Живениче
Живениче /Scrophularia nodonosa/, познато още като разгон съставлява многогодишно тревисто и плевелно растение, което цъфти през цялото лято. Отдавна растението е известно като растението на живеницата, от кое място идва и неговото ботаническо наименование.
В предишното живеничето е било употребявано за лекуване на гнойни рани, цирей, скрофулоза. През 1635 година известният билкар Кулпепер назовава билката “throatwort ”, което в превод значи скъпа за гърлото.
През 16 и 17 век живениче се е почитало като най-хубавата лечебна билка за облекчение на всички типове отоци и даже тумори.
Живеничето има високо стебло, което доближава до 1 метър височина. Стеблото е ръбесто, в множеството случаи червеникаво. Листата на живеничето са срещуположни, цветовете са с дръжки.
Тичинките са четири на брой, скрити във венчето. Плодът е многосеменна кутийка. Живеничето цъфти през месеците май-септември.
Растението се среща из влажни сенчести места, край пътищата и горите до 1000 метра надморска височина в цяла България.
Състав на живениче
В състава на живениче се откриват фенолни киселини, сапонини, кардиоактивни гликозиди, флавоноиди, алкалоиди, иридоиди.
Събиране и предпазване на живениче
Събират се всички елементи на растението, в това число грудките и корените. С лечебни цели се събират най-вече коренищата с грудките.
Обикновено живениче се събира през есента, месеците септември-октомври. Събраните елементи се изсушават и се съхраняват в прохладни и проветриви пространства. Правилно изсушената билка има сиво-кафяв цвят, без аромат, само че с горчив усет.
Ползи от живениче
Живеничето се употребява най-вече като отличен детокситор за организма. Когато се употребява външно, то форсира зарастването на рани, изгаряния, язви, екземи, псориазис, хемороиди.
Живеничето се счита за лек диуретик и дейно средство за изхвърляне на глисти.
Живеничето работи кръвопречистващо, подтиква отделянето на урина, има болкоуспокояващо деяние. С огромен резултат се употребява при чернодробни проблеми, проблеми с кръвообращението.
Настойки от листата на живениче се употребяват, когато в тялото са се натрупали отрови, както е в случаите на лимфни разстройства, ревматични положения, кожни проблеми като екзема и псориазис. Използва се и при кожни обриви с неразбираемо естество.
Вътрешно се употребява и при инфектиране на млечните жлези на дамите.
Тинктури от листата на живениче се взимат в композиция с други билки, които подкрепят храносмилането в случаите на ленивост на червата и запек. При кожни проблеми са подобаващи комбинацияите с лапад, черно кучешко грозде и репей.
Народна медицина с живениче
За приготвянето на запарка за външна приложимост се заливат 2 ч.л. ситно счукана билка с 1 ч.ч. вряла вода и се оставят да врят 30 минути. След това сместа се прецежда и с получената запарка се подготвят компреси. В националната медицина живеничето намира приложение при лекуване на артрит и гуша.
За вътрешно приложение: 1 ч.л. ситно нарязани корени от живениче се сваряват за към 5 минути в 600 мл вода. Отвара се прецежда и се пият по 50 мл, 3 пъти на ден преди хранене.
Вреди от живениче
Внимавайте, тъй като живеничето е отровна билка и не трябва да се прекалява с дозите. Забранена е за приложимост от хора със сърдечни проблеми, тъй като е сърдечен стимулант и може да провокира нежелани затруднения.
Препоръчва се приемът на живениче да се прави под лекарски контрол.
