Известен е с усмивката си, чувството за хумор, желанието да

Известен е с усмивката си, възприятието за комизъм, желанието да участва в общественото пространство. Когато се издига на власт, огромна част от последователите са щастливи и имат вяра, че страната ще се промени и ще тръгне напред. Иди Амин Дада е от тези диктатори, които прикриват злото в себе си с извънредно нежна усмивка. Стотиците, които честват военния прелом през 1971 година и свалянето на президента Милтън Оботе даже не подозират, че са заменили един тиранин с различен.

Статистиката ще го потвърди, тя най-малко не се вълнува от обстоятелствата и възприятията на последователите. До края на ръководството на Дада ще бъдат подписани към 300 000 смъртни присъди, само че и до през днешния ден историците са склонни да одобряват цифрата 500 000. Напомняме, че популацията на Уганда е едвам 12 милиона души. С помощта на положителната остаряла агитация и опция за изтриване на историята, Амин даже не се тормози от прякора си – Касапинът на Уганда. И до през днешния ден в страната ще се намерят хора, които към момента милеят за неговия режим.

Снимка: By Archives New Zealand, CC BY 2.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=37372871

Потъпкването на човешките права не е проблем за хората без памет, само че по какъв начин стартира историята? Амин прикрива своите каузи и ги облича в патриотични претекстове, подсигурява на своите подръжници, че по този начин Уганда ще се отърси от империалистическото минало и ще продължи напред, освен това свободна. Макар и огромна част от персоналния му живот да стои в тайнственост, даже началото на живота му е с избрани въпросителни. Иди Амин Дада се ражда някъде северозападната част на Уганда, покрай границите на Судан и Конго.

И до през днешния ден никой не знае точната му рожденна дата, само че съгласно откривателите се е родил някъде през 1925 година Баща му е фермер и член на племето Каква, майка му е от Лугбарския народ. И двете племена падат под контрола на Уганда и се именуван „ Нубийци “ и тъкмо към тях Дада ще има някаква принадлежност, която ще употребява за бъдещите си проекти. Когато родителите се разделят и майката поема грижата за момчето, Амин стартира да посещава мюсюлманско учебно заведение в града. Учи до четвърти клас и с това завършва образованието си.

Това обаче не е необикновен проблем, с впечатляващите си размери и фактът, че може да приказва локалния език, той бързо се трансформира в съвършен инструмент за Британската корона, която го опитомява в мощен и дисциплиниран боец. Именно Англия ще даде нужните знания за завземане на една страна. Преминавайки военно образование през 1946 година Амин към този момент знае, че най-голямата му мощ е физическата. Младият редови войник е необикновен плувец, състезател на ръгби и впечатляващ боксьор. Като дилетант съумява да вземе купата в полу-тежка категория през 1951 година и я държи цели 9 години. През 1949 година е нараснал в ефрейтор. Лека бавно стартира да изкачването на високата военната подчиненост.

Макар и по-късно да приказва за британците като империалисти и да ги трансформира в най-жестокия зложелател на страната, през 50-те години е главният инструметн за прокарването на въздействие. Той постанова английската воля и се бори ревниво за унищожаването Мау Мау – африканските партизани, които се борят за независимост в Кения и са оповестени за бунтовници в Сомалия. Репутацията му на безсърдечен съперник стартира да изпъква още тогава.

През 1957 година е нараснал в сержант-майор и командава взвод. И единствено 2 години по-късно ще се издигне до чин „ ефенди “ – най-високият вероятен в армията на Уганда. Когато е изпратен през 1962 година да се разправи с крадци на добитък, неговите дейности демонстрират за следващ път, че той е оръжие, което би трябвало да се употребява единствено в краен случай. Командваните от него бойци съумяват да санкционират крадците по изключително злокобен метод.

Снимка: By Moshe Pridan – This is available from National Photo Collection of Israel, Photography dept. Goverment Press Office (link), under the digital ID D699-011.This tag does not indicate the copyright status of the attached work. A normal copyright tag is still required. See Commons:Licensing for more information., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=54674651

Когато английските управляващи вършат аутопсия на убитите, патолозите откриват, че всеки един е бил пребит до гибел и липсва здрава кост в тялото му. Голяма част от нарушителите са били заровени живи. Британците по този начин и не повдигат обвиняване, въздействието им в тази страна е на път да бъде изгубено, а Амин е един от двамата бойци с най-голям чин в армията на Уганда. Вместо санкции, те го приканват във Англия, където да продължи своето военно образование. Преди да замине, той се старае да сътвори доста значима връзка с президента Оботе и през 1964 година се счита, че двамата са най-влиятелните хора в страната. Именно те основават и доста сериозен канал за контрабандни артикули.

Така или другояче, Оботе също не е цвете за мирисане и злоупотребата с власт потвърждава, че може да разгневи редица негови последователи. Крал Метуса II от Буганда желае среща с министър-председателят. За да няма следствие и разкрития, точно Оботе назначава лична комисия, която не открива безусловно нищо неправилно. Междувременно Амин продължава да е дясната ръка на ръководството. При инспекция на парцелите през 1966 година се оказва, че разполага със злато на стойност от 350 000 $.

Ценният метал е бил доставен от партизаните в Конго, които в подмяна получавали оръжие. За да се прикрие всичко и политическата мощ да основе своята цялостна тирания, Амин арестува 5-ма министри и с това отстранява всички съперници на Оботе. Той става президент и връща жестта като назначава Амин за водач на цялата войска и полиция. Два месеца по-късно, танковете на Уганда нахлуват в кралство Баганда и Мутеса II – единственият конкурент, с който властта в страната се споделя. Останал без излаз кралят бяга от страната и завещава всичко на двамата деребеи.

Снимка: By Odom, Thomas P. – Shaba II: The French and Belgian Intervention in Zaire in 1978. Fort Leavenworth: Combat Studies Institute, April 1993., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=22958645

До този миг, политическият дует наподобява прелестно и печели сърцата на аудиторията по всички вероятни линии. Докато Оботе се завръща от конференция в Сингапур, Амин към този момент приготвя своя боен прелом. На 25 януари 1971 година благодарение на армията чупи и последната окова, която може да управлява бъдещият деспот. Оботе е изпратен в заточение от същите хора, които в миналото са го издигнали. Ако в миналото сте се чудили по какъв начин един народ потегля към своята крах, отговорът е елементарен – с танци и песни по улиците на всеки град.

Амин не е военачалник, не е изключително образован човек, само че харизматичната му мощ е спечелила вниманието на цялостен народ. В първите месеци може да бъде видян с някои от най-обичаните персони на страната. Поздравява всички, театралничи за фотоси, усмихва се, държи се общително с хората и даже танцува, както обичайни, по този начин и модерни танци. Народът на Уганда до този миг не е виждал сходен феномен. Иди показвал доста ясно, че се вълнува от бъдещето на страната и в действителност е угрижен. И тъй като би трябвало да завоюва всички на своя страна, множеството бракове, освен това с дами от най-различни племена, оказва помощ извънредно за затвърждаването на позицията.

Ако се чудите, диктаторът има 30 съпруги. И в случай че това не е задоволително, идващият акт кара жителите на Уганда да преклонят смирено глава. Макар и точно Амин да е изгонил с танкове крал Мутеса, той е и този, който връща тялото му в страната, с цел да може да бъде заровено. Положителната страна работи за любовта на народа, негативната основава личен отряд от убийци, чиято съществена задача е да заличават всеки политически съперник. Няма съд и няма присъда, всеки един боец има правото да убива и в никакъв случай няма да му бъде потърсена сметка за делата. Първите жертви са офицерите в личната му войска. Около 5-6 хиляди изчезват.

Неофициалната версия е, че с идването на наказателния отряд, всеки зложелател е ваден и застрелван пред погледа на всички останали. Новият президент упорства наказванията да се правят показно, с цел да бъдат обръщение до тези, които помислят за нов прелом. Следващата година, когато танците и заниманията завършват, а на тяхно място се настаняват отговорности, народът на Уганда вижда по какъв начин новият държател няма никакви политически знания и даже не знае по какъв начин да пази държание пред останалите водачи.

Снимка: By Simisa (talk · contribs) – Own work Simisa (talk · contribs), CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=8224177

Това обаче не му пречи да потърси Израел за помощ и да изиска пари и оръжие, с цел да тръгне на война против Танзания. Израел отхвърля, само че Кадафи дава обещание да достави нужните запаси за този спор. Междувременно към 500 израелци на територията на страната са изгонени, същото важи и за 50 000 азиатци и британци. Основният проблем е, че това са хора, които в този миг имат бизнеси, а Израел се занимава със строенето на здания. Някои от техните планове остават незавършени и до през днешния ден.

