Преп. Теофан. Св. Григорий Двоеслов. Преп. Симеон, Нови Богослов
Житие на св. преподобни Теофан Изповедник
Преподобни Теофан се родил в Цариград в VІІІ век от знатни родители, които били родственици на императора. Останал рано без татко, той бил поверен на грижите на император Константин Копроним, който, според желанието на майката, го сгодил още дребен за дъщерята на един от най-знатните сановници на империята. По подобен метод от най-ранни години земното великолепие било дял на Теофан. От татко си той наследил благосъстоянието и знатността на рода. Достойнствата му скоро му спечелили всеобщо почитание: за него бил отворен пътят към почести и популярност, само че младият Теофан останал безучастен към всички тия преимущества. Сърцето му горяло единствено от обич към Бога и той желаел едно: да се посвети на служение Господу, като се отхвърли от популярност, благосъстояние и международни наслади, тъй като смятал всичко това рисково за душата. Той грижливо изучавал закона Господен, помагал на бедните, само че не могъл да извърши своето желание да се отхвърли от света, тъй като се боял да не би да огорчи майка си, която желаела да го ожени. Теофан извършил нейното предпочитание.
След женитбата Теофан разкрил на брачната половинка си своя метод на мисли, споделил й за своето предпочитание да се отхвърли от света и да живее в беднотия, труд и обич към Господа.
" Ти знаеш, изгора - споделил й той, - че актуалният наш живот е краткотраен, че часът на нашата гибел е незнаен и че наказание чака тия, които са не запомнили Бога измежду житейските наслади. Спомни си кого облажава светото Евангелие: не богатите и мощните на тоя свят, само че бедните, скърбящите, гладуващите, гонените и оскърбяваните поради Господа Иисуса Христа. Тесен път води към безконечния живот, а просторният и комфортният път води към крах. Затова аз постоянно съм желаел да раздам парцела си на бедните и да послужвам на Бога в примирение, труд и безкористие. Ако и ти си съгласна на това, дано постъпим така, когато това бъде допустимо. "
Младата жена на Теофан изявила цялостна подготвеност за това. Насън и двамата видели ангел, който благословил тяхното желание. Срез дворцовото величие, обкръжени от лукс и суетни удоволствия, благочестивите съпрузи водели живот, всецяло предаден на Бога, изучавали Неговия закон, изпълнявали Неговите заповеди и пазели душевна непорочност.
Тоя метод на живот не се нравел на Теофановия тъст. Той се надявал, че шурей му ще се стреми към високо състояние, към почести и благосъстояния и бил неудовлетворен като видял, че той е безучастен към тия богатства и че шурей му и щерка му измежду дворцовия лукс живеят като отшелници и раздават на небогати по-голямата част от своето имущество. Той се оплакал на императора, като го убедил да разпореди на Теофан някакво предписание в отдалечена страна, надявайки се, че дейният публичен живот ще го отвлече от Бога.
Царят дал предписание на Теофана да отиде в региона на гр. Кизик (Мала Азия), където се появили някакви безредици и национални безредици. Жена му го придружавала.
Те пътували по море около Сигрианските планини, където тогава се подвизавали в труд, пост и молитва доста отшелници. Като гледали пустинните планини и тъмните гори, те въздишали по от дълго време стремежи необитаем живот и постоянно слизали от кораба, с цел да посетят отшелници.
Веднъж, като задремал в едно пустинно място, Теофан видял в съня си същия ангел, който към този момент му се бил явил. Ангелът му показал една отдалечена пустиня и му споделил: " Тук ти ще се поселиш, само че не в този момент още. Изпълни предоставеното ти дело, а когато бъдеш свободен, ще дойдеш тук. " Същите тия думи били повторени на Теофан и от един благоверен аскет, който предсказал и това, че той ще се удостои с страдалчески венец.
Като стигнал мястото на назначението, Теофан старателно се заел с поръчаното му дело. Чрез мъдри разпореждания той възстановил в страната реда и спокойствието и по-късно се върнал в Цариград.
