Женени сме от 10 години. Живеехме добре, вярвахме си. Разбира

...
Женени сме от 10 години. Живеехме добре, вярвахме си. Разбира
Коментари Харесай

Отмъстих на съпруга си за изневярата му

Женени сме от 10 години. Живеехме добре, вярвахме си.

Разбира се, случвали са ни се и неприятни неща, както във всяко семейство, само че постоянно сме намирали решение на проблемите и всичко още веднъж е било наред.

Веднъж, до момента в който брачният партньор ми беше в банята, получи известие на телефона.

Помислих, че е по работа и го прочетох. Беше известие от любовницата му. Исках да вляза в банята и да го удавя, само че резервирах хладнокръвие.

Разбрах всичко за любовницата на брачна половинка ми.

Тя е брачна половинка на банкер, не работи, кара скъпа кола. Накратко живее за личното си наслаждение.

Отидох при брачна половинка й и още на вратата му описах за изневярата на жена му.

За него беше толкоз шокиращо, както и за мен, когато разбрах.

Той ме предложения. Показах му цялата преписка сред брачната половинка му и брачна половинка ми. Разменихме си телефонните номера.

Той се раздели със брачната половинка си, като й взе всичките бижута, лиши я от колата и парите. Тя трябваше да стартира работа, с цел да се устоя.

Не простих на брачна половинка си, толкоз му имах вяра.

Скоро банкерът ми се обади, предложения ме да се забележим и аз одобрих. Влюбихме се.

Сега той харчи парите си за мен. Имам първокласна кола, бижута, скъпи облекла.

Съпругът ми ме укори за държанието ми, само че замълча, откакто му демонстрирах кореспонденцията с любовницата му.

Банкерът ми предложи да се омъжа за него, аз се съгласих и споделих на брачна половинка си.

Помолих го да си тръгне от жилището, защото е мой. Родителите ми го дадоха преди 20 години.

Имам потребност от мъж, който ще ме обича и почита, и това е, което получих с помощта на втория си брак.

Синът ми от първия брак се сприятели с втория си татко. Заедно вървят на лов на риба, футбол, на фитнес. А някогашният ми брачен партньор съжалява за всичко.

Помоли ме да му елементарни, само че беше прекомерно късно.

Когато синът научи цялата истина, той не искаше да приказва с татко си.

Не ценим това, което имаме и съжаляваме, едвам когато го загубим.

Източник: bukvarche.com


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР