Защо хората си мислят, че са по-добри от останалите
Изследванията демонстрират, че всяко едно човешко създание се смята за по-щедро от останалите.
Например ние сме склонни да имаме вяра, че сме по-услужливи при нуждата от даряване на кръв, щедрост или помощ за лекуването на друго лице, или да се откажем от мястото си в препълнен рейс, с цел да седне бременна жена.
Скорошно изследване се занимава с въпроса дали при този вид самоуправление не се подценява едно значимо двусмислие. Когато хората споделят, че имат по-висок морал от другите, те се поставят по-близо до светостта или по-далеч от греховността?
За да схванат това, доктор Никълъс Еплей и д-р Надав Келийн организират четири опита, с които да изследват по какъв начин хората се самооценяват спрямо другите в друг подтекст.
Всички опити демонстрират, че самоуправлението е „ асиметрично “, което значи, че хората са склонни да имат вяра, че са по-малко неприятни от близките, само че не и по-морални от тях.
Участниците са по-малко склонни да си извадят негативни заключения от личното си неетично държание, в сравнение с от неетичните дейности на другите.
Те имат вяра, че след неморална постъпка се усещат по-зле от близките и считат, че са по-малко склонни към неетично държание спрямо другите. При параленост на оценките на етичните дейности, разликите се оказват доста по-слабо изразени.
Една от аргументите за асиметричното самоопределение съгласно откривателите е, че хората правят оценка себе си, приемайки „ вътрешна вероятност “, фокусирана мощно над оценките на умствените положения, като планове и мотивация, само че правят оценка другите въз основа на “външна вероятност “, фокусирана върху следено държание, за което претекстовете и желанията се обобщават след това.
Констатациите им сочат, че хората, които са по-склонни да приписват цинични претекстове на личното си държание, демонстрират по-малка асиметрия в концепцията за личната си благочестивост.
Изследователите не са изключително сигурни дали съществува сходна наклонност и в други елементи на света, като Далечния изток, където моралните устои са разнообразни.
Основните морални правила на добрина и почитание към другите наподобяват универсални, само че са нужни повече проучвания, с цел да се дефинира по какъв начин характерните за културата контексти могат да трансформират наклонността на хората да се усещат морално по-възвишени от другите.
В страни с по-разпространена корупция асиметрията в оценката на личната нравственост може да се окаже по-изразена, тъй като жителите им са по-склонни да следят неетично държание, осъществено от други хора.
Изследователите настояват, че изследването има значими последици за поощряване на етичните политики и процедури в границите на организациите.
Хората евентуално са по-склонни да се опълчват на опитите за попречване на личните им аморални дейности, тъй като не имат вяра, че ще сторят нещо неетично.
Това допуска, че формулирането на политики, като поощряване на етичното държание (вместо разубеждаване на неетичното поведение) може да е по-ефективно.
Инфо: psychology.framar.bg
