Разпределение на домашните задължения
Живеем в много чудноват актуален свят, в който не дребна част дами се пробват да ни убедят, че отговорности като почистване, гладене, пране и готвене, към този момент са „ досадности ”, които не би трябвало да правят те, още повече - единствено те. С всеки минал ден дамите стартират да се усещат все по-уверени и окуражени да бъдат доста повече от елементарни майки и домакини.
В това няма нищо неприятно, несъмнено, само че не и когато забравим, че с изключение на сполучливи в работата си, би трябвало да си останем и дами. Всъщност, какво по-хубаво от това да бъдеш майка и да се посветиш напълно на това наслаждение най-малко в първите две или три години от живота на детето си? „ Тенденцията ” дамата да не се усеща жена, когато е вкъщи, заровена в купища неизпрани облекла и с бебе на ръце, от ден на ден замязва на сцена от филм на ужасите за не дребна част от дамите.
Защо ви споделям всичко това? Наскоро бях потресена от думите на една позната, която напълно искрено съобщи, че тя не готви на колегата си и съвсем не чисти вкъщи, с изключение на, в случай че и той не взе участие, тъй като не била слугиня и имала да прави доста по-важни каузи.
“Замислих се - дали е редно да сме толкоз отдадени на „ значимите каузи ”, а дома си да одобряваме като маловажно дело. ”
Нима една от функциите, която би трябвало да изпълняваме не е точно тази - да осигурим непорочност, уют и хубост в къщата си? А белким по този метод не радваме и мъжа до нас? Тук, несъмнено стои въпросът каква част от тези домашен отговорности би трябвало да се правят постоянно от нас и за каква сме изцяло в правото си да желаеме помощ?
Как да разделим домашните отговорности между тях
Строгото разпределение на отговорностите на " женска " и " мъжка " работа. Тук обаче, както се досещате, поражда казусът, че готвенето се реализира съвсем всекидневно, до момента в който душът се сменя един път на няколко години, че и по-рядко. Този вид си остава изключително непочтен, в случай че разделяме отговорностите си на мъжки и женски. Женските отговорности са ежедневни, рутинни, що се отнася до децата - изискват време и старания, а мъжките - по-инцидентни и не изключително незаменими, що се отнася до децата - нормално игра и занимания. Така в 90% от случаите дамите са изцяло експлоатирани. Нека си го кажем още веднъж, напълно злободневно - ежедневната женска работа е в пъти повече от ежедневната мъжка. И въпреки да има мъже, на които готвенето, да вземем за пример, да им се удава по-добре, в огромна част от фамилиите това класическо систематизиране на мъжка и женска работа е прекомерно сериозен проблем, от който водят началото си доста фамилни несгоди.
Да си съставим лист със отговорностите от всекидневието и да ги разделим по равно и съгласно физическите ни благоприятни условия и предпочитание да ги вършим. Например, в случай че ние тежим 45 кг с мокри облекла, не би трябвало да се
постанова да мъкнем тежки торби с покупки, да местим кашони или да носим багажа - дребни жестове, само че доста значими. При това разпределение, по равно и авансово изяснено, кавгите в жанр „ аз смених крушката, ти би трябвало да пуснеш прахосмукачка ”, остават на назад във времето. Понякога обаче, при такова разделяне се появява пречката „ несвършено както би трябвало ”. И да има голямо предпочитание от страна на мъжа ни да прибира прането, в случай че го прави по този начин, че то да се мачка, усилието му губи полза. Ако обясняваме по какъв начин да го прави и демонстрираме непрекъснато, то в един миг по-добре да го свършим сами. И може би вършим неточност, тъй като по този начин мъжете доста ловко се научават да бягат от отговорности: " Защо не проснеш сама прането, толкоз добре го правиш така и така ".
Без описи, без разпределения и без разправии - всеки оказва помощ с каквото може и когато може. Този „ принцип ” работи единствено, в случай че и двамата сътрудници са задоволително виновни и изпитват предпочитание да оказват помощ, да бъдат нужни във всеки един миг. Ако единият непрекъснато се оправдава с нещо, а другият си намира причина да излезе тъкмо в деня за почистване, тогава за помощ би трябвало още веднъж да се обърнем към описите и открити диалози по тематиката " Кой какво прави вкъщи ", който доста постоянно свършва с свада.