С гоненето на бизнеса, Уганда се приготвя за най-зловещата финансова злополука, само че какво значение има, откакто Амин може да танцува? До средата на 1970 година към този момент демонстрира същинското си лице – корупцията бележи нови върхове, подтискането на нацията доближава нови върхове и задминава британците. Страхът от нападение го принуждава да спи на най-различни места, да пътува по график и да употребява друга защита всеки ден. Войниците остават най-доволни от ръководството.

Те получават първокласна електроника за домовете си, бързи коли, алкохол и се издигат доста високо в командването. Изгонените предприемачи изоставят своята продукция и тя също отива в ръцете на армията. Лоялните гневни кучета се отплащат с убийства. Те се правят на база етнически и политически възгледи, на база финансови благоприятни условия, няма никакво значение и никой не се интересува. Заповедта на диктатора е закон за неговите подчинени. Започват да се появяват клюки, че във фризера си Амин държи сбирка от отрязани ръце.

Говори се, че по негова заповед сакатите са хвърляни в Нил, с цел да бъдат разкъсвани от крокодилите. В някои случаи даже признава, че е опитвал човешко месо. Определя го като по-солено и от леопардовото. Кой финансира всичко това? Държавата или бързо топящият се запас в хазната. Мнозина считат, че е омаян от властта си, други просто го мислят за вманиачен. Лекари от Израел, при които Амин постоянно върви, споделят в пресата, че диктаторът страда от сифилис и точно това заболяване е предизвикало доста съществени увреждания в мозъка.

Диктатурата върви към своя край. През 1977 година ОН го упреква в потъпкване на човешките права. Една година по-рано, когато палестинци отвличат полет на Air France, той позволява на самолета да кацне в Уганда и дава на терористите помощи и оръжие, до момента в който всичките 246 пасажера и 12 члена на екипажа са арестувани като заложници. На 3 юли Израел изпраща командоси, които щурмуват самолета в нощта на 3 юли. Впрочем това е и една от най-успешните им задачи в историята. 101 от 105-та заложници са освободени.

Снимка: By Edmund S. Valtman – Library of Congress[1], Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=6383780

Само един израелски боец губи живота си, до момента в който седемте терориста и 20 угандски бойци умират. Още по-безумното решение е да се екзекутира 74-годишен пасажер – жена с британско-израелски генезис. Тя се разболява и е пусната да получи здравна помощ в болница в Уганда. Разсекретени документи от 2017 година демонстрират, че Дора Блоч е извлачена от леглото си с крясъци, убита и хвърлена в багажника на една от пристигналите дипломатически коли. Тялото ѝ по-късно е открито в захарна ферма на към 30 километра от града. Междувременно Дада продължава да се разправя със своите местни врагове.

Духовници и министри изчезват, а никой няма храброст да зададе верните въпроси. Англия приключва всички типове дипломатически връзки, а вследствие на това, Амин се афишира за поробител на Британската Империя. Цялото звание на владетеля е:

„ Негово превъзходителство, президент до живот, фелдмаршал Ал Хаджи Доктор Иди Амин, VC, DSO, MC, CBE, владетел на всички зверове на земята и рибите в морето, поробител на Британската империя в Африка и като цяло в Уганда. “

Когато нито една войска не може да влезе в спор с него, стопанската система се оказва идеален инструмент. Основната суровина за експорт в Уганда е кафето. През 1978 година Съединени американски щати приключва стопански връзки, а тя самата закупува една трета от производството на година. Иди не може да спре и хилядите хора, които бягат от страната по всички вероятни канали – легално и незаконно. Последната му опция е да атакува Танзания, което се случва същата година. Диктаторът се надява, че ще получи скъпи запаси и ще продължи да ръководи.

За изненада на всички, Танзания освен отбива офанзивата, само че и потегля в нахлуване. На 11 април 1979 година танзанската войска и изгонените бойци на Уганда съумяват да завладяват столицата Кампала, детронирайки безумното държавно управление. Тиранинът бяга в Либия при Кадафи дружно с 4 от дамите си и 30 от децата си. В следствие отпътуват в Саудитска Арабия. Снабдява се с подправен паспорт, който му разрешава да избяга в Киншаса (днешна Република Конго). Умира на 16 август 2003 година след поредно прекъсване на огромна част от органите му. Семейството го изключва от животоподдържащата инсталация. И до през днешния ден фамилията му, което по никакъв начин не е малко, счита, че Уганда не е имала по-добър държател.