Изследователи от БАН подготвят дигитална кулинарна езикова карта на България,

Изследователи от Българска академия на науките приготвят цифрова кулинарна езикова карта на България, с която присъщи особености на българските диалекти се оглеждат в обичайни за съответния район предписания за ястия и питиета.

Подобна кулинарна карта не е правена до момента в лингвистичен аспект, посочи в изявление за БНР ръководителят на плана доцент доктор Ана Кочева. Тя уточни, че са правени редица карти, измежду които най-съществен е Българският диалектен атлас.

„ Но тази карта няма разговор, тъй като тя ще бъде лингвистична, т.е. диалектна, само че ще покаже присъщите особености освен на диалектите, само че и това, което е съхранено от старите, обичайни български храни. Тоест, ще създадем едно кулинарно райониране в лингвистичен аспект. “

Кулинарната карта ще бъде интерактивна и ще съдържа освен тон като досегашните, само че през филмчета ще демонстрира технологията на подготвяне на съответната храна. Във видеата локални хора демонстрират по какъв начин се подготвя блюдото в достоверна среда и на достоверния акцент.

Учените се надяват картата да бъде принос в проучването освен на българската кулинарна терминология, само че и във възраждането на практиката да се подготвят достоверни ястия. „ Кулинарният ни мироглед в този момент по този начин се е разширил, че, обичайки непознатите ястия и предписания, сме не запомнили родното. Искаме да обърнем взор обратно и да забележим с какво са се хранели нашите предшественици “, означи доцент Кочева. По думите й, в резултатите от плана има доста изненади.

Проектът е почнал при започване на годината, само че в този момент, през лятото, се вършат най-интензивните теренни изследвания, като се обхождат значими в лингвистично отношение региони. „ Откриваме неподозирани български ястия, които не желаеме да останат в забвение “, разяснява Ана Кочева. "Ориентирали сме се към тези говорни области, които са архаични и забавни в езиково отношение. "

Първата теренна експедиция е била в Ловешко-Троянския край. От този район е да вземем за пример сватбарското жито. „ Българинът постоянно свързва житото с траурни мотиви. Не, в този регион сватбарското жито се подготвя и предлага при доста радостни празници – сватби, кръщенета, войнишки изпращания. То се подготвя доста комплицирано в продължение на два дни. “

Освен в Троянския край, до момента учените са събирали данни за проучването в Пиринския край – в Банско, с емблематичните му езикови особености. В кулинарно отношение доцент Кочева даде образец с полейник – локално тестено произведение, което се залива с мазнината от разтопени свински дреболии.

В Якоруда за записали по какъв начин се вършат гаргалета – десерт, присъщ единствено за този район и наподобяващ грис халва, само че с богата сиропирана заливка.

Освен върху Мизия, Тракия и Македония, учените от Българска академия на науките възнамеряват проучването да се разпростре и върху старите исторически диаспори: да вземем за пример Бесарабия и Банат.

От няколко години се работи и по Български диалектен кулинарен речник, добави доцент Ана Кочева, съгласно която новият план „ Интерактивна кулинарна карта на българската езикова територия “ се вписва в досегашните направления на научните проучвания.