от машинното произвеждане да се разпределят в идентична степен на тези, които имат най-голяма потребност от тях; само че каква ще е изгодата всички да станат богати, веднага като и самите богати са нещастни? Възпитанието в свирепост и боязън е неприятно, само че какъв различен тип образование може да се чака от хора, самите те подвластни на тези пристрастености. Всички тези съображения ни водят до проблемите на индивида: какво биха могли да сторят мъж или жена, тук и в този момент, в нашето носталгично общество, с цел да реализиран благополучие за себе си? При разискването на този проблем ще сведа вниманието си до тези, които не са обект на крайни материални неволи, водещи до страдалчество и злощастие. Ще приема, че е налице задоволителен приход за обезпечаване на издръжка, заслон и приемливо здраве, които вършат нормалните телесни действия вероятни. Няма да вземам под внимание огромни житейски произшествия като това да загубиш всичките си деца или пък да си изложен на обществен срам. Има доста какво да се каже по тези тематики, те са значими, само че спадат към различен порядък спрямо това, върху което бих желал да обмислям в тази книга. Моето желание е да предложа лек за елементарното, повседневно злощастие, от което страдат множеството хора в цивилизованите страни и което е още по-непоносимо, тъй като при отсъствието на явни външни аргументи за него наподобява неизбежно. Убеден съм, че подобен вид злощастие значително се дължи на неправилни възгледи за света, неправилна нравственос, неправилни житейски привички, което води до ликвидиране на естествената ненаситност за вероятни и изпълними неща, от които в последна сметка зависи цялото благополучие, било то на хора или на животни. Това са въпроси, които са по силата на обособения субект и аз имам намерение да предложа промени, посредством които неговото благополучие може да стане постижимо, вземайки поради и известна доза шанс.
Може би най-хубавото встъпление към философията, която бих желал да защитя тук, са няколко автобиографични обстоятелството. Не съм се родил благополучен. В детството ми моят обичан химн беше: „ Отегчен от земното и смачкан от прегрешението си “. Като петгодишен си правех сметка, че в случай че би трябвало да доживея до седемдесет, значи до тоя миг съм изтърпял едвам една четиринайсета част от целия си живот и мисълта за тази ширнала се пред мен досада беше съвсем непоносима. През юношеството си мразех живота и непрестанно бях на ръба на самоубийство, от което обаче ме защищити желанието да науча колкото се може повече за математиката. Сега е тъкмо обратното – любувам се на живота; дори бих могъл да кажа, че с всяка минала година от ден на ден му се веселя. Това частично се дължи на обстоятелството, че открих кои са нещата, които най-вече искам, и последователно се снабдих с доста от тях. Отчасти се дължи и на това, че сполучливо отхвърлих избрани обекти на желанието – да вземем за пример придобиването на неоспорими знания за едно или друго, – което е всъщност непостижимо. Но в най-голяма степен се дължи на обстоятелството, че сведох до най-малко завладяващите мисли за личната ми персона. Подобно на всеки един, получил пуританско обучение, аз имах навика да премислям върху своите грехове, безразсъдства и дефекти. В личните си очи – без подозрение изцяло справедливо – бях беден образец. С течение на времето обаче се научих да бъда безпристрастен по отношение на себе си и своите недостатъци; започнах от ден на ден да концентрирам вниманието си върху външни обекти: положението на света, разнообразни клонове на познанието, хора, към които изпитвах обвързаност. Несъмнено всеки един от тези ориентирани на открито от личността ползи самичък по себе си съдържа капацитет за болежка: светът може да бъде обхванат от война; избран тип знание може да е мъчно за постигане; приятелите могат да умрат. Но болки от подобен порядък не нанасят основни вреди върху базовото качество на живот, по този начин както го разрушават тези, произхождащи от отвращението към самия себе си. И всеки външен интерес въодушевява някакъв тип интензивност, която, до момента в който ползата е още жив, изцяло защищава от ennui. Обсебеността от самия себе си, въпреки това, не води до никаква интензивност от напредничав темперамент. Тя може да докара до водене на дневник, подлагане на психоанализа или замонашване. Но монахът няма да бъде благополучен, до момента в който рутината в манастира не го накара да не помни своята лична душа. Щастието, което той приписва на религията, би могъл да получи и като стане махленски метач, при изискване че е заставен да бъде подобен. Наложената извън дисциплинираност е единственият път към щастието за тези нещастници, чиято самообсебеност е толкоз дълбока, с цел да не може да бъде излекувана по различен метод.
