Анализатор от IQVIA: В България дигиталната здравна система е недоразвита
Източноевропейските страни имат доста да наваксват. В България цифровата здравна система е недоразвита и с лимитирани благоприятни условия, което е особено за множеството страни в района. Това сподели Андрада Мойка от анализаторската компания IQVIA в презентацията си по време на конференцията „ Заедно за повече здраве “.
По думите й неналичието на национални стандарти води до фрагментирани данни, които са изключени от централизираната система за електронни здравни досиета. „ Дигитализацията значи стандартизация и съгласуемост на данните, а не просто подмяна на хартиените с електронни документи. Визията за екосистемата като цяло е съгласувана измежду специалистите, само че би трябвало да бъде валидирана на национално равнище и превърната в детайлна тактика и политика. Необходимостта от цифрова промяна е от стратегическо значение за възстановяване качеството на здравните грижи в страната и за обезпечаването на бистрота и надзор на процесите “, сподели Мойка.
По думите й с цел да се форсира дигитализацията на здравния бранш у нас и взаимосвързаността ни с другите европейски страни, България би трябвало бъде по-активен участник в самодейността за Европейското пространство на здравни данни. Целта на самодейността е да улесни държавите-членки в процесите на шерване на здравни данни за осъществено лекуване, научни проучвания, публично опазване на здравето, нововъведения и основаване на политики.
Мойка акцентира, че би трябвало да има Национална тактика за здравните данни и закон за тях. Нужни са и специалисти, които да работят единствено по цифровата промяна, би трябвало да има съответен публичен орган, който да се занимава с това, да се дефинират и обособени средства, както и да се създаде карта на IT архитектурата. „ Има потребност от доста съществени координирани дейности на национално и индустриално равнище, могат да се извлекат изгодите от екосистемата на здравните данни. Необходимостта от цифрова промяна е от стратегическо значение за възстановяване качеството на здравните грижи в страната и за обезпечаването на бистрота и надзор на процесите “, сподели тя.
Анализаторката беше безапелационна, че наредбите за транспорт на данни, сигурност и стандарти липсват или са остарели. Ключовите управителни органи (Министерство на опазването на здравето, Национален център по публично здраве и разбори, Министерство на електронното управление) нямат избрани функции и функционалности, които да разрешат процеса на цифрова промяна. Очаква се Националната тактика за цифровизация на опазването на здравето да рационализира функционалностите на тези органи и да се разпознават евентуални партньорства с бизнеса и неправителствените организации с опит в региона.
Здравният специалист проф. Ник Гулдемонд пък показа образци и положителни практики на национални скринингови стратегии. Проф. Гулдемонд е доктор и съветник за здравен мениджмънт на институции като Световната здравна организация и Европейски Съюз, както и на управляващите и бизнеса в страни като Китай, Русия, Англия, Германия, Полша, Белгия, Бразилия и други
По думите му нормално скрининговите стратегии са фокусирани върху медицинските проблеми, а не върху предотвратяването им. „ Ако желаеме да предвиждаме проблемите на хората, цялото общество би трябвало да сме фокусирани върху метода на живот и ранното разкриване на болесттите. Скринингът на популацията е един инструмент, който дава опция болесттите да се диагностицират в доста ранен етап и да се подхващат нужните дейности за запазване на здравето на индивида в точния момент “, сподели проф. Гулдемонд.
Той даде за образец скринингова стратегия за рак на дебелото черво в Нидерландия, в която един път на всеки две години цялото население сред 55 и 75 години получава пакет с проби за независимо взимане на проби. След като създадат теста сами у дома, хората изпращат пробите в лаборатория, като получават резултатите си до 5 дни. Ако е належащо, се назначават спомагателни проучвания и пациентът се насочва за лекуване и следене. Местната здравноосигурителна каса е финансирала и управлявала целия план, описа специалистът.
„ Това на процедура е мултидисциплинарен метод, който се ползва и в Нова Зеландия, и Англия “, приключи проф. Гулдемонд.
По думите й неналичието на национални стандарти води до фрагментирани данни, които са изключени от централизираната система за електронни здравни досиета. „ Дигитализацията значи стандартизация и съгласуемост на данните, а не просто подмяна на хартиените с електронни документи. Визията за екосистемата като цяло е съгласувана измежду специалистите, само че би трябвало да бъде валидирана на национално равнище и превърната в детайлна тактика и политика. Необходимостта от цифрова промяна е от стратегическо значение за възстановяване качеството на здравните грижи в страната и за обезпечаването на бистрота и надзор на процесите “, сподели Мойка.
По думите й с цел да се форсира дигитализацията на здравния бранш у нас и взаимосвързаността ни с другите европейски страни, България би трябвало бъде по-активен участник в самодейността за Европейското пространство на здравни данни. Целта на самодейността е да улесни държавите-членки в процесите на шерване на здравни данни за осъществено лекуване, научни проучвания, публично опазване на здравето, нововъведения и основаване на политики.
Мойка акцентира, че би трябвало да има Национална тактика за здравните данни и закон за тях. Нужни са и специалисти, които да работят единствено по цифровата промяна, би трябвало да има съответен публичен орган, който да се занимава с това, да се дефинират и обособени средства, както и да се създаде карта на IT архитектурата. „ Има потребност от доста съществени координирани дейности на национално и индустриално равнище, могат да се извлекат изгодите от екосистемата на здравните данни. Необходимостта от цифрова промяна е от стратегическо значение за възстановяване качеството на здравните грижи в страната и за обезпечаването на бистрота и надзор на процесите “, сподели тя.
Анализаторката беше безапелационна, че наредбите за транспорт на данни, сигурност и стандарти липсват или са остарели. Ключовите управителни органи (Министерство на опазването на здравето, Национален център по публично здраве и разбори, Министерство на електронното управление) нямат избрани функции и функционалности, които да разрешат процеса на цифрова промяна. Очаква се Националната тактика за цифровизация на опазването на здравето да рационализира функционалностите на тези органи и да се разпознават евентуални партньорства с бизнеса и неправителствените организации с опит в региона.
Здравният специалист проф. Ник Гулдемонд пък показа образци и положителни практики на национални скринингови стратегии. Проф. Гулдемонд е доктор и съветник за здравен мениджмънт на институции като Световната здравна организация и Европейски Съюз, както и на управляващите и бизнеса в страни като Китай, Русия, Англия, Германия, Полша, Белгия, Бразилия и други
По думите му нормално скрининговите стратегии са фокусирани върху медицинските проблеми, а не върху предотвратяването им. „ Ако желаеме да предвиждаме проблемите на хората, цялото общество би трябвало да сме фокусирани върху метода на живот и ранното разкриване на болесттите. Скринингът на популацията е един инструмент, който дава опция болесттите да се диагностицират в доста ранен етап и да се подхващат нужните дейности за запазване на здравето на индивида в точния момент “, сподели проф. Гулдемонд.
Той даде за образец скринингова стратегия за рак на дебелото черво в Нидерландия, в която един път на всеки две години цялото население сред 55 и 75 години получава пакет с проби за независимо взимане на проби. След като създадат теста сами у дома, хората изпращат пробите в лаборатория, като получават резултатите си до 5 дни. Ако е належащо, се назначават спомагателни проучвания и пациентът се насочва за лекуване и следене. Местната здравноосигурителна каса е финансирала и управлявала целия план, описа специалистът.
„ Това на процедура е мултидисциплинарен метод, който се ползва и в Нова Зеландия, и Англия “, приключи проф. Гулдемонд.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