Изящното изкуство трябва да излезе извън периферията на българската култура

" Изящното изкуство би трябвало да излезе отвън периферията на българската просвета и най-много отвън периферията на целите на Министерството на културата ", счита портетистът Мартин Джачков, чиито произведения стоят паралелно до тези на Салвадор Дали.

В " Какво се случва " майсторът и иноватор в колажа, който от години живее и работи в Париж, сложи началото на дебата за българското изтънчено изкуство . Дебат, който от години липсва у нас.

Според него Министерството на културата, а до някаква степен даже и галеристкият отрасъл, няма нужната визия за основаването на условия за развиване на този бранш. Нивото, на което се намира изящното изкуство в България, е доста по-ниско по отношение на другите изкуства – като операта и театъра да вземем за пример.

Масово галеристите у нас дават чартърен пространства, без да имат клиенти и се получава по този начин, че артистите заплащат, с цел да експонират творбите си, разяснява още Джачков. Той е на мнение, че художниците, скулпторите и всички образни актьори у нас в множеството случаи работят, без да доближават до нужния резултат. Галериите, твърди портретистът, не са задоволително дейни във връзка с търсенето и промотирането на актуалните български художници и създатели.

Най-силно осезаема обаче е неналичието на начинания от страна на Министерството на културата. В множеството европейски страни този бранш е мощно лукративен, съществуват и огромни арт салони – като Фиак в Париж, Брафа в Лондон, Барселона Арт Феър в Испания и други. В България освен че не се основава такава среда, която да насърчава художествените и търговски срещи сред галеристи, колекционери, куратори, шефове на музеи и персони от света на интернационалното модерно изкуство, а също по този начин и срещи с елементарни гости, които нямат желание да влагат и закупуват произведения, само че пък желаят да схванат по-добре същността на това изкуство и да се срещнат с новите лица в него; среда, която да се трансформира в профилирано място, където регулярно да се демонстрира най-хубавото от света на изящното изкуството и където да се развива този бизнес; само че и не се усвоява наличното, а точно – инфраструктури като градските галерии, които откриваме в съвсем всеки огромен град у нас.

Мартин Джачков счита, че страната е тази, която би трябвало да играе ролята на уредник на начинания като артистичните салони и на посредник сред частния бранш, артистите, изкуствоведите и организациите. Държавата е виновна и за смяната в Закона за меценатството , която би трябвало да настъпи.

" Меценатството е извънредно значимо и този закон, който съществува от 2015 година, е в действителност една реплика на закон. Той е безсмислено административно контролиране на лица и компании, които правят меценатска активност. А смисълът на съществуването на този закон би трябвало да бъде в това да се насърчи меценатството, т.е. да има интензивно привличане на меценати в културната активност ", съобщи в " Какво се случва " Мартин Джачков.

Той открои и още една липса в бранша – преса, отдадена на изящното изкуство, която да задава тона на най-новото и модерното в тази сфера.

Повече по тематиката, както и детайлности за плана, по който работи Мартин Джачков, и идните му изложения в Пловдив чуйте в звуковия файл.