Живеем в ерата на сингълите“, когато нежният пол все повече

Живеем в „ ерата на сингълите “, когато нежният пол от ден на ден се стреми към образа на мощната и самостоятелна жена, а на мъжете им харесва да играят ролята на „ неприятното момче “. Тази наклонност обаче крие доста повече опасности, в сравнение с изгоди, изключително когато се трансформира във фанатично гонене на персоналната независимост. Повечето хора, които по този начин настойчиво венчаят егото си с сбирка от разрушени сърца и още по-упорито бранят персоналното си пространство, в действителност са жертви на една доста тежка диагноза – връзкофобия. Тя построява химерата за „ пълноценния “ живот, в който няма окови, ограничения и саможертви, а единствено безгранична, само че в реалност погрешно разбрана независимост.

Какво е връзкофобията и кои са нейните корени?

На първо място би трябвало да уточним, че понятието „ връзкофобия “ (страх от обвързване) се разграничава от понятието филофобия (страх от влюбване), въпреки и двете положения да си остават в огромна степен мистерия за логиката на психиката, имайки поради, че индивидът е най-социалното животно на планетата.

Според експертите, до момента в който първопричините за филофобията са: нещастна първа обич, тежко претърпян бракоразвод или контузия от детството, подбудена от нещастната обич на родителите, поради което човек изпитва суматоха при мисълта да стартира нова случка, то връзкофобите освен не се опасяват да ухажват и флиртуват, само че и имат мощна потребност от непрестанно замесване в нови прочувствени и буйни връзки. Когато обаче играта на котка и мишка свърши и „ преследвачът “ осъзнае, че сътрудникът му е „ в забрадка вързан “, той губи интерес и напуща сцената в търсене на новата си жертва.

Психологът Мадлен Алгафари е един от експертите, които приказват намерено за тази „ съвременна болест “, обхванала освен България, само че и целия свят, и преглежда последствията от нея. Според Алгафари коренът на връзкофобията се крие още в самото раждане на човек. Тя твърди, че практиката на 84% от родилните отделения у нас новороденото да бъде отделено от майката в първите часове от появяването му на бял свят, нанася доста съществени проваляне върху детето, което не може да изживее пълноценно първата фаза на симбиоза. Тоест то е „ насила “ да открие своята автономия още от напълно ранна възраст. Според нея, едно от най-важните условия за превъзмогването на страха от обвързване в по-късен стадий от живота, е точно построяването на мощна връзка сред родител-дете през първата година от неговия живот.

По какво се познават връзкофобните хора?

Мадлен Алгафари твърди, че от връзкофобия страдат доста повече хора, от колкото въобще можем да си представим и показва няколко съществени признака, по които те могат да бъдат разпознати:

• Това са хората, които непрестанно се нуждаят от персонално пространство. Тези, които се опасяват, че обвързването може да остави „ мъжките запои “, „ другарските сбирки “ или „ женския шопинг “ в предишното. Те доста мъчно се вземат решение да заживеят с половинката си в общ дом, а още по-трудно да основат семейство. Затова все отсрочват. Отлагат да пренесат движимостите си у вас, отсрочват да ви срещнат с родителите си, отсрочват да ви предложат брак или да одобряват предлагането ви за брак...

• Хората, които постоянно търсят дефекти в колегата си. Каквото и да вършиме, колкото и да се стараете, тези хора в никакъв случай няма да са изцяло удовлетворени от вас и надали в миналото ще ви одобряват такива, каквито сте. Всъщност, те постоянно употребяват вашите дефекти, с цел да ви натякват или да се дистанцират.

• Това са по този начин наречените „ кучки “ и „ мачовци “. Онези мъже и дами, които изпитват по-голямо задоволство от съсипването на една връзка, в сравнение с от нейното създаване.

• Хората, които възприемат любовта като игра на „ котка и мишка “. Обикновено особено за дамите връзкофоби е непрестанното измисляне на тактики по какъв начин да „ надхитрят “ другия. Например: „ Няма да отговоря незабавно на известието му, с цел да не си намерения, че съм хлътнала до уши. “ В тяхната глава се режисират всевъзможни филми, в които основните герои (тя и той) наложително живеят от двете страни на барикадата. Мъжете пък обичат да играят тази роля и на драго сърце преследват обекта на своето предпочитание. Колкото по-недостъпна е тя, толкоз по-забавно е за него. Когато връзката премине на идващия стадий обаче, ненадейно се отегчават и това е краят.

Специалистите настояват, че във всеки от нас може да се крие един връзкофоб. При някои този боязън от обвързване е по-слабо изразен и се демонстрира единствено в избрани моменти, а при други може да отключи доста съществени персони разстройства. Най-важното обаче е, да успеем да осезаем признаците на това пагубно положение и да се опитаме да осъзнаем, че основаването на семейство и саможертвите, пред които ориста ни изправя, не значат безусловно потъпкване на личността. Често пъти значи тъкмо противоположното!

Изображения: Edward Hopper (1882-1967)