Още от ЛИТСПОТ:
Отпечатък върху всяко срещнато лице знаци на уязвимост, белези на злочестина, споделя Уилям Блейк. Ще установите, че въпреки и под друга форма, нещастието се среща на всички места. Нека допуснем, че сте в Ню Йорк, най-типичния образец за модерност измежду огромните градове.
Иконичният труд на общественика предхожда с десетилетия сегашната фикс идея за самопомощ. Идеите на един от най-великите мозъци на XX век Б...
Застанете на някоя оживена улица в работно време или на основната пътна артерия през уикенда или пък се отбийте в някоя зала за танци вечер; освободете съзнанието си от личното си его и се оставете характерностите на всеки от непознатите в близост да ви завладеят една след друга. Ще установите, че всяка от тези тълпи има своя грижа. В навалицата от чиновници през работно време ще усетите безпокойствие, свръхконцентрация, диспепсия, неявяване на интерес към каквото и да било с изключение на към конкуренцията, некадърност да се забавляват, игнориране на себеподобните. През уикенда на централното шосе ще видите мъже и дами, за които прехраната не е грижа, някои даже доста богати, всичките заети с гонене на чистото наслаждение. Това гонене се организира от всички в едно и също движение, диктувано от най-бавната кола в процесията; поради колите е невероятно да се види пътят, нито пък нещо от пейзажа, тъй като всяко извръщане на погледа води до инцидент; всички пасажери във всеки един от колите са захласнати от желанието да изпреварят останалите коли, което по този начин или другояче не могат да създадат поради натоварения трафик; в случай че съзнанието им за момент се отклони от мисълта за тази основна грижа, както от време на време се случва с тези, които сега не карат, обзема ги неописуема досада и бележи чертите им с банално неодобрение. Много рядко ще видите кола с цветнокожи, които се забавляват от сърце и душа, само че това провокира отвращение у близките заради безотговорното им държание и в последна сметка те попадат в ръцете на полицията поради акцидент: удоволствието в почивно време е нелегално.
Или пък наблюдавайте хората на някоя танцова веселба. Всеки от тях идва воден от решимостта да бъде благополучен, една такава мрачна неустрашимост, с каквато човек се зарича да не прави подиуми в зъболекарския кабинет. Смята се, че пиенето и инцидентните полови връзки са портите към насладата, тъй че хората бързо се напиват, пробвайки да не обръщат внимание на това доколко ги отвращава сътрудникът отсреща. След задоволително количество алкохол мъжете стартират да ронят сълзи, да се жалват какъв брой са недостойни те в морално отношение за всеотдайността на своите майки. Единственото, което алкохолът прави за тях, е да освободи възприятието за грях, което здравият разсъдък потиска в по-трезви моменти.
