Децата нямаха друг избор освен да изгонят майка си
Изоставените родители страдат освен тъй като са останали сами, без помощ и поддръжка. Те са тъжни и засегнати, тъй като са предадени от децата – най-близките им хора.
Андрей и Светла се дразнеха от религиозността на майка си. Те бяха атеисти и имаха вяра, че всички молебствия са цялостни нелепости. Според тях хората би трябвало да гледат съществено на нещата и да реализират задачите си сами.
Това беше следващият набожен празник. Майката се връщаше от магазина. Тя искаше да подготви вкусна вечеря и да зарадва сина и щерка си, в чиято къща живееше. Веднъж тя даде съвсем всички движимости на децата на църквата. И също по този начин, когато децата бяха по-малки, свещеници идваха в къщата им и това ги плашеше. Тя продаде личната си къща и даде всички пари на църквата. Това се случи преди към пет години. Тогава тя се реалокира с по-малкия си наследник в дома на щерка си и брачна половинка й.
Къщата беше доста дребна, също така щерка й очакваше дете.
Ана беше щастлива, когато се изнесе от бащината къща. Съпругът й не беше набожен човек. Работеха старателно и възнамеряваха живота си. Всичко вървеше добре. Докато майка й не реши да продаде къщата си.
Синът понякога ходеше на работа, тъй като майка му настояваше да й оказва помощ за църквата. Но довечера беше последната капка, която преля чашата.
Майката завари сина и щерка си в двора. Запя следващата религиозна ария за признателност. Те безмълвно чакаха да довърши. Те към този момент знаеха, че това е просто операция, която тя употребява против тях от доста години.
“Мамо, скърбя, само че ти към този момент няма да живееш с нас. Наехме ти дребен апартамент в града. Не желая с религиозните си вярвания да оказваш въздействие върху щерка ми. Това са движимостите ти ”.
След като викам няколко часа пред затворената врата, тя се отхвърли и си потегли.
Вижте още: Всички възрасти са покорни на любовта
Децата й постъпиха грубо, само че имаха ли избор?
Трябва ли да останем толерантни към това, което ни пречи да живеем. Може би майката не е трябвало да постанова правилата си в непознато семейство. Ако тя толкоз желае да оказва помощ на църквата, дано го прави за своя сметка, а не за сметка на другите.
Как бихте постъпили, в случай че бяхте на мястото на децата й?
