Регионалните новини са важни, но трябва да са от проверени източници и по всички стандарти на журналистиката, смята кореспондентът на БНР в Плевен
Регионалните вести са значими, само че би трябвало да са от тествани източници, да съблюдават всички стандарти на публицистиката. Дори да не се първи по време, би трябвало да са сигурни, тъй като от време на време от това зависи живота на хората в съответна обстановка. Това сподели кореспондентът на Българското национално радио (БНР) в Плевен Латинка Светозарова. Тя бе посетител в Националния пресклуб на Българска телеграфна агенция в Плевен във връзка полемиката за бъдещето на районните вести, проведена от Съвета за електронни медии и Българска телеграфна агенция.
Според Латинка Светозарова видяно в подтекста на обществените мрежи, които сякаш изместиха и унищожиха районните медии, това е спор, който занапред би трябвало да стартира и да стигне до всеки.
Медиите са тези, които транслират проблемите за хората. Те не работят сами за себе си. Социалните мрежи са нещо хубаво за контакти, само че не са медии. Човек, който търси вест за своя район, първото нещо, което би трябвало да се запита, е до каква степен е вярна информацията, какъв е нейният източник и дали не е чиста операция, акцентира кореспондентът на БНР в Плевен.
Точно тук виждам ролята на публичните медии, които наложително би трябвало да имат репортери на място. Това е по този начин с Българска телеграфна агенция и Българското национално радио, само че в Плевен няма сътрудник на Българската национална телевизия, а това е публичната телевизия. В Плевен хората са лишени от опцията да видят и проблемите, и хубавите неща по националната телевизия. Получава се по този начин, че на процедура Плевен се появява единствено с произшествия, произшествия и неприятни случаи, които не са смисъла на човешкия живот. Художници, театрални представления, фестивални събития – всичко с позитивен знак за Плевен, отсъства или се предава минимизирано, сподели Светозарова.
На въпрос дали хората имат медийна просветеност, с цел да разпознаят подправените от същинските вести, тя сподели, че в последните години има образования в тази посока, най-много при учениците.
За наслада, такова образование стартира и за хора в по-напреднала възраст. Това се прави в Регионалната библиотека „ Христо Смирненски “, където се провеждат курсове. Те основават опция хората да бъдат по-взискателни и да са подготвени, тъй като в действителност има такива, които не знаят, че написаното във Facebook не постоянно е правилно, че има тролове, че е субективно и така нататък Младите генерации също се нуждаят от образование, тъй като при тях няма житейската мъдрост и опита и могат елементарно да бъдат заблудени и завихрени в едни еуфорични облаци. Затова и образованието в тази посока е доста значимо, добави кореспондентът на БНР в Плевен.
Дискусията в Плевен бе проследена и от публицисти от Общинския медиен център – шефът Иван Кръстев и едно от новите попълнения в екипа Здравка Тенева.
Българска телеграфна агенция предложения да се включат всички районни публицисти, без значение за кои медии работят. В 32-та национални пресклуба на Българска телеграфна агенция отвън София присъединяване потвърдиха повече от 100 районни публицисти, като включително не влизат близо 70-те репортери на самата Българска телеграфна агенция. Покани бяха изпратени и до сътрудниците на организацията от Съюза на българските национални електронни медии (СБНЕМ) – Българска национална телевизия, БНР, Би Ти Ви, „ Нова телевизия “ и Дарик радио, както и до представители на законодателната и изпълнителната власт, до всички членове на парламентарната комисия по културата и медиите, до ръководителите на пресслужбите на президентската институция, на Народното събрание и на Министерския съвет, до Съюза на българските публицисти и до университети, които образоват бъдещи публицисти.
Според Латинка Светозарова видяно в подтекста на обществените мрежи, които сякаш изместиха и унищожиха районните медии, това е спор, който занапред би трябвало да стартира и да стигне до всеки.
Медиите са тези, които транслират проблемите за хората. Те не работят сами за себе си. Социалните мрежи са нещо хубаво за контакти, само че не са медии. Човек, който търси вест за своя район, първото нещо, което би трябвало да се запита, е до каква степен е вярна информацията, какъв е нейният източник и дали не е чиста операция, акцентира кореспондентът на БНР в Плевен.
Точно тук виждам ролята на публичните медии, които наложително би трябвало да имат репортери на място. Това е по този начин с Българска телеграфна агенция и Българското национално радио, само че в Плевен няма сътрудник на Българската национална телевизия, а това е публичната телевизия. В Плевен хората са лишени от опцията да видят и проблемите, и хубавите неща по националната телевизия. Получава се по този начин, че на процедура Плевен се появява единствено с произшествия, произшествия и неприятни случаи, които не са смисъла на човешкия живот. Художници, театрални представления, фестивални събития – всичко с позитивен знак за Плевен, отсъства или се предава минимизирано, сподели Светозарова.
На въпрос дали хората имат медийна просветеност, с цел да разпознаят подправените от същинските вести, тя сподели, че в последните години има образования в тази посока, най-много при учениците.
За наслада, такова образование стартира и за хора в по-напреднала възраст. Това се прави в Регионалната библиотека „ Христо Смирненски “, където се провеждат курсове. Те основават опция хората да бъдат по-взискателни и да са подготвени, тъй като в действителност има такива, които не знаят, че написаното във Facebook не постоянно е правилно, че има тролове, че е субективно и така нататък Младите генерации също се нуждаят от образование, тъй като при тях няма житейската мъдрост и опита и могат елементарно да бъдат заблудени и завихрени в едни еуфорични облаци. Затова и образованието в тази посока е доста значимо, добави кореспондентът на БНР в Плевен.
Дискусията в Плевен бе проследена и от публицисти от Общинския медиен център – шефът Иван Кръстев и едно от новите попълнения в екипа Здравка Тенева.
Българска телеграфна агенция предложения да се включат всички районни публицисти, без значение за кои медии работят. В 32-та национални пресклуба на Българска телеграфна агенция отвън София присъединяване потвърдиха повече от 100 районни публицисти, като включително не влизат близо 70-те репортери на самата Българска телеграфна агенция. Покани бяха изпратени и до сътрудниците на организацията от Съюза на българските национални електронни медии (СБНЕМ) – Българска национална телевизия, БНР, Би Ти Ви, „ Нова телевизия “ и Дарик радио, както и до представители на законодателната и изпълнителната власт, до всички членове на парламентарната комисия по културата и медиите, до ръководителите на пресслужбите на президентската институция, на Народното събрание и на Министерския съвет, до Съюза на българските публицисти и до университети, които образоват бъдещи публицисти.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