В реалност всичко е въпрос на чувство и приспособяване. Дали ни доставя наслаждение непринудено да пребоядисаме терасата, или мъжът ни изненада с забавна рецепта - всичко е положително, щом се приема добре. Разпределянето на отговорностите не е толкоз тежка задача. То просто идва от единствено себе си, когато:
На първо време обмисляте, преди да съдите и упреквате. Особено значимо е при започване на съжителството. Ако сравните визиите си за ред и непорочност, огледате какви са навиците му, предходния му метод на живот, възпитанието му. Ако те са прекомерно разнообразни от вашите, бъдете толерантни и се учете един от различен. Не се опитвайте да налагате своето и да командвате.
Съществува баланс в връзките ви като цяло - в случай че сте балансирали разбиранията, възприятията и мислите между тях, то няма да ви е мъчно да си създадете „ режим ” и във връзка с домакинските отговорности. За страдание или за наслада тази химия просто се случва или не.
Обсъждате и дискутирате всичко между тях и преодолеете предразсъдъците. Изключително неприятно е, когато една жена се вживява в ролята на принцеса, заявявайки: „ Това не е работа за мен ”, а мъжът: " Това е женска работа, няма да я правя ". Оставете мъжа самичък да реши държанието си, не се изтъквайте като освен това от него.
Задълженията не се одобряват като отговорности, а като обща работа за извършване. Често даже е прелестно, тъй като тези действия ви сближават, а и можете да се учите един от различен. Реално множеството домашен отговорности могат да се вършат взаимно - единият чисти с прахосмукачката, след него другият минава със стирката.
При всички положения би трябвало да има баланс сред " давам " и " получавам " във връзка с къщната работа. Усещате ли се потиснати, не чувайки и едно благодаря след изгладената риза (което направихте на драго сърце, по лично желание), не виждайки и един жест на внимание, показващ ви, че сте ценени, отговорностите към дома се трансформират в безнаказаност към цялата ви връзка. Знаете, че постоянно дребните пречки се оказват най-големите трудности и в един миг битовизмът надвива, в случай че изпуснем салдото от надзор.
Разбира се, че някакво разделяне на отговорностите постоянно ще има - дамите сме по-добри в едни действия, мъжете - в други. Всеки задоволително рационален и образован човек може самичък да реши какво и какъв брой прави той и надлежно - сътрудникът му. И от време на време, даже през целия ден да е работил неуморно в офиса, вечер на драго сърце ще помогне на другия да подреден една бърза вечеря. В реалност всичко се свежда до неналичието на нарцисизъм, огромната доза почитание и възприятието за единодушие. И обич.
В това няма нищо неприятно, несъмнено, само че не и когато забравим, че с изключение на сполучливи в работата си, би трябвало да си останем и дами. Всъщност, какво по-хубаво от това да бъдеш майка и да се посветиш напълно на това наслаждение най-малко в първите две или три години от живота на детето си? „ Тенденцията ” дамата да не се усеща жена, когато е вкъщи, заровена в купища неизпрани облекла и с бебе на ръце, от ден на ден замязва на сцена от филм на ужасите за не дребна част от дамите.
Защо ви споделям всичко това? Наскоро бях потресена от думите на една позната, която напълно искрено съобщи, че тя не готви на колегата си и съвсем не чисти вкъщи, с изключение на, в случай че и той не взе участие, тъй като не била слугиня и имала да прави доста по-важни каузи.
“Замислих се - дали е редно да сме толкоз отдадени на „ значимите каузи ”, а дома си да одобряваме като маловажно дело. ”
Нима една от функциите, която би трябвало да изпълняваме не е точно тази - да осигурим непорочност, уют и хубост в къщата си? А белким по този метод не радваме и мъжа до нас? Тук, несъмнено стои въпросът каква част от тези домашен отговорности би трябвало да се правят постоянно от нас и за каква сме изцяло в правото си да желаеме помощ?
Как да разделим домашните отговорности между тях
Строгото разпределение на отговорностите на " женска " и " мъжка " работа. Тук обаче, както се досещате, поражда казусът, че готвенето се реализира съвсем всекидневно, до момента в който душът се сменя един път на няколко години, че и по-рядко. Този вид си остава изключително непочтен, в случай че разделяме отговорностите си на мъжки и женски. Женските отговорности са ежедневни, рутинни, що се отнася до децата - изискват време и старания, а мъжките - по-инцидентни и не изключително незаменими, що се отнася до децата - нормално игра и занимания. Така в 90% от случаите дамите са изцяло експлоатирани. Нека си го кажем още веднъж, напълно злободневно - ежедневната женска работа е в пъти повече от ежедневната мъжка. И въпреки да има мъже, на които готвенето, да вземем за пример, да им се удава по-добре, в огромна част от фамилиите това класическо систематизиране на мъжка и женска работа е прекомерно сериозен проблем, от който водят началото си доста фамилни несгоди.