Причините за тези разнообразни типове злощастие се коренят частично в обществената система, частично в самостоятелната психология – която, несъмнено, сама по себе си е артикул на обществената система. И преди съм писал какви промени са нужни в обществената система за поощряване на щастието. В тази книга нямам желание да се разстилам върху прекратяването на войните, премахването на икономическата употреба или на възпитаването в свирепост и боязън. Изнамирането на система за отбягване на войните е от витална значимост за нашата цивилизация; само че сходна система няма късмет, до момента в който хората са дотам нещастни, че взаимното изтребване им се вижда по-малко ужасно, в сравнение с да продължат да понасят своето битие. За да се отстрани бедността, е разумно придобивките от машинното произвеждане да се разпределят в идентична степен на тези, които имат най-голяма потребност от тях; само че каква ще е изгодата всички да станат богати, веднага като и самите богати са нещастни? Възпитанието в свирепост и боязън е неприятно, само че какъв различен тип образование може да се чака от хора, самите те подвластни на тези пристрастености. Всички тези съображения ни водят до проблемите на индивида: какво биха могли да сторят мъж или жена, тук и в този момент, в нашето носталгично общество, с цел да реализиран благополучие за себе си? При разискването на този проблем ще сведа вниманието си до тези, които не са обект на крайни материални неволи, водещи до страдалчество и злощастие. Ще приема, че е налице задоволителен приход за обезпечаване на издръжка, заслон и приемливо здраве, които вършат нормалните телесни действия вероятни. Няма да вземам под внимание огромни житейски произшествия като това да загубиш всичките си деца или пък да си изложен на обществен срам. Има доста какво да се каже по тези тематики, те са значими, само че спадат към различен порядък спрямо това, върху което бих желал да обмислям в тази книга. Моето желание е да предложа лек за елементарното, повседневно злощастие, от което страдат множеството хора в цивилизованите страни и което е още по-непоносимо, тъй като при отсъствието на явни външни аргументи за него наподобява неизбежно. Убеден съм, че подобен вид злощастие значително се дължи на неправилни възгледи за света, неправилна нравственос, неправилни житейски привички, което води до ликвидиране на естествената ненаситност за вероятни и изпълними неща, от които в последна сметка зависи цялото благополучие, било то на хора или на животни. Това са въпроси, които са по силата на обособения субект и аз имам намерение да предложа промени, посредством които неговото благополучие може да стане постижимо, вземайки поради и известна доза шанс.
Може би най-хубавото встъпление към философията, която бих желал да защитя тук, са няколко автобиографични обстоятелството. Не съм се родил благополучен. В детството ми моят обичан химн беше: „ Отегчен от земното и смачкан от прегрешението си “. Като петгодишен си правех сметка, че в случай че би трябвало да доживея до седемдесет, значи до тоя миг съм изтърпял едвам една четиринайсета част от целия си живот и мисълта за тази ширнала се пред мен досада беше съвсем непоносима. През юношеството си мразех живота и непрестанно бях на ръба на самоубийство, от което обаче ме защищити желанието да науча колкото се може повече за математиката. Сега е тъкмо обратното – любувам се на живота; дори бих могъл да кажа, че с всяка минала година от ден на ден му се веселя. Това частично се дължи на обстоятелството, че открих кои са нещата, които най-вече искам, и последователно се снабдих с доста от тях. Отчасти се дължи и на това, че сполучливо отхвърлих избрани обекти на желанието – да вземем за пример придобиването на неоспорими знания за едно или друго, – което е всъщност непостижимо. Но в най-голяма степен се дължи на обстоятелството, че сведох до най-малко завладяващите мисли за личната ми персона. Подобно на всеки един, получил пуританско обучение, аз имах навика да премислям върху своите грехове, безразсъдства и дефекти. В личните си очи – без подозрение изцяло справедливо – бях беден образец. С течение на времето обаче се научих да бъда безпристрастен по отношение на себе си и своите недостатъци; започнах от ден на ден да концентрирам вниманието си върху външни обекти: положението на света, разнообразни клонове на познанието, хора, към които изпитвах обвързаност. Несъмнено всеки един от тези ориентирани на открито от личността ползи самичък по себе си съдържа капацитет за болежка: светът може да бъде обхванат от война; избран тип знание може да е мъчно за постигане; приятелите могат да умрат. Но болки от подобен порядък не нанасят основни вреди върху базовото качество на живот, по този начин както го разрушават тези, произхождащи от отвращението към самия себе си. И всеки външен интерес въодушевява някакъв тип интензивност, която, до момента в който ползата е още жив, изцяло защищава от ennui. Обсебеността от самия себе си, въпреки това, не води до никаква интензивност от напредничав темперамент. Тя може да докара до водене на дневник, подлагане на психоанализа или замонашване. Но монахът няма да бъде благополучен, до момента в който рутината в манастира не го накара да не помни своята лична душа. Щастието, което той приписва на религията, би могъл да получи и като стане махленски метач, при изискване че е заставен да бъде подобен. Наложената извън дисциплинираност е единственият път към щастието за тези нещастници, чиято самообсебеност е толкоз дълбока, с цел да не може да бъде излекувана по различен метод.
Още от ЛИТСПОТ:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