Източниците на замърсяване на въздуха могат да бъдат природни и

Източниците на замърсяване на въздуха могат да бъдат естествени и антропогенни. Замърсителите на въздуха са необятен набор от субстанции. Чрез икономическата ни интензивност усилваме концентрацията им в атмосферата, което води от една страна до замърсяване на въздуха, а от друга до ускорение на  световното стопляне.  

За нечист въздух приказваме тогава, когато концентрацията на замърсяващи субстанции е по-висока, в сравнение с в естествена среда, и това води до утежняване качеството на атмосферния въздух. Основните замърсители са серни и азотни съединения, органични и неорганични въглеродни съединения, тропосферен озон, прахови частици и някои радиоактивни субстанции. 

Серният диоксид  (SO2)  е един от най-често срещаните замърсители, изхвърляни при антропогенната активност. Заедно с него в атмосферата постъпва и серен триоксид (SO3), който множеството пъти се получава като второстепенен замърсител, образуван при окисление на SO2. Опасността при SO3 произлиза от там, че той бързо взаимодейства с водата в атмосферата и образува сярна киселина (H2SO4). Главни източници на серни съединения са изгарянето на горива, съдържащи сяра (въглища и петрол, например), и производството на целулоза и хартия. От естествените източници се отличават биологичното изгниване и изпарението от океаните. 

Към серните съединения се причислява и сероводородът (H2S). Той е мощно токсичен газ, с неприятна миризма, само че неговият генезис е най-вече естествен – анаеробно биогенно разложение във влажните зони, вулканични изригвания и от топлите минерални извори. Антропогенни източници на сероводород са целулозно-хартиената индустрия, производството на изкуствена коприна, нефтените рафинерии. 

Фиг. 1. Емисии на серен диоксид по света за 2019 година Източник: Greenpeace
От фиг.1 се вижда къде по света са най-големите излъчвания от серен диоксид за 2019 година Балканският полуостров и България са една от „ горещите ” точки на тази карта. 

Азотните съединения  са резултат от високотемпературно изгаряне в някои производства (фиг.2.), както и от естествени процеси, като биологичен напредък, разложение, вулканична активност, мълнии и горски пожари. Азотът е главен газ в атмосферата, само че когато негови окиси превишат избрани концентрации, те оказват нездравословно влияние върху индивида и природата. Азотните оксиди вземат участие във фотохимични реакции, при които се образуват вторични замърсители, като партерен озон и фотохимичен смог. Азотният диоксид (NO2) е червеникаво-кафяв газ с остра и дразнеща миризма. 

Неорганични въглеродни съединения  са въглеродният оксид (СO) и диоксид (CO2). В атмосферата постъпват при ненапълно или цялостно изгаряне на горивата и от анаеробното разложение на организмите. СO е прозрачен, мъчно осезаем от човешките сетива, само че мощно отровен газ. Най-големият източник на СO са пожарите и вулканите, като количеството от тези източници надвишава това от антропогенна активност. В обитаемоте места обаче главният замърсител на въглероден оксид е превоза и отоплението. 

Въглеродният диоксид не постоянно се преглежда като замърсител. Той не е отровен и е съществена съставка от виталния цикъл на растенията и животните. Когато обаче концентрацията му надвиши откритите правила, тогава към този момент се възприема като замърсяващ газ. При нараснала централизация провокира кисел усет в устата и жилене (дразнение) на гърлото и носа. Възможно е да затруднява дишането при животните и индивида. Концентрацията на въглероден диоксид се преглежда и в различен аспект. След започване на индустриалната ера в средата на XIX век, концентрацията му в атмосферата непрекъснато се усилва и към този момент доближава равнища, недостигани от стотици и даже хиляди години. Той е главен парников газ и точно това превишение буди паника. Според IPCC и Световна метеорологична организация (СМО) точно покачването на CO2 е една от аргументите за следеното световно стопляне. Това е и повода от ден на ден проучвания да са ориентирани за проучване и процесите свързани с CO2 и за понижаване на концентрацията му в атмосферата. 

