Изследванията на загадъчните египетски пирамиди така и не позволили да

Изследванията на загадъчните египетски пирамиди по този начин и не разрешили да се направи еднопосочен извод за същинското им предопределение. Като съществени хипотетични функционалности на пирамидите се сочат: обсерватория; кодирана библиотека на фундаментални физични и геометрични знания; капсула на времето, предопределена да запази и кодира знанията за идващите поколения; генератор на хармонични съмнения.

В три следващи публикации ще създадем преглед на теориите на някои откриватели да вземем за пример на физика Джоузеф Фарел за това, че египетските пирамиди са били част от величествен боен опит по основаването на лъчево оръжие с невъобразима разрушителна мощ.

Това оръжие освен било приложено в древността, само че и довело до пагубни последици за Слънчевата система…

И въпреки че самият Фарел назовава своята версия „ необикновена догадка, непроработена до равнище на одобрена доктрина и непотвърдена пробно, тя въпреки всичко има право на живот и навежда на доста размисли…

И по този начин, да стартираме през цялото време.

За да обяснят съществуването на комети, някои астрономи предположили, че в Космоса има по този начин наименуван солиден кълбовиден облак на Оорт, голям контейнер на галактически отпадък, ситуиран много по-далече от орбитата на Плутон. Размерът на този облак е противоречив измежду другите астрономи. Някои считат, че той стартира на разстояние 2000-5000 астрономически единици и обгръща област от 50 а.е., което е съвсем равно на светлинна година.

Други са на мнение, че той може да се простира на разстояние до 100 000 а.е., което ще значи и завършек на Слънчевата система.

Но през 1978 година астрономът Том ван Фландерн написа публикация за научното издание Icarus, в която се твърди, че облакът на Оорт – чисто научен модел, непотвърден от наблюденията – не съществува. Вместо облака на Оорт Фландерн предлага друго пояснение – кометите са се образували вследствие на гърмеж на планета, която се намирала на мястото на Астероидния пояс сред Марс и Юпитер.

Независимо от вълната рецензия от страна на последователите на облака на Оорт, Том ван Фландерн ясно отстоявал своята позиция, събирайки доказателства, оповестени през 1993 година в книгата „ Тъмната материя, изчезналите планети и новите комети “.

Ван Фландерн за първи път обърнал внимание, че кометите доближават скорости, нужни за излизане отвън рамките на Слънчевата система, и показал, че единственото пояснение на това събитие е гърмеж.

И което е още по-важно – благодарение на компютър той „ наблюдавал орбитите на доста комети назад във времето. Резултатът от този математически модел станала статистическа наклонност, сочеща на общата им точка на генезис сред Марс и Юпитер, почти преди към три милиона години.

Това съвпадало с изказванията на някои астрономи, които пресметнали, че на мястото на Астероидния пояс би трябвало да е съществувала планета. Също по този начин било декларирано, че ударната вълна от вероятния гърмеж на тази планета би трябвало да е оставила очевидни следи върху повърхността на планетите и луните в Слънчевата система. Тези следи след това били открити и приети за много безапелационни.

Снимките на всяка планета или луна, при които отсъства атмосфера, свидетелстват, че тяхната повърхнина е покрита с черно, съдържащо въглерод вещество.

Ван Фландерн нарекъл това събитие „ черната аксиома “ – въз основа на фотоси, доста сходни на повърхността на Плутон, Нептуновите спътници Тритон и Нереида и Сатурновия сателит Япет. Особено безапелационно наподобяват следите от ударната вълна на Япет, защото този сателит на Сатурн е черен единствено от едната страна.

Сатурновият сателит Япет. На повърхността на луната се следи област със мощно друга бляскавост, което основава лъжливо усещане за сянка вдясно. Структурата и цялостният състав на тъмните области са незнайни, инфрачервеният набор единствено демонстрира, че там в обилни количества се съдържа въглерод.

Тези едностранни увреждания доста припомнят на марсианските геоложки аномалии – на Марс съществуват две области, което не си наподобяват и са ясно обрисувани с друг релеф – изпъстреното с кратери плато на север и относително равните и лишени от кратери северни низини.

Всичко това приказва, че в даден интервал от своята история Марс е претърпял прелом от съвсем необикновен мащаб. Според Фарел най-убедителното или по-скоро извънредно удостоверение на хипотезата за съзнателно взривена планета е нашата Луна. Нейните аномални характерности, които нямат аналог измежду небесните тела, може да се разделят на три категории: възраст, генезис и високо равнище на радиоактивност.

