Експертът по международна сигурност Симеон Николов: Ударът по Турция от САЩ е и удар по Европа
Изнервянето на връзките сред Съединени американски щати и Турция, откакто Америка наложи жестоки наказания против южната ни съседка, към този момент дава „ резултат “ – финансовата рецесия в Турция е реалност. Кое наложи да се стигне дотук, ще оцелее ли турската стопанска система в тази война. Реална ли е опасността на Ердоган към Тръмп, че Щатите ще изгубят Турция като сътрудник. Каква е ролята на Европа и следствията за нея. По всички тези въпроси беседваме с специалиста по интернационална сигурност Симеон Николов.
– Какви са аргументите за финансовата рецесия в Турция и има ли съображение президентът Ердоган да упреква „ външни сили “ за нея, господин Николов?
– Турция не е единствената страна, подложена на напън от отдръпване на капитали и мощен американски $. Но ще стане доста неприятно, в случай че рецесията в Турция провокира резултата на доминото и въвлече и здрави стопански системи. В Турция главната причина беше в прегряващата стопанска система. Постепенният спад на турската лира стартира още от от 2013 година, а единствено от началото на актуалната 2018 година до през днешния ден този спад доближи 70% по отношение на $ и 61% по отношение на еврото, или от 3,79 турски лири до 6,9 турски лири за $. Това обаче се изяснява към този момент с втората причина – прелюдия нов държавен модел на ръководство – президентска република и лишаване независимостта на Централната банка. Новият финансов министър и шурей на президента – Берат Айлбайрак, стана проводник на лишеното от икономическа логичност схващане на Ердоган, че лихвата не би трябвало да се усилва, а да се държи допустимо ниска и да се покачва производството, пренебрегвайки инструмента посредством лихвата да се овладее растящата инфлация, която надвиши 15%. До този миг Ердоган не би трябвало да упреква външни сили за срутва на лирата. Нали даже едно от съображенията му да изтегли изборите от 2019 за 2018 година бе точно опасението от предстоящата рецесия. Развитието на Турция след опита за прелом и след промяната на модела на ръководство не я направи по-силна, както твърди турската агитация, а раздели по-дълбоко нацията, отклони я от светския път на развиване и сложи в риск стопанската система.
– Увеличените мита за импорт на алуминий и стомана от страна на Съединени американски щати не отвориха ли клапана на парата?
– Да, двойното увеличение на митата за алуминий и стомана от Съединени американски щати дадоха последния подтик на срутва на турската лира, която се обезцени с още 14%. Тоест, това беше третата причина за рецесията. А последвалите наказания в действителност доведоха до икономическа война, за което Ердоган към този момент има право да се оплаква и насочва предизвестия и закани, а ние да се съмняваме в същинските планове на Тръмп.
– Какви учредения имаха Съединени американски щати да подхващат тези наказателни наказания?
– За Съединени американски щати аргументите са сложни и се натрупваха още от арестуването преди година и половина на евангелисткия свещеник Андрю Бръксон, живеещ от 20 година в Турция, и обвиняването му в шпионаж и поддръжка за терористите. Турция не извърши сделката със Съединени американски щати да го освободи против освобождението на турски ислямист, арестуван от Израел за съдействие с «Хамаз», за което персонално Тръмп ходатайства пред Нетаняху. Раздразнение във Вашингтон провокира и нежеланието на Анкара да се включи в глобите против Иран. Освен това, Конгресът на Съединени американски щати бе заставен да блокира продажбата на бойните самолети Ф-35 за Турция, поради нежеланието на Анкара да спре договорката с Русия за ракетните системи С-400. Разбира се, тук може да възникне въпросът, дали замисълът на Вашингтон отива по-далече, да вземем за пример да провокира промяна на президента в Анкара.
– Ще оцелее ли Турция в тази икономическа война?
– Съединени американски щати имат много по-силни стопански благоприятни условия за влияние, наример отнемане на турски компании от достъп до американскикя пазар, или несъгласие за турски заеми от интернационалните финансови институции и други Анкара вкара мита за 22 американски артикули, само че и заплаши с преориентация към нови сътрудници и предприемане на ограничения против чиновници, обиск във военната база в Инджирлик, въпреки че последното не е практичеси допустимо, тъй като би провокирало военна интервенция на Съединени американски щати в Турция. Тоест, Турция реагира на финансова рецесия с политически средства, а Съединени американски щати на политическата рецесия с един съдружник – с стопански средства, което прави и двете страни губещи.
– Санкциите на американския президент Тръмп по едно и също време против Русия, Турция, Китай, Иран, ще провокират ли общ отпор от тези страни?
– Коментарите за преориентация на Турция към Русия, БРИКС и Шанхайската организация за съдействие не са от през вчерашния ден. Днешна Турция живее с концепцията да възвърне имперското си великолепие, а империите не вършат съюзи с други империи. Във връзка с последната среща на БРИКС ясно бе декларирано от съветска страна, че не е имало диалози за участие на Турция. Това, което дефинира интереса на Турция там, е, че тя вижда в БРИКС опция за поддръжка на визията й за нов международен ред, а Турция желае да се нарежда като световна мощ, до момента в който в настоящия Секретен сътрудник на Организация на обединените нации не установи дарба за решение на международните проблеми. Освен тези геополитически ползи има и естествени световни стопански процеси, начало на преформатиране на световния международен ред, в резултат на което виждаме протекционизма на Съединени американски щати, една систематична регионализация на световната стопанска система и преориентация на упоменатите страни. Общо е раздразнението от опита на Съединени американски щати да задават тона, без да се преценяват с другите страни.
