Докладът на САЩ за България: Проблеми с корупцията, правосъдието и полицейския произвол
Жестокост, нечовешко или унизително отношение от името на държавното управление, съществени проблеми с независимостта на правосъдната система и корупция в ръководството – това са част от изводите от отчета за България на Държавния департамент на Съединени американски щати за правата на индивида за 2023 година.
Съдебната система
Конституцията и законът предвиждат независима правосъдна система, само че корупцията, неефективността и неналичието на отчетност са сериозни проблеми, засягащи независимостта и безпристрастността на правосъдната власт. Независимостта на правосъдната власт беше компрометирана и публичното доверие в правосъдната система остана ниско, защото магистрати са били податливи на политически напън.
На 30 май неправителствената организация „ Антикорупционен фонд “ разгласява изявление с някогашната брачна половинка Петьо Петров Любена Павлова, в което тя твърди, че някогашният й брачен партньор е оказвал въздействие върху прокурори посредством подкупи и търговия с въздействие, изнудване и тласъци за кариерно развиване.
Според Павлова високопоставени държавни чиновници са знаели за активността на Петров и също са взели участие.
На 31 май Софийската районна прокуратура заяви, че е издадена заповед за арест на Петров по обвиняване за присъединяване в изнудване и нелегално наблюдаване и подслушване. От ноември Петров се търси от Интерпол, Европол и Шенгенската осведомителна система.
Превишени пълномощия от Министерство на вътрешните работи
В отчета са включени образци за полицейски произвол и превишаване на пълномощията през 2023 година
Цитира се отчет на „ Българския хелзинкски комитет “ (БХК), съгласно който всеки четвърти арестуван (27%) е претърпял принуждение при ареста си, а 24% са били подложени на принуждение в полицейски сектор. БХК твърди, че надзирателите в пандизите и полицейските чиновници рядко са наказвани и отбелязва липса на присъди или наказания за причинителите.
През май полицията организира акция против разпространяване на опиати в нощен клуб в Пловдив, като принуди близо 400 клиенти вътре да се събличат. През юни Министерството на вътрешните работи глоби шестима служители на реда.
На 10 октомври националният представител от „ ИТН “ Тошко Йорданов упрекна полицията в тормоз и заплашване на протестиращите миньори, като ги е призовавала за разпити по време на настоящите договаряния с държавното управление.
На 17 ноември министър-председателят Николай Денков освободи от служба заместник-министъра на вътрешните работи Стоян Темелакиев поради многочислени медийни изявления за несъразмерна приложимост на мощ и полицейско принуждение по време на митинга против БФС на 16 ноември в София. Насилие имаше и против публицисти.
В отчета на Държавния департамент на Съединени американски щати се загатва и случая на битото момиче от служители на реда по време на същия митинг и изявлението пред bTV на юрист Полина Велчева.
Съобщава се, че видеозаписи от митинга демонстрират човек, който лежи на земята, заобиколен от няколко служители на реда, които го ритат.
В отговор на обвиняванията Денков изиска от Министерство на вътрешните работи " бързо и оптимално транспарантно " определяне на обособените служители на реда, обществено обявяване на имената им и оптимални дисциплинарни санкции против тях.
Корупцията
Според изследване на Базелския институт за ръководство, оповестено през май, правосъдната система, системата на публичното опазване на здравето и полицията са най-засегнати от корупцията. Отчита се основаването на механизъм за отчетност на основния прокурор и неговите заместници.
В отчета си от юли Европейската комисия показва, че новото законодателство е позитивна стъпка, само че отбелязва „ продължаващ проблем “ с ниска успеваемост на следствията и слаба успеваемост в наказателното гонене и дефинитивни присъди в случаи на корупция на високо равнище. Европейска комисия твърди, че има съществени правни пропуски във връзка с интегритета на хората, назначавани на висшите изпълнителни длъжности.
Българският офис на Transparency International твърди, че неналичието на транспарантно потребление на обществените запаси, офанзивите против гражданското общество и нерегламентираното лобиране в законодателната власт са фактори, допринасящи за корупцията. Според Антикорупционния фонд действителният мащаб на корупцията по високите етажи на властта остава прикрит заради високия % оправдателни присъди по каузи за корупция.
Натиск над публицисти
В Световния показател за независимост на пресата за 2023 година на „ Репортери без граница “ заплашването от политици, както и административния и правосъден напън против издатели и публицисти са дефинира като нормална процедура в България.
През април Асоциацията на европейските публицисти (AEJ) заяви за шест цивилен каузи, всяко за 10 000 лв. (5400 долара), против проверяващите публицисти Димитър Стоянов, Атанас Чобанов и Николай Марченко по отношение на техни публикации, в които се твърди, че има корупционни практики в строителството на пътна инфраструктура.
Журналистите и издателите постоянно са били жертви на непозволени правосъдни разногласия. Антикорупционният фонд отбелязва, че до момента в който множеството каузи против публицисти в последна сметка приключват с оправдателни присъди, така наречен каузи „ пестник “ усилват автоцензурата измежду 25 % от публицистите и способстват за „ уязвима медийна среда “.
Amnesty International се базира на изследването на Асоциацията на европейските публицисти в своя отчет за 2022/2023 година, което демонстрира, че всеки десети публицист е бил заплашван със съд. В отчет на Amnesty се отбелязва, че „ публицисти и правозащитници, живеещи отвън столицата София, са изключително уязвими на заплашване “.
През март онлайн новинарският уебсайт Mediapool заяви, че застрахователна компания е завела дело за клюка по отношение на обява от септември 2022 година, която споделя за съвещание на държавното управление, цитирайки стенограма, по време на която министър загатва дълга на компанията към мултинационална застрахователна система.
Застрахователната компания претендира за един милион лв. обезщетение. Редакционна публикация на Mediapool упорства, че публикацията тъкмо цитира изказване на министър на срещата и дава прецизен доклад на стенограмата от срещата, като заключава, че единствената цел на правосъдния развой е „ да се сплашат медиите и цялата журналистическа общественост “.
Към ноември делото беше висящо в Софийски градски съд. Асоциацията на европейските публицист разяснява, че казусът е „ типичен образец за SLAPP “, отбелязвайки „ рекордно високата сума “ на желае.
