Красотата е до време
Израснах в дисфункционално семейство. Цял живот трябваше да спестявам и споделям всичко с всички.
Майка ми и татко ми пиеха непрекъснато, а с брат ми и сестра ми трябваше да работим на повърхностен работен ден в тийнейджърските си години, с цел да оцелеем някак си и да не умрем от апетит и мраз. Имало е дни, в които не сме хапвали и залък.
Но знаех, че ще бъда красива жена, тъй като всички се възхищаваха на хубостта ми. Когато бях на 10 години взех решение, че ще направя всичко допустимо, с цел да реализира огромен триумф в този живот.
Записах да последвам медицина. Докато всички учеха старателно, аз доста деликатно следих външния тип на хората, тъй като постоянно съм се интересувала от облекла, само че не и от медицина. Дори сътворих акаунт в Instagram, с цел да се развъртвам там. Изведнъж всичките ми родственици се сетиха за мен, само че аз просто ги блокирах, с цел да не ме търсят.
Исках да си намеря богат мъж, бракът по сметка за мен беше просто фантазия. Срещнах човек, който към този момент имаше семейство. Той беше мъж на междинна възраст, тъкмо това, от което имах потребност.
Той даже ми нае прелестен апартамент и ми даваше пари всеки месец, с цел да мога да ги разходвам за каквото си желая. Но имаше единствено един проблем. Кирил беше доста отегчителен човек, тъй че с течение на времето осъзнах, че не ми е забавно да поддържам връзка с него. Съпругата му най-вероятно е доста сериозна, тъй като всякога, когато му се обадеше и бяхме дружно, той й отговоряше с съвсем трептящ глас.
Намерих си второ гадже, само че Кирил разбра и сподели, че в случай че се повтори няма да ми елементарни. Но тогава жена му разбра за нас и ме изгони от жилището. Трябваше да се преместя при един другар, само че нямах желание да пребивавам с него дълго време, тъй като имах потребност единствено от богат мъж, който да обезпечи безусловно всичките ми потребности.
Антон имаше доста пари, беше даже по-богат от първия ми ухажор, само че беше самичък. Наистина започнах да го обичам и се надявах, че рано или късно той ще ми предложи брак. Но за него това не беше част от проектите му, а аз към този момент си представях по какъв начин ще пътувам в чужбина изцяло гратис и ще си закупувам скъпи облекла.
Антон предложи да подпиша контракт, в който написа, че не мога да имам връзки с други мъже. Трябва изцяло да му се покорявам и да последвам всички негови заповеди, а в случай че той стартира връзка с някого, да се отнасям с схващане и да не ревнувам. Имаше и уговорка, в която се споделя, че единствено Антон има право да избира приятелите ми.
Той е задължен да ми купува всичко, което желая, когато и да е и всеки ден, само че в това време би трябвало да му споделям за всичко, което закупувам, а той ще следи картата и разноските ми. Не ме интересуваха тези точки от контракта, тъй като в действителност се влюбих в Антон и се съгласих на всичко, само че не прочетох контракта до края.
Преместих се в къщата на Антон и бях доста щастлива, тъй като единствено месец по-рано живеех в едностаен апартамент. Всеки ден ходех на разтривки, обикалях салоните за хубост и фитнесите. Заминахме за Америка за два месеца. Мога да кажа, че това беше най-незабравимото пътешестване в живота ми.
След известно време Антон ми предложи да стартира да изучавам в университета, само че отдалечено, тъй като нямаше да заплаща за престоя ми в чужбина пет години. Отивахме в Америка два пъти годишно, с цел да мога да си взема изпитите. Струваше ми се, че пребивавам в приказка. Но от време на време се разстройвах, че Антон ме смяташе просто за предмет, който може да употребява и за него беше значима единствено хубостта ми.
Той нямаше безусловно никакви усеща към мен. Понякога ме караше да танцувам пред него, до момента в който закусва, или просто сядах до него и го гледах по какъв начин яде, само че на мен самата ми беше неразрешено да хапвам каквото и да било през това време. Исках да забременея от него, с цел да не ме остави. Но беше невероятно, тъй като постоянно беше внимателен.
Вижте още: Роднини, единствено когато имат потребност от нещо
Съвместният ни живот продължи към осем години, а аз по това време към този момент бях съвсем на тридесет. Веднъж ми се обади да отида в неговата компания за някакъв сериозен диалог и сподели, че към този момент не му би трябвало жена на тридесет години, по тази причина ме уволнява, а вместо мен ще има друго момиче на двадесет и две години. Той към този момент не се нуждаеше от мен.
Трябваха ми към четири години, с цел да не помни Антон. След известно срещнах различен мъж, който ми предложи да се омъжа за него, без да подписвам контракт. Отново се влюбих, макар че той не беше толкоз богат.
