Желанията са в основата на човешката природа

Желанията възникват отвъд представата за добро и зло

Желанията са в основата на човешката природа – те ни движат, оформят нашите фантазии и ни карат да преследваме бъдеще, което считаме за по-добро. Но къде тъкмо се раждат тези стремежи? Дали те постоянно се управляват от морални правила? Или пък пораждат от нещо по-дълбоко и първично, което надвишава визията за положително и зло?

Първичността на желанията

Човешките стремежи постоянно се появяват непринудено, като прочувствен подтик, който не търпи логичност или нравствено размишление. Те се демонстрират във всяка клетка на нашето създание и постоянно идват не от разсъдъка, а от подсъзнанието. Желанията не следват избран честен кодекс, а произтичат от самата ни природа. Гладът за храна, жаждата за обич, стремежът към триумф – тези импулси съществуват, без значение от това дали ги дефинираме като „ положителни “ или „ неприятни “.

Един от най-интересните аспекти на желанията е тяхната аморалност. Те не се раждат, тъй като са верни или грешни; те просто съществуват. Например, едно дете желае нова играчка не тъй като това е „ вярно “, а тъй като то изпитва потребност от наслада и наслаждение. Тази примитивност на желанията демонстрира, че те постоянно надвишават моралните категории, които възрастните постановат върху тях.

Желанията и моралът

С течение на времето, ние като хора развиваме морални показа – научаваме какво е положително и зло, какви са разпоредбите на обществото и по какъв начин би трябвало да се държим, с цел да бъдем „ верни “. Но забавното е, че тези морални концепции не постоянно са в естетика с нашите стремежи. Понякога това, което желаеме, опонира на това, което считаме за „ вярно “.

Например, желанието за веществен триумф постоянно се сблъсква с концепцията, че несъразмерната лакомия е неприятна. Или желанието за самостоятелност може да влезе в спор със обществената норма за вземане предвид с другите. В такива случаи човек се изправя пред алтернатива – дали да следва желанията си, или да съблюдава моралните си правила. Това демонстрира, че желанията съществуват без значение от концепциите за положително и зло, които сме възприели.

Желанията като основа на човешкото битие

Много философи и психолози са разглеждали желанията като съществена мощ в човешкия живот. Фройд, да вземем за пример, вижда в тях първопричината за нашите дейности. Според него желанията са плод на нашето несъзнавано, а моралът е натрапен от обществото като механизъм за надзор. Фройд отбелязва, че в случай че прекомерно потискаме желанията си в името на морални правила, рискуваме да изпаднем в рецесии на идентичността и вътрешни спорове.

Желанията ни вършат същински живи. Те са моторът на нашия напредък и развиване. От тях произтичат нашите упоритости, креативните ни пориви и стремежът ни към по-добър живот. Без желанията ние бихме били пасивни наблюдаващи на живота, вместо дейни участници в него.

Преходността на положително и зло

Един от най-важните аспекти на тематиката е преходността на понятието за положително и зло. Какво значи „ положително “ и какво значи „ зло “? Това са въпроси, на които разнообразни култури и общества дават разнообразни отговори. Нещо, което през днешния ден считаме за зло, в предишното може да е било считано за обикновено или даже за положително. Например, в разнообразни интервали от историята, войните са се възприемали като героични инициативи, до момента в който през днешния ден доста общества ги преглеждат като ненужни опустошения.

Желанията, въпреки това, остават неизменими. Те не се трансформират с времето, тъй като те произтичат от нашата природа. Човек постоянно е изпитвал предпочитание за обич, за самопризнание, за сигурност. Така че, въпреки визиите за положително и зло да са динамични, желанията остават неподвластни на тези промени.

Свободата да следваме желанията си

Един от най-сантименталните и персонални въпроси, които можем да си зададем, е дали имаме свободата да следваме желанията си. Моралът постоянно ни слага в рамки, в които би трябвало да се ограничаваме. Но същинската независимост може би се крие в способността ни да приемем своите стремежи такива, каквито са, без да ги осъждаме.

Това не значи да се предадем на всеки подтик, само че да разберем и да приемем, че желанията ни вършат хора. Те не са нито положителни, нито неприятни – те просто съществуват. Ние избираме по какъв начин да ги осъществяваме, като по едно и също време следваме вътрешния си компас и се съобразяваме с външните условия.

Желанията пораждат оттатък визията за положително и зло, тъй като те не са плод на нашите морални убеждения, а на нашата човешка същина. Те ни предхождат като самостоятелни персони и не престават да съществуват, даже когато моралът се трансформира с времето и културите. Желанията са като дълбоки реки, течащи в нашето подсъзнание, които оформят нашия живот, без значение от това какво е вярно или неверно. Да ги приемем и разберем е път към самопознание и същинска независимост.