Лека мъгла се стеле над LNG терминала край Александруполис
„ Животът е заблуда “, казвали античните индуси, а българският стопански живот удостоверява тази мъдрост всеки ден. Дали тя ще бъде доказана и от добитото дялово присъединяване на България в бъдещия терминал за регазификация на полутечен природен газ край Александруполис – ще забележим в бъдеще. Засега просто ни остава правото да се съмняваме.
В края на август българската държавна компания „ Булгартрансгаз “ възторжено разгласи подписването на съглашение за придобиване на 20% от акционерния капитал на гръцката частна компания „ Газтрейд “ С.А., която би трябвало да осъществя плана за създаване на терминал за регазификация на полутечен природен газ (LNG терминал) край Александруполис.
По време на подписването бе обявено, че бъдещият терминал „ ще бъде нов, самостоятелен енергиен портал за пазарите в Югоизточна и Централна Европа “. Чрез газопреносната система на Гърция той ще се свърже с изграждащия се сега интерконектор Комотини – Стара Загора, по който неруски природен газ, доставян по нов, друг от Русия и Турция маршрут, ще доближава до българските консуматори. Така най-накрая ще се реализира лелеяната от десетилетия фантазия за диверсификация на доставчиците и маршрутите на синьото гориво за нашата страна.
Добре, единствено дето
„ звучи прекомерно хубаво, с цел да е правилно “!
А и влизането на България с 20% капитал в един частен задграничен план в действителност слага куп въпроси, на които, най-малко до момента, никой не е дал съответни отговори.
Първо, би трябвало ли, с цел да получаваш газ през даден LNG терминал, да придобиеш дял в него? По-разбираемо въпросът звучи по този начин: Трябва ли да станеш акционер в една инфраструктура, с цел да я ползваш? Или още по-ясно - би трябвало ли всеки лидер на лек автомобил или всеки транспортьор да стане акционер в АМ„ Тракия “, с цел да се движи по нея?
Абсурдно, нали?!
Защо тогава приветстваме придобиването на 20% държавен дял в частна компания, която в миналото ще строи един терминал, от чийто потенциал ще употребяваме единствено 9% годишно? На процедура потенциалът му ще е 5.5 милиарда куб.м газ, а другата ни държавна компания „ Булгаргаз “ към този момент има непокътнати доставки на 0.5 милиарда куб. м годишно, и то за 10 години напред!
Достатъчно индикативен е образецът с LNG терминала на о. Ревитуса, близо до Атина, през който български компании доставят полутечен газ от Съединени американски щати и Катар за нашите консуматори, без да имат даже и една акция в него!
Да не приказваме, че в границите на Европейски Съюз не е належащо да притежаваш една инфраструктура, с цел да имаш достъп до нея и да я ползваш. Впрочем кое е по-печелившо – да имаш достъп до нея единствено когато ти е належащо, или да участваш като акционер, което ще рече и да имаш разноски като вложител, за поддръжка и така нататък? Е, в случай че терминалът е доста печеливш – естествено, че ще е преференциално да си акционер в него. Ще има облага, ще се разпределя дял и прочие Дали обаче ще е по този начин?
Второ, в случай че планът е толкоз добър,
за какво богатата фамилия Копелузу не го осъществя сама,
а към този момент повече от 10 години само приказва за него? И за какво не го е направила до момента, ами единствено го промотира по всякакви газови и енергийни конференции и търси кой да влезе в него, с цел да заплаща? Практиката демонстрира, че когато един план в действителност е добър, никой не бърза да го дели с който и да било, с цел да придобива надлежно и цялата облага от него. В съответния случай нещата явно не стоят по този начин. През февруари завърши обвързващата фаза за запазване на потенциал в бъдещия LNG терминал, като бяха непокътнати под 50% от него - едвам 2.6 милиарда от 5.5 милиарда куб. метра. И съвсем 1/5 от този запазен потенциал е за „ Булгаргаз “. Ами към останалите 2.9 милиарда кубика за какво не бе проявен интерес?
Трето, картината става още по-ясна, откакто забележим кои са участниците в плана. Освен „ Газтрейд “ С.А. (40%) и новият акционер „ Булгартрансгаз “ (20%), това са основаната в Гърция интернационална компания GasLog Cyprus Investments Ltd. (20%), както и гръцката държавна газова корпорацзия DEPA (20%), която е в развой на приватизация. В Гърция и децата знаят, че главният интерес към нея е точно на семейството Копелузу. Така че, в случай че милиардерската фамилия купи DEPA, внезапно ще се окаже с 60% дял в бъдещия терминал. Кой ще диктува тогава изискванията, не е мъчно да се досетим.
Четвърто, страната в лицето на „ Булгартрансгаз “ към този момент е платила „ малко над 13 млн. евро “, с цел да придобие 20% от акциите на „ Газтрейд “ С.А., което ще рече, че капиталът й е близо 70 млн. евро.
Проектната стойност на терминала обаче е малко над 282 млн. евро .
Това допуска, че за неговото създаване България ще би трябвало да заплати общо над 56 млн. евро лични средства или притеглен капитал. А съгласно решението на Министерския съвет присъединяване на страната в плана се лимитира до 16.8 млн. евро, каквото и да значи това!
Пето, когато страната реши да влага в даден план нормално се основава обособена плана компания с стеснен бюджет, с цел да не се нарушават финансовите потоци и с цел да се ограничи възможният риск. Така бяха основани планови компании за АЕЦ „ Белене “, за създаване на нови мощности на площадката на АЕЦ „ Козлодуй “ и други Но в този момент имаме директното присъединяване на държавната „ Булгартрансгаз “ с миноритарен дял в капитала на задгранична частна компания. И е любопитно дали някой служител въобще се е замислил по какъв начин би се отразило това на финансовото положение и на тарифната политика на нашата компания в близко бъдеще?
Шесто, на този декор не е ли повече от необичайно, че гръцкият аналог на „ Булгартрансгаз “ – операторът на цялата гръцка газопреносна мрежа DESFA, не взе участие в плана? Защо, в случай, че газът от бъдещия терминал край Александруполис ще се движи до българската, както и до останалите граници на Гърция, точно по нейните тръби?
Седмо, дали над всичките тези въпроси не са си блъскали главите в румънската компания Romgas, откакто се отхвърлиха да вземат участие в начинанието също с 20% дялов капитал?
Не на последно място е редно да се запитаме, дали би било целесъобразно присъединяване на България в един регазификационен терминал във време, когато
цените на втечнения природен газ потеглиха внезапно нагоре?
И най-после – да, отлично е да се строи нова инфраструктура, с цел да имат търговците и потребителите повече благоприятни условия за доставки на на ниска цена синьо гориво. Но да не забравяме, че Русия влага големи пари и към този момент се трансформира в най-големия експортьор на полутечен естествен в света. Ами в случай че нейният LNG е доста по-евтин, откакто ще изминава неколкократно по-късо разстояние до Александруполис, в сравнение с американския или катарския? Тогава може би ще се питаме като шопа: „ Оти ги ручааме жабетата? Или пък от чисто политически дебелоглав ще купуваме по-скъпия щатски шистов природен газ от Пенсилвания, тъй като ще ни мирише по-хубаво?
Разбира се, никой естествен човек у нас не харесва енергийната ни взаимозависимост от Русия и потреблението й за оказване на напън. Но най-интересното в цялата история е, за какво, откакто американците толкоз доста желаят да ни доставят техен газ и да ни извадят отдолу под съветската енергийна настойчивост, тяхната голяма компания „ Шение “ – експортьор на полутечен естествен таз, не влага сама в построяването на терминала край Александруполис. Така ще държи и газа, и терминала – и всичко ще зависи от нея!
Бисер Липов
В края на август българската държавна компания „ Булгартрансгаз “ възторжено разгласи подписването на съглашение за придобиване на 20% от акционерния капитал на гръцката частна компания „ Газтрейд “ С.А., която би трябвало да осъществя плана за създаване на терминал за регазификация на полутечен природен газ (LNG терминал) край Александруполис.
По време на подписването бе обявено, че бъдещият терминал „ ще бъде нов, самостоятелен енергиен портал за пазарите в Югоизточна и Централна Европа “. Чрез газопреносната система на Гърция той ще се свърже с изграждащия се сега интерконектор Комотини – Стара Загора, по който неруски природен газ, доставян по нов, друг от Русия и Турция маршрут, ще доближава до българските консуматори. Така най-накрая ще се реализира лелеяната от десетилетия фантазия за диверсификация на доставчиците и маршрутите на синьото гориво за нашата страна.
Добре, единствено дето
„ звучи прекомерно хубаво, с цел да е правилно “!
А и влизането на България с 20% капитал в един частен задграничен план в действителност слага куп въпроси, на които, най-малко до момента, никой не е дал съответни отговори.
Първо, би трябвало ли, с цел да получаваш газ през даден LNG терминал, да придобиеш дял в него? По-разбираемо въпросът звучи по този начин: Трябва ли да станеш акционер в една инфраструктура, с цел да я ползваш? Или още по-ясно - би трябвало ли всеки лидер на лек автомобил или всеки транспортьор да стане акционер в АМ„ Тракия “, с цел да се движи по нея?
Абсурдно, нали?!
Защо тогава приветстваме придобиването на 20% държавен дял в частна компания, която в миналото ще строи един терминал, от чийто потенциал ще употребяваме единствено 9% годишно? На процедура потенциалът му ще е 5.5 милиарда куб.м газ, а другата ни държавна компания „ Булгаргаз “ към този момент има непокътнати доставки на 0.5 милиарда куб. м годишно, и то за 10 години напред!
Достатъчно индикативен е образецът с LNG терминала на о. Ревитуса, близо до Атина, през който български компании доставят полутечен газ от Съединени американски щати и Катар за нашите консуматори, без да имат даже и една акция в него!