След като астронавтите от кораба „ Аполо “ са донесли на Земята лунен грунт, тези мостри са оценени и се оказало, че получените резултати опонират на общоприетите показа за небесната и планетарната механика… Възрастта на един от образците била почти 5,3 милиарда години!

Ако това в действителност е по този начин, то съгласно някои откриватели Луната трява да е покрита със пласт прахуляк с дебелина няколко фута. Но когато Нийл Армстронг направил своята „ гигантска крачка “, кракът му е потопен „ едвам в пласт прахуляк с дебелина няколко дюйма – такова количество се натрупва за хиляди, а не за милиони години “ (Фарел, „ Бойната машина на Гиза “, б.р.).

Ако породата с възраст 5,3 милиарда години има лунен генезис, то Луната се оказва по-стара от Земята.

В една от своите лекции (Hoagland’s Mars: the Mars-Moon Connection) Ричард Хоугланд демонстрира необикновена конструкция покрай кратера Укерт – двойни кратери, насочени в една посока. Хоугланд отбелязва, че кратерите по логичност би трябвало да са ситуирани безредно, а не в верен геометричен ред – изключително в случай че се преглежда тяхното формиране от позиция на теорията за бомбардировка от астероиди.

Когато нараснал фотографията, с цел да получи по-ясна визия, Хоугланд разкрил необикновени структури с геометрична вярна форма, сходни на руини. Тук той задава един елементарен въпрос: „ Какво е станало причина за образуването на двойните кратери? “

Хоугланд не дава пряк отговор, само че показва слайдове с руините на Дрезден, опустошен от авиацията на съдружниците. Може би въпросните фотоси и получените с тяхна помощ данни за високи – някои от тях доближават няколко километра – структури на Луната дават ключ за разбирането, за какво по този начин ненадейно и необичайно са били прекъснати полетите на индивида на Луната – пилотираните експедиции са оповестени за прекомерно опасни…

Това е все едно да се опитате да спуснете лунния модул измежду гора от телевизионни кули. Не е незначителен и фактът, че всички тези последни сонди изпратени със задачата да сформират карта на лунната повърхнина, са били военни.

Картината от странности на Луната се добавя и от антични текстове, по-конкретно от работите на Овидий и Аристотел, които сочат, че жителите на гръцката Аркадия са наричали себе си „ проселенити “, което в дословен превод значи „ хора, живеещи преди луната “.

В митовете за това племе се споделя за ера, когато на небето не е имало Луна.

Косвено удостоверение на гърмежа на планета са и метеоритите, съдържащи диаманти, които могат да се образуват единствено в изискванията на доста високо налягане.

Но теорията на Ван Фландерн има един, само че значителен минус – не съществува задоволителен физически модел, който да изяснява неочаквания и самопроизволен гърмеж на планета, провокиран от естествени причини…

И тук поражда догадка, съгласно която планетите може да се взривяват с помощта на преднамерени дейности на разсъдък или цивилизация, притежаваща нужните познания и технологии и лишени от нравствени бариери, възпрепятстващи потреблението на тези технологии за опустошение.

С други думи, планетите могат да се взривяват с задоволителен заряд на гравитационно-акустична сила посредством процеси, описвани от скаларната физика – физика на силата на нулевата точка…

Въз основа на тези данни Фарел прави следното съмнение:

Древната високоразвита цивилизация е била междупланетна и основана в система, формирана от изчезналата взривена планета, Марс и неговите спътници, както и Земята и Луната.

„ Планетните воини “, за които описват шумерите и египтяните, съставляват митологизиран роман за действителна междупланетна война.

В тази антична междупланетна война е взела участие Звездата на гибелта в Гиза, която била приложена сега, когато гърмежът на изчезналата планета би трябвало да е нанесъл оптимални вреди на Марс, в тъкмо сходство със сюжета, разказан в хипотезата на Ван Фландерн.

Това на собствен ред сочи, че или Марс и изчезналата планета са били едно общество на антична високоразвита цивилизация, или тези две планети са били съдружници.

И противоположното – античните текстове свидетелстват също за съществуването на съдружници на Земята, както и за това, че единствено земната цивилизация е водила война против тези планети.

(Следва)