Скоро след това тъстът му починал, а майка му още по-рано била умряла, и Теофан, бидейки свободен, решил да извърши отдавнашното си предпочитание. Раздал парцела си на бедните, като си оставил единствено дребна част. Жена му постъпила в манастир. Той се отправил в Сигрианските планини, постригал се в монашество и като поживял известно време до един благоверен аскет, построил манастир и след това се отдръпнал в пустинята. Тук той издигнал нов манастир, където скоро се събрали доста братя. Като избрали за свещеник един непоколебим и благоверен човек, Теофан изцяло му се подчинил наедно с другите братя. Той през целия ден работел и се молел. Работата му се състояла в преписване и разпространение на книги. Чрез продажбата на тия книги той си набавял всичко належащо и помагал на другите иноци. След гибелта на игумена всички братя единомислещо поискали той да одобри тая служба, само че Теофан не поискал да началства и скрито напуснал манастира.
В пустинното място, където Теофан се поселил, скоро почнали да го посещават благочестиви люде, привлечени от добродетелния му живот и от слуха за чудесата, които той правил. По подобен метод се устроила новата обител, която станала известна под името " Велико село ". Теофан по никакъв начин към този момент не могъл да откаже игуменството в тая нова обител, само че на дело изпълнявал заповедта на Христа: " Който желае сред вас да бъде властник, дано ви бъде слуга; и който желае сред вас да бъде пръв, дано ви бъде раб " (Мат. 20:26-27). Теофан служел на всички братя с най-голямо служение, давал им образец на усърдие и благочестие и ги поучавал посредством мъдри директиви.
Преподобни Теофан бил извикан да взе участие в VІІ космополитен съборРечник, призован в 787 година в гр. Никея. Този събор трябвало да реши въпроса за почитанието на светите икони. Теофан старателно оказал помощ на св. патриарх Тарасий в отбрана на иконопочитанието и по-късно се върнал в своя манастир на предходния живот и писания. Скоро той болен тежко и към този момент не могъл да става от легло. Страданията понасял търпеливо и не преставал да популяризира Бога и да му благодари за Неговата благосклонност.
Инокоборческата разкол, въпреки и да била наказана от VІІ космополитен събор, изникнала още веднъж при император Лъв Арменец, който грубо преследвал всички фенове на светите икони. Той свалил патриарх Никифор, предал на мъчения и изгнание преподобни Теодор Студит и доста други. Желаейки да склони на своя страна Теофана, който се употребил с всеобщо почитание, той пратил да го повикат. Угнетен от болест и напреднала възраст, Теофан обаче отпътувал за Цариград, с цел да зищити догмите на Православната черква. Царят пратил при него едного от своите сановници:
- Бъдете единомислен с нас - споделил му царят посредством своя делегат - и аз ще обогатя манастира ти! Тебе ще възвелича с почести и ще обсипя с милости всичките ти родственици. В противоположен случай ще те предам на мъчения.
- На мене не са нужни благосъстоянията и почестите на тоя свят - дал отговор преподобният. - Аз ги оставих още на млади години, с цел да послужвам на Господа Иисуса Христа. Нима те ще съблазнят в този момент един дъртак? А за моя манастир и за роднините ми Бог се е погрижил.
Царят видял, че увещанията и заканите са напразни и заповядал да затворят Теофана в тюрма. От тъмницата преподобни Теофан изпратил писмо на царя, като защищавал поклонението на светите икони. Но царят се разгневил, пратил да разрушат манастира на преподобни Теофан и да разгонят учениците му, а самия него заповядал грубо да бият, без да щади нито старостта му, нито болното му положение. Измъченият дъртак по-късно бил изпратен на изгнание на остров Самотраки, където скоро се поминал.
След гибелта на императора разпръснатите възпитаници на преподобни Теофан се събрали още веднъж, възстановили изгорелия манастир " Велико село " и пренесли в него светите мощи на своя преподавател, който Господ популяризирал посредством чудеса и след гибелта му.
Кратки сведения за живота на св. Симеон Нови Богослов
Св. Симеон Нови Богослов, съветска иконаСв. Симеон Нови Богослов е един от по-късните по време велики отци на Църквата. Роден в 949 година в знатно семейство, той получил литературно и философско обучение в Константинопол, където му предстояла блестяща кариера при царския двор. Но това не го блазнело: младежът жадувал за нравствен живот, на какъвто се отдал под управлението на мъдрия дъртак Симеон Благоговейни.