Да не приказваме, че в границите на Европейски Съюз не е належащо да притежаваш една инфраструктура, с цел да имаш достъп до нея и да я ползваш. Впрочем кое е по-печелившо – да имаш достъп до нея единствено когато ти е належащо, или да участваш като акционер, което ще рече и да имаш разноски като вложител, за поддръжка и така нататък? Е, в случай че терминалът е доста печеливш – естествено, че ще е преференциално да си акционер в него. Ще има облага, ще се разпределя дял и прочие Дали обаче ще е по този начин?
Второ, в случай че планът е толкоз добър,
за какво богатата фамилия Копелузу не го осъществя сама,
а към този момент повече от 10 години само приказва за него? И за какво не го е направила до момента, ами единствено го промотира по всякакви газови и енергийни конференции и търси кой да влезе в него, с цел да заплаща? Практиката демонстрира, че когато един план в действителност е добър, никой не бърза да го дели с който и да било, с цел да придобива надлежно и цялата облага от него. В съответния случай нещата явно не стоят по този начин. През февруари завърши обвързващата фаза за запазване на потенциал в бъдещия LNG терминал, като бяха непокътнати под 50% от него - едвам 2.6 милиарда от 5.5 милиарда куб. метра. И съвсем 1/5 от този запазен потенциал е за „ Булгаргаз “. Ами към останалите 2.9 милиарда кубика за какво не бе проявен интерес?
Трето, картината става още по-ясна, откакто забележим кои са участниците в плана. Освен „ Газтрейд “ С.А. (40%) и новият акционер „ Булгартрансгаз “ (20%), това са основаната в Гърция интернационална компания GasLog Cyprus Investments Ltd. (20%), както и гръцката държавна газова корпорацзия DEPA (20%), която е в развой на приватизация. В Гърция и децата знаят, че главният интерес към нея е точно на семейството Копелузу. Така че, в случай че милиардерската фамилия купи DEPA, внезапно ще се окаже с 60% дял в бъдещия терминал. Кой ще диктува тогава изискванията, не е мъчно да се досетим.
Четвърто, страната в лицето на „ Булгартрансгаз “ към този момент е платила „ малко над 13 млн. евро “, с цел да придобие 20% от акциите на „ Газтрейд “ С.А., което ще рече, че капиталът й е близо 70 млн. евро.
Проектната стойност на терминала обаче е малко над 282 млн. евро .
Това допуска, че за неговото създаване България ще би трябвало да заплати общо над 56 млн. евро лични средства или притеглен капитал. А съгласно решението на Министерския съвет присъединяване на страната в плана се лимитира до 16.8 млн. евро, каквото и да значи това!
Пето, когато страната реши да влага в даден план нормално се основава обособена плана компания с стеснен бюджет, с цел да не се нарушават финансовите потоци и с цел да се ограничи възможният риск. Така бяха основани планови компании за АЕЦ „ Белене “, за създаване на нови мощности на площадката на АЕЦ „ Козлодуй “ и други Но в този момент имаме директното присъединяване на държавната „ Булгартрансгаз “ с миноритарен дял в капитала на задгранична частна компания. И е любопитно дали някой служител въобще се е замислил по какъв начин би се отразило това на финансовото положение и на тарифната политика на нашата компания в близко бъдеще?
Шесто, на този декор не е ли повече от необичайно, че гръцкият аналог на „ Булгартрансгаз “ – операторът на цялата гръцка газопреносна мрежа DESFA, не взе участие в плана? Защо, в случай, че газът от бъдещия терминал край Александруполис ще се движи до българската, както и до останалите граници на Гърция, точно по нейните тръби?
Седмо, дали над всичките тези въпроси не са си блъскали главите в румънската компания Romgas, откакто се отхвърлиха да вземат участие в начинанието също с 20% дялов капитал?
Не на последно място е редно да се запитаме, дали би било целесъобразно присъединяване на България в един регазификационен терминал във време, когато
цените на втечнения природен газ потеглиха внезапно нагоре?
И най-после – да, отлично е да се строи нова инфраструктура, с цел да имат търговците и потребителите повече благоприятни условия за доставки на на ниска цена синьо гориво. Но да не забравяме, че Русия влага големи пари и към този момент се трансформира в най-големия експортьор на полутечен естествен в света. Ами в случай че нейният LNG е доста по-евтин, откакто ще изминава неколкократно по-късо разстояние до Александруполис, в сравнение с американския или катарския? Тогава може би ще се питаме като шопа: „ Оти ги ручааме жабетата? Или пък от чисто политически дебелоглав ще купуваме по-скъпия щатски шистов природен газ от Пенсилвания, тъй като ще ни мирише по-хубаво?
Разбира се, никой естествен човек у нас не харесва енергийната ни взаимозависимост от Русия и потреблението й за оказване на напън. Но най-интересното в цялата история е, за какво, откакто американците толкоз доста желаят да ни доставят техен газ и да ни извадят отдолу под съветската енергийна настойчивост, тяхната голяма компания „ Шение “ – експортьор на полутечен естествен таз, не влага сама в построяването на терминала край Александруполис. Така ще държи и газа, и терминала – и всичко ще зависи от нея!
Бисер Липов
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