Топ актриси са жените на Вазов в Народния
Жените, вдъхновявали Патриарха на българската литература и красивите думи, които Иван Вазов написа за тях, ще оживеят на сцената на Народния спектакъл в първата премиера след насилствената пауза – спектакълa „ О, ти, която и да си... “
Представлението е част от акцията по отбелязването на 170 години от рождението на националния стихотворец, която белязва сегашния сезон на театъра, и е с присъединяване на Параскева Джукелова, Биляна Петринска, Ева Тепавичарова, Радина Боршош и Ненчо Костов.
Премиерата е на 7 и 8 юли от 19:00 часа на Камерна сцена, а идващите дати са 29, 30 и 31 юли, и 5 и 7 август. Билети могат да се закупят на касите на театъра и онлайн.
Представлението, режисирано от Бойка Велкова, е поетичен колаж по стихове, писма и мемоари на Вазов, който с доста театрално въображение и уважителност се пробва да отговори на въпросите: Кои са обичаните, тайнствени дами, вдъхновявали поета? Какво е наличието на Съба Вазова, майката, бдяща до края на живота си като орлица освен над своя първороден наследник Иван, само че и над всичките си девет деца? Все отново се знае какъв брой обичан и обичащ е поета – от първата обич с Катерина до залезната – към Евгения Марс, на която посвещава мълчешком антологията си „ Люлека ми замириса “ през 1919 година. Несподелимата обич с покръстената туркиня Пеша в Берковица, на която Вазов дава поетичното име Зихра в едноименната, отдадена й поема, и разтърсващата, съдбовна среща и двегодишно претърпяно благополучие с Пелагия в Пловдив са измежду знаковите събития в лиричния роман за поета, одушевен от доста негови стихотворения, фрагменти от писма и мемоари...
Драматург на спектакъла е Мирела Иванова, костюмите са дело на Нина Пашова, музиката – на Теодосий Спасов, хореографията – на Мила Искренова, а фотограф е Елена Спасова.
Параскева Джукелова дава първичната концепция за рецитал по любовните стихове на Вазов, а след това с всеотдайното съучастничество на мнозина замисълът се разраства и трансформира в драматургичен колаж, построен с доста въображение и любов върху достоверни фрагменти от писма, мемоари и стихотворения на националния ни класик... От „ В царството на самодивите “, както гласи заглавието на фамозната Вазова поема, написана, с цел да заглуши любовната тъга, попадаме в царството на вълнуващия, сърдечен и тайнствен вътрешен свят на поета.
Вазов стартира да написа на 19 годишна възраст, въодушевен от любовта си към Катерина, само че множеството от стиховете от този интервал изгарят при опожаряването на Сопот. Някои оживели, а също и написаните по-сетне в Русе, влизат в „ Майска китка “. Много по-късно, чак през 1919 в персоналната му антология „ Люлека ми замириса “ срещаме построени, добре структурирани и овладяни интимни стихотворения. Самият той е бил повече от въздържан, сбит и предпазлив по отношение на персоналното си съществуване, за което циркулират единствено догадки, нездравословен интерес към гибелта му и съвсем никакво схващане за епохата, задачата, патриархалното образование и ценностната поредност, които предопределят голямата му, въпреки и трепетна от увлечения, влюбвания и ентусиазъм самотност.
Представлението е част от акцията по отбелязването на 170 години от рождението на националния стихотворец, която белязва сегашния сезон на театъра, и е с присъединяване на Параскева Джукелова, Биляна Петринска, Ева Тепавичарова, Радина Боршош и Ненчо Костов.
Премиерата е на 7 и 8 юли от 19:00 часа на Камерна сцена, а идващите дати са 29, 30 и 31 юли, и 5 и 7 август. Билети могат да се закупят на касите на театъра и онлайн.
Представлението, режисирано от Бойка Велкова, е поетичен колаж по стихове, писма и мемоари на Вазов, който с доста театрално въображение и уважителност се пробва да отговори на въпросите: Кои са обичаните, тайнствени дами, вдъхновявали поета? Какво е наличието на Съба Вазова, майката, бдяща до края на живота си като орлица освен над своя първороден наследник Иван, само че и над всичките си девет деца? Все отново се знае какъв брой обичан и обичащ е поета – от първата обич с Катерина до залезната – към Евгения Марс, на която посвещава мълчешком антологията си „ Люлека ми замириса “ през 1919 година. Несподелимата обич с покръстената туркиня Пеша в Берковица, на която Вазов дава поетичното име Зихра в едноименната, отдадена й поема, и разтърсващата, съдбовна среща и двегодишно претърпяно благополучие с Пелагия в Пловдив са измежду знаковите събития в лиричния роман за поета, одушевен от доста негови стихотворения, фрагменти от писма и мемоари...
Драматург на спектакъла е Мирела Иванова, костюмите са дело на Нина Пашова, музиката – на Теодосий Спасов, хореографията – на Мила Искренова, а фотограф е Елена Спасова.
Параскева Джукелова дава първичната концепция за рецитал по любовните стихове на Вазов, а след това с всеотдайното съучастничество на мнозина замисълът се разраства и трансформира в драматургичен колаж, построен с доста въображение и любов върху достоверни фрагменти от писма, мемоари и стихотворения на националния ни класик... От „ В царството на самодивите “, както гласи заглавието на фамозната Вазова поема, написана, с цел да заглуши любовната тъга, попадаме в царството на вълнуващия, сърдечен и тайнствен вътрешен свят на поета.
Вазов стартира да написа на 19 годишна възраст, въодушевен от любовта си към Катерина, само че множеството от стиховете от този интервал изгарят при опожаряването на Сопот. Някои оживели, а също и написаните по-сетне в Русе, влизат в „ Майска китка “. Много по-късно, чак през 1919 в персоналната му антология „ Люлека ми замириса “ срещаме построени, добре структурирани и овладяни интимни стихотворения. Самият той е бил повече от въздържан, сбит и предпазлив по отношение на персоналното си съществуване, за което циркулират единствено догадки, нездравословен интерес към гибелта му и съвсем никакво схващане за епохата, задачата, патриархалното образование и ценностната поредност, които предопределят голямата му, въпреки и трепетна от увлечения, влюбвания и ентусиазъм самотност.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