В основата на неговото духовно-аскетическо образование старецът сложил " Лествицата " и съчиненията на св. Марк Подвижник, върху които младият послушник построил своя героизъм. След дългогодишно послушничество в фамозния Студийски монастир и в монастира на св. Мамант, той бил постриган за духовник.
От това време преп. Симеон усилил още повече своите подвизи и достигнал такава висота, че бил почтено определен за свещеник на монастира и ръкоположен за духовник, макар волята му. Той постоянно със сълзи говорел за неизразимото великолепие на свещеническия ранг и с благоговейно трогване правил светата Литургия. Като свещеник той се посветил на усърдна проповедническа църковно-писателска активност, която ползувала освен братята на монастира, само че и цялата Църква. След като благоустроил св.обител външно и духовно, той сложил за свещеник един собствен изпитан възпитаник, а самичък се отдалечил в уединение, като се предал изцяло на богомислие. По-късно преподобният напуснал своя непринуден затвор, с цел да основе с благословението на патриарха нов монастир, в който прекарал последните години от живота си в душеполезни писания и занятия.
Св. Симеон умрял през 1020 година. Много са случаите на плодородна проницателност и изцеления по молитвите на праведника, които зачестили изключително към края на живота му. Тридесет години след гибелта му (в 1050г.) били открити неговите благоуханни и чудотворни мощи. Паметта му се чества на 12/25 март - деня, в който той се преставил пред Господа.
Св. Симеон ни е оставил на първо място голям брой слова, които е произнасял пред монастирското приятелство, а по този начин някои тълкувания на Свещеното Писание, писма до монаси и миряни и молитвени песни. На него принадлежи и умилителната молитва Отъ сквeрныхъ устенъ, една от молитвите преди Светото Причастие, която той написал в стихове. Съчиненията му са проникнати с надълбоко плодородно просветление в истините на вярата, заради което Църквата с право го назовава Нови Богослов, отличавайки го от живелите доста преди него св. Апостол и евангелист Йоан Богослов и св. Григорий Богослов, с които, обаче, той е сходен по дух и плодородни дарования. Основна тематика в творенията на св. Симеон е учението за благодатта на Светия Дух, тази " душа на нашата душа ", както се показва самият той. Друга присъща линия на неговите съчинения е непосредствената искреност, топлина и трогване, които лъхат от всеки техен ред.
Преподобни Теофан се родил в Цариград в VІІІ век от знатни родители, които били родственици на императора. Останал рано без татко, той бил поверен на грижите на император Константин Копроним, който, според желанието на майката, го сгодил още дребен за дъщерята на един от най-знатните сановници на империята. По подобен метод от най-ранни години земното великолепие било дял на Теофан. От татко си той наследил благосъстоянието и знатността на рода. Достойнствата му скоро му спечелили всеобщо почитание: за него бил отворен пътят към почести и популярност, само че младият Теофан останал безучастен към всички тия преимущества. Сърцето му горяло единствено от обич към Бога и той желаел едно: да се посвети на служение Господу, като се отхвърли от популярност, благосъстояние и международни наслади, тъй като смятал всичко това рисково за душата. Той грижливо изучавал закона Господен, помагал на бедните, само че не могъл да извърши своето желание да се отхвърли от света, тъй като се боял да не би да огорчи майка си, която желаела да го ожени. Теофан извършил нейното предпочитание.
След женитбата Теофан разкрил на брачната половинка си своя метод на мисли, споделил й за своето предпочитание да се отхвърли от света и да живее в беднотия, труд и обич към Господа.
" Ти знаеш, изгора - споделил й той, - че актуалният наш живот е краткотраен, че часът на нашата гибел е незнаен и че наказание чака тия, които са не запомнили Бога измежду житейските наслади. Спомни си кого облажава светото Евангелие: не богатите и мощните на тоя свят, само че бедните, скърбящите, гладуващите, гонените и оскърбяваните поради Господа Иисуса Христа. Тесен път води към безконечния живот, а просторният и комфортният път води към крах. Затова аз постоянно съм желаел да раздам парцела си на бедните и да послужвам на Бога в примирение, труд и безкористие. Ако и ти си съгласна на това, дано постъпим така, когато това бъде допустимо. "
Младата жена на Теофан изявила цялостна подготвеност за това. Насън и двамата видели ангел, който благословил тяхното желание. Срез дворцовото величие, обкръжени от лукс и суетни удоволствия, благочестивите съпрузи водели живот, всецяло предаден на Бога, изучавали Неговия закон, изпълнявали Неговите заповеди и пазели душевна непорочност.
Тоя метод на живот не се нравел на Теофановия тъст. Той се надявал, че шурей му ще се стреми към високо състояние, към почести и благосъстояния и бил неудовлетворен като видял, че той е безучастен към тия богатства и че шурей му и щерка му измежду дворцовия лукс живеят като отшелници и раздават на небогати по-голямата част от своето имущество. Той се оплакал на императора, като го убедил да разпореди на Теофан някакво предписание в отдалечена страна, надявайки се, че дейният публичен живот ще го отвлече от Бога.
Царят дал предписание на Теофана да отиде в региона на гр. Кизик (Мала Азия), където се появили някакви безредици и национални безредици. Жена му го придружавала.
Те пътували по море около Сигрианските планини, където тогава се подвизавали в труд, пост и молитва доста отшелници. Като гледали пустинните планини и тъмните гори, те въздишали по от дълго време стремежи необитаем живот и постоянно слизали от кораба, с цел да посетят отшелници.
Веднъж, като задремал в едно пустинно място, Теофан видял в съня си същия ангел, който към този момент му се бил явил. Ангелът му показал една отдалечена пустиня и му споделил: " Тук ти ще се поселиш, само че не в този момент още. Изпълни предоставеното ти дело, а когато бъдеш свободен, ще дойдеш тук. " Същите тия думи били повторени на Теофан и от един благоверен аскет, който предсказал и това, че той ще се удостои с страдалчески венец.
Като стигнал мястото на назначението, Теофан старателно се заел с поръчаното му дело. Чрез мъдри разпореждания той възстановил в страната реда и спокойствието и по-късно се върнал в Цариград.
Скоро след това тъстът му починал, а майка му още по-рано била умряла, и Теофан, бидейки свободен, решил да извърши отдавнашното си предпочитание. Раздал парцела си на бедните, като си оставил единствено дребна част. Жена му постъпила в манастир. Той се отправил в Сигрианските планини, постригал се в монашество и като поживял известно време до един благоверен аскет, построил манастир и след това се отдръпнал в пустинята. Тук той издигнал нов манастир, където скоро се събрали доста братя. Като избрали за свещеник един непоколебим и благоверен човек, Теофан изцяло му се подчинил наедно с другите братя. Той през целия ден работел и се молел. Работата му се състояла в преписване и разпространение на книги. Чрез продажбата на тия книги той си набавял всичко належащо и помагал на другите иноци. След гибелта на игумена всички братя единомислещо поискали той да одобри тая служба, само че Теофан не поискал да началства и скрито напуснал манастира.
В пустинното място, където Теофан се поселил, скоро почнали да го посещават благочестиви люде, привлечени от добродетелния му живот и от слуха за чудесата, които той правил. По подобен метод се устроила новата обител, която станала известна под името " Велико село ". Теофан по никакъв начин към този момент не могъл да откаже игуменството в тая нова обител, само че на дело изпълнявал заповедта на Христа: " Който желае сред вас да бъде властник, дано ви бъде слуга; и който желае сред вас да бъде пръв, дано ви бъде раб " (Мат. 20:26-27). Теофан служел на всички братя с най-голямо служение, давал им образец на усърдие и благочестие и ги поучавал посредством мъдри директиви.
Преподобни Теофан бил извикан да взе участие в VІІ космополитен съборРечник, призован в 787 година в гр. Никея. Този събор трябвало да реши въпроса за почитанието на светите икони. Теофан старателно оказал помощ на св. патриарх Тарасий в отбрана на иконопочитанието и по-късно се върнал в своя манастир на предходния живот и писания. Скоро той болен тежко и към този момент не могъл да става от легло. Страданията понасял търпеливо и не преставал да популяризира Бога и да му благодари за Неговата благосклонност.