Органичните въглеродни съединения , замърсяващи атмосферния въздух, са разнообразни хидрокарбони. Те постъпват от биологични процеси – изгниване във влажни зони, приключване на природен газ, топене на безконечната заледеност в полярните и субполярни зони, горски пожари и вулканична активност. Човек ги изхвърля, посредством превоза, при работа на Топлоелектрическа централа, химични фабрики, петролни рафинерии. Метанът (CH4) е най-широко публикуваният органически въглеводород. Доскоро не му се обръщаше огромно внимание, само че в последно време се откри огромната му роля в парниковия резултат и сходно на CO2 е измежду най-цитираните аргументи за световното стопляне. Неметановите хидрокарбони имат значимо значение за протичане на някои фотохимични реакции и образуването на партерен озон и фотохимичен смог. Най-разпространени са бензол, толуол, формалдехид, фенол и др. 

Озонът  (O3)  е високо реактивен газ, който се образува в стратосферата (най-голяма централизация сред 25 и 35 км височина – пласт наименуван още озоносфера), посредством фотохимична реакция, свързваща молекули и атоми О2. Поглъщайки ултравиолетовата радиация от Слънцето, озонът има огромна заслуга за съществуването на живот на нашата планета. Освен озон в озоносферата, съществува и озон в приземния пласт на въздухa. Той се образува при фотодисоциация на NO2, при което се получава NO и свободни атоми О2. Те се свързват с молекулата О2 и се получава приземния озон. Озонът е рисков за човешкото здраве, заради токсичното си влияние. Засяга имунната система и понижава устойчивостта към респираторни болести. Най-често на рисковото въздействие на озона са изложени тези, които работят навън и имат астматични болести.  

Радиоактивните субстанции   са с дълъг интервал на полуразпад и резултатът им върху човешкото здраве е дългогодишен. Сред по-значимите радиоактивни артикули са стронций, цезий и йод-131. Най-опасен от изброените субстанции е стронцият, който се задържа дълго в костите. Цезият се отстранява по-лесно и не се смята за толкоз рисков. Като източници на тези детайли, както и на по-малко публикувани радиоактивни субстанции, се показват разнообразни строителни материали, направени от радиоактивни минерали. Друг източник на радиоактивност в атмосферата е изгарянето на твърди горива. Макар и с доста дребна централизация във въглищата и въглищната пепел се съдържат уран, торий и радон.

Твърдите частици  се явяват замърсител, когато надминат избрани правила за концентрации, като техен източник са разнообразни естествени и антропогенни процеси. За тези замърсители ще се спрем по-подробно в някоя от идващите ни публикации. 

За да знаем какво дишаме, е нужно да знаем какви са главните замърсители и източниците на замърсяване и по този метод да заобикаляме повишението на концентрацията на някои от тях и да увеличим качеството си на живот. Ако успеем да ограничим издаването на нездравословни субстанции във въздуха, от една страна ще понижим нашето виляние върху климатичните промени, а от друга ще запазим здравето си. Нека не забравяме, че замърсителите могат да увредят трайно редица наши органи, започвайки от белите дробове, преминавайки през сърцето и достигайки до кръвоносната ни система.  

Автор: Симеон Матев / Климатека

В обявата са употребявани материали от: 

1. „ Замърсяване и мониторинг на атмосферния въздух “, Н. Николова, 2008.
2. „ Замърсяване на въздуха “ Р. Куцаров, 2001. 
3. IPCC – https://www.ipcc-nggip.iges.or.jp/public/gp/english/
4. http://eea.government.bg/bg/soer/2014/air/emisii-na-vredni-veshtestva-vav-vazduha
5. https://www.greenpeace.org/bulgaria/press/2122/bulgaria-top20-zamursyavashti-seren-dioksid/