Да си съставим лист със отговорностите от всекидневието и да ги разделим по равно и съгласно физическите ни благоприятни условия и предпочитание да ги вършим. Например, в случай че ние тежим 45 кг с мокри облекла, не би трябвало да се
постанова да мъкнем тежки торби с покупки, да местим кашони или да носим багажа - дребни жестове, само че доста значими. При това разпределение, по равно и авансово изяснено, кавгите в жанр „ аз смених крушката, ти би трябвало да пуснеш прахосмукачка ”, остават на назад във времето. Понякога обаче, при такова разделяне се появява пречката „ несвършено както би трябвало ”. И да има голямо предпочитание от страна на мъжа ни да прибира прането, в случай че го прави по този начин, че то да се мачка, усилието му губи полза. Ако обясняваме по какъв начин да го прави и демонстрираме непрекъснато, то в един миг по-добре да го свършим сами. И може би вършим неточност, тъй като по този начин мъжете доста ловко се научават да бягат от отговорности: " Защо не проснеш сама прането, толкоз добре го правиш така и така ". Без описи, без разпределения и без разправии - всеки оказва помощ с каквото може и когато може. Този „ принцип ” работи единствено, в случай че и двамата сътрудници са задоволително виновни и изпитват предпочитание да оказват помощ, да бъдат нужни във всеки един миг. Ако единият непрекъснато се оправдава с нещо, а другият си намира причина да излезе тъкмо в деня за почистване, тогава за помощ би трябвало още веднъж да се обърнем към описите и открити диалози по тематиката " Кой какво прави вкъщи ", който доста постоянно свършва с свада.
В реалност всичко е въпрос на чувство и приспособяване. Дали ни доставя наслаждение непринудено да пребоядисаме терасата, или мъжът ни изненада с забавна рецепта - всичко е положително, щом се приема добре. Разпределянето на отговорностите не е толкоз тежка задача. То просто идва от единствено себе си, когато:
На първо време обмисляте, преди да съдите и упреквате. Особено значимо е при започване на съжителството. Ако сравните визиите си за ред и непорочност, огледате какви са навиците му, предходния му метод на живот, възпитанието му. Ако те са прекомерно разнообразни от вашите, бъдете толерантни и се учете един от различен. Не се опитвайте да налагате своето и да командвате. Съществува баланс в връзките ви като цяло - в случай че сте балансирали разбиранията, възприятията и мислите между тях, то няма да ви е мъчно да си създадете „ режим ” и във връзка с домакинските отговорности. За страдание или за наслада тази химия просто се случва или не. Обсъждате и дискутирате всичко между тях и преодолеете предразсъдъците. Изключително неприятно е, когато една жена се вживява в ролята на принцеса, заявявайки: „ Това не е работа за мен ”, а мъжът: " Това е женска работа, няма да я правя ". Оставете мъжа самичък да реши държанието си, не се изтъквайте като освен това от него. Задълженията не се одобряват като отговорности, а като обща работа за извършване. Често даже е прелестно, тъй като тези действия ви сближават, а и можете да се учите един от различен. Реално множеството домашен отговорности могат да се вършат взаимно - единият чисти с прахосмукачката, след него другият минава със стирката. При всички положения би трябвало да има баланс сред " давам " и " получавам " във връзка с къщната работа. Усещате ли се потиснати, не чувайки и едно благодаря след изгладената риза (което направихте на драго сърце, по лично желание), не виждайки и един жест на внимание, показващ ви, че сте ценени, отговорностите към дома се трансформират в безнаказаност към цялата ви връзка. Знаете, че постоянно дребните пречки се оказват най-големите трудности и в един миг битовизмът надвива, в случай че изпуснем салдото от надзор.
Разбира се, че някакво разделяне на отговорностите постоянно ще има - дамите сме по-добри в едни действия, мъжете - в други. Всеки задоволително рационален и образован човек може самичък да реши какво и какъв брой прави той и надлежно - сътрудникът му. И от време на време, даже през целия ден да е работил неуморно в офиса, вечер на драго сърце ще помогне на другия да подреден една бърза вечеря. В реалност всичко се свежда до неналичието на нарцисизъм, огромната доза почитание и възприятието за единодушие. И обич.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