Инокоборческата разкол, въпреки и да била наказана от VІІ космополитен събор, изникнала още веднъж при император Лъв Арменец, който грубо преследвал всички фенове на светите икони. Той свалил патриарх Никифор, предал на мъчения и изгнание преподобни Теодор Студит и доста други. Желаейки да склони на своя страна Теофана, който се употребил с всеобщо почитание, той пратил да го повикат. Угнетен от болест и напреднала възраст, Теофан обаче отпътувал за Цариград, с цел да зищити догмите на Православната черква. Царят пратил при него едного от своите сановници:
- Бъдете единомислен с нас - споделил му царят посредством своя делегат - и аз ще обогатя манастира ти! Тебе ще възвелича с почести и ще обсипя с милости всичките ти родственици. В противоположен случай ще те предам на мъчения.
- На мене не са нужни благосъстоянията и почестите на тоя свят - дал отговор преподобният. - Аз ги оставих още на млади години, с цел да послужвам на Господа Иисуса Христа. Нима те ще съблазнят в този момент един дъртак? А за моя манастир и за роднините ми Бог се е погрижил.
Царят видял, че увещанията и заканите са напразни и заповядал да затворят Теофана в тюрма. От тъмницата преподобни Теофан изпратил писмо на царя, като защищавал поклонението на светите икони. Но царят се разгневил, пратил да разрушат манастира на преподобни Теофан и да разгонят учениците му, а самия него заповядал грубо да бият, без да щади нито старостта му, нито болното му положение. Измъченият дъртак по-късно бил изпратен на изгнание на остров Самотраки, където скоро се поминал.
След гибелта на императора разпръснатите възпитаници на преподобни Теофан се събрали още веднъж, възстановили изгорелия манастир " Велико село " и пренесли в него светите мощи на своя преподавател, който Господ популяризирал посредством чудеса и след гибелта му.
Кратки сведения за живота на св. Симеон Нови Богослов
Св. Симеон Нови Богослов, съветска иконаСв. Симеон Нови Богослов е един от по-късните по време велики отци на Църквата. Роден в 949 година в знатно семейство, той получил литературно и философско обучение в Константинопол, където му предстояла блестяща кариера при царския двор. Но това не го блазнело: младежът жадувал за нравствен живот, на какъвто се отдал под управлението на мъдрия дъртак Симеон Благоговейни.
В основата на неговото духовно-аскетическо образование старецът сложил " Лествицата " и съчиненията на св. Марк Подвижник, върху които младият послушник построил своя героизъм. След дългогодишно послушничество в фамозния Студийски монастир и в монастира на св. Мамант, той бил постриган за духовник.
От това време преп. Симеон усилил още повече своите подвизи и достигнал такава висота, че бил почтено определен за свещеник на монастира и ръкоположен за духовник, макар волята му. Той постоянно със сълзи говорел за неизразимото великолепие на свещеническия ранг и с благоговейно трогване правил светата Литургия. Като свещеник той се посветил на усърдна проповедническа църковно-писателска активност, която ползувала освен братята на монастира, само че и цялата Църква. След като благоустроил св.обител външно и духовно, той сложил за свещеник един собствен изпитан възпитаник, а самичък се отдалечил в уединение, като се предал изцяло на богомислие. По-късно преподобният напуснал своя непринуден затвор, с цел да основе с благословението на патриарха нов монастир, в който прекарал последните години от живота си в душеполезни писания и занятия.
Св. Симеон умрял през 1020 година. Много са случаите на плодородна проницателност и изцеления по молитвите на праведника, които зачестили изключително към края на живота му. Тридесет години след гибелта му (в 1050г.) били открити неговите благоуханни и чудотворни мощи. Паметта му се чества на 12/25 март - деня, в който той се преставил пред Господа.
Св. Симеон ни е оставил на първо място голям брой слова, които е произнасял пред монастирското приятелство, а по този начин някои тълкувания на Свещеното Писание, писма до монаси и миряни и молитвени песни. На него принадлежи и умилителната молитва Отъ сквeрныхъ устенъ, една от молитвите преди Светото Причастие, която той написал в стихове. Съчиненията му са проникнати с надълбоко плодородно просветление в истините на вярата, заради което Църквата с право го назовава Нови Богослов, отличавайки го от живелите доста преди него св. Апостол и евангелист Йоан Богослов и св. Григорий Богослов, с които, обаче, той е сходен по дух и плодородни дарования. Основна тематика в творенията на св. Симеон е учението за благодатта на Светия Дух, тази " душа на нашата душа ", както се показва самият той. Друга присъща линия на неговите съчинения е непосредствената искреност, топлина и трогване, които лъхат от всеки техен ред.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