Животинските мазнини за разлика от растителните, съдържат холестерол и повече

Животинските мазнини за разлика от растителните, съдържат холестерол и повече наситени мастни киселини (изключение прави единствено рибеното масло). Но също по този начин те са източник на скъпи субстанции за организма. Затова би трябвало да ги одобряваме в по-малки количества, само че не и да ги изключим от менюто си. Границата сред изгодата и вредата се крие в количеството.

Краве масло: наситени мазнини – 56 гр., омега-9 – 29гр., омега-6 – 3 гр., холестерол – 190 мг, сила – 780 ккал.
То е лесноусвоимо от организма и богато на маслоразтворими витамини (А, Е, D). Като минус може да се означи наличието на холестерол, които обаче е естествено уравновесен от лецитин – вещество, което го разтваря в кръвта.

Свинска мехлем: наситени мазнини – 42 гр., омега-9 – 44 гр., Омега-6 – 10 гр., холестерол – 100 мг., сила – 738 ккал..
От тази информация излиза наяве, че свинската мехлем надалеч не е толкоз страшна, колкото ни се втълпява. Тя съдържа относително малко калории, а ненаситени мазнини в състава й са повече от наситените. Една от тях е арахидонова киселина, която подтиква имунния отговор. Затова не трябва да изключваме изцяло приема на скотски мазнини, изключително по време на боледуване, така тя като не се съдържа в растителните масла.

Оптималното на ден количество свинска мехлем е 10-30 гр., което може да си набавим примерно от една вратна пържола. Освен това, тя е една от най-подходящите мазнини за пържене, защото има висока точка на димене. Приготвените с нея храни обаче би трябвало да се хапват топли, тъй като при стайна температура още веднъж се втвърдява.

Рибено масло: наситени мазнини – 20 гр., омега-9 – 47 гр., омега-6 – 4 гр., омега-3 – 29 гр., холестерол – 600 мг., сила – 900 ккал.
Това е най-хубавият източник на незаменимите омега-3 мастни киселини, защото в лененото масло, въпреки видимо да са в по-голямо количество, не са в пълноценна форма. Освен, че са безусловно нужни за действието на организма ни, те са същински допинг за мозъка – укрепват паметта, пазят нервните кафези от увреждане и усъвършенстват настроението. Може да одобряваме рибеното масло като хранителна добавка или да си го набираме от постоянна консумация на мазна морска риба – скумрия, ципура, риба звук, сьомга.

Хидрогенирани мазнини

Маргарин: съставът му зависи от растителното масло, от което е създаден.
Създаден е като евтина опция на кравето масло, само че през днешния ден се популяризира за здравословен артикул. Действително съдържа по-малко калории, няма и холестерол, само че преработката трансформира потребните растителни масла в рискови транс-мазнини, които запушват артериите, основават риск от развиване на диабет 2 вид и сърдечни болести. Единствено тези мазнини можем да назовем 100% нездравословни, без никави изгоди за организма. За страдание е мъчно да ги избегнем. Дори да не консумираме маргарин, те ни дебнат от всички подготвени сладкиш и полуфабрикати.

И най-после – би трябвало да се стремим към разообразие. Не съществува най-хубаво масло, по тази причина би трябвало да използваме целия капацитет на природата. Това значи да си купим няколко разнообразни масла и да ги комбинираме. Само по този начин ще осигурим на организма си всички нужни мастни киселини.

Продължава: Мазнините: положителни, потребни, нездравословни - I