В връзките пък сред Турция и Русия са преплетени доста ползи, само че и доста несъгласия. Затова те ще останат тактически, а не стратегически. Русия няма интерес от излизане на Турция от НАТО, сегашната напрегната обстановка я устройва повече.
– Въпреки че Съединени американски щати са в Сирия и Ирак, интензивно поддържат Израел, оставаме с усещането, че се отдръпва от Близкия Изток или че позволява изолираност.
– Изолирането на Съединени американски щати от процесите в Близкия Изток към този момент е почнало: на срещата на 7 септември 2018 година сред Русия, Иран и Турция от Астанския развой по Сирия за първи път не е поканен представител на Съединени американски щати. Преди нея обаче, по самодейност на Ердоган ще се организира среща на върха на трите страни, на която вместо Съединени американски щати, ще бъдат показани Германия и Франция, което е доста показателно. Не е изключен обаче и поврат, при който поради недопустимо високите упоритости по Сирия, Турция може да се окаже притисната от два воденични камъка – Русия и Съединени американски щати, макар отсъствието на последната. По-вероятно е Анкара да се помири с идната интервенция в провинция Идлиб и се откаже от концепцията си за съставяне на „ национална войска “ от ислямистките групировки там.
Друга логичност за насочване на Турция към Изтока в опълчването на Вашингтон е в това, че до момента в който тя има единствено геостратегически и политически козове, Русия и Китай държат по-силните козове против глобите на Съединени американски щати и Европейски Съюз: енергоносителите за Европа, ракетните мотори за Съединени американски щати, титана за американските самолети, самолетните трасета на североизточната част на света, поддръжката за галактическите проучвания, пазарите и ползите на доста американски и европейски концерни и така нататък
– Реална ли е опасността на Ердоган, че Съединени американски щати могат да изгубят Турция като сътрудник?
– Ако това стане, то Турция би нараснала значитено въздействието си в района. Но нейното геостратегическо състояние е толкоз значимо за Съединени американски щати и НАТО, че те надали ще го разрешат. Да не забравяме, че в Източна Турция се намира Централната радарна станция за противоракетна защита на НАТО, в Измир е Съюзното командване на Сухопътните сили на НАТО, в Инджирлик са основани Военновъздушни сили на Съединени американски щати и нуклеарните бомби В–61 и така нататък Ако се стигне до ограничение действието или даже закриването на база «Инджирлик», ще нарасне ролята на страни като Гърция и ще се усили американското военно наличие в Черно море.
– Каква е ролята на Европа и какви ще са следствията за нея?
– Европа ще бъде наранена поради мощното обвързване на европейски банки и хиляди компании с турската банкова система и стопанска система. Например испанската BBVA, италианската Уни заем банк, френската БНП «Парибас» и други които имат до 40% дялове в най-големите турски банки. Турция е получила от непознати банки заеми от $223 милиарда Ударът по Турция от Съединени американски щати е и удар по Европа. Това слага Европейски Съюз в ново състояние. Брюксел и Турция взаимно ще търсят възстановяване на връзките с ясното схващане, че няма да се върне качеството им от преди 10 години.
Очертава се идната срещата сред Ангела Меркел и Ердоган да бъде преломен миг. Германия е подготвена да отиде на взаимни отстъпки, а Турция ще търси подпомагане в опълчването със Съединени американски щати. Германия и Европейски Съюз ще платят обаче подобряването на връзките с Турция с безмълвен отвод от значими за европейското общество демократични правила. Още по-тревожното обаче е, че настъпателната политика на Тръмп не се лимитира единствено със наказания към редица страни, а включва от ден на ден предизвестия, да вземем за пример за връщане на Крим, военна помощ и оръжия за Украйна, напън върху гръцкия министър председател, инсцениран майдан в Румъния, стягане на евроатлантическите редици на Балканите, подготовката на инфраструктурите в Източна Европа до края на годината и други Това надали е обвързвано единствено с идните частични избори в Съединени американски щати през есента.
– Какви ще са следствията за България според от развиването на рецесията?
– По-важни от краткотрайното понижаване на българския експорт и увеличение на на ниска цена турски импорт са стратегическите последици при възможен отрицателен сюжет. България се сложи в огромна взаимозависимост от Турция още с отхвърли ни от Южен поток. От икономическото здраве и политическата воля на нашата съседка ще зависи на какви цени ще ни продава съветски газ, а в бъдеще и електрическа енергия, тъй като се оформя градежа на трета АЕЦ до българската граница, а за плана «Белене» още няма изясненост. При възможна дестабилизация и безпорядък в Турция може да се задействат бежански потоци и да се върнат до 300 000 български изселници. Изразеното очакване, че турски предприемачи могат да трансферират бизнеса си тук както гръцките, е безпричинно, тъй като те са задоволително наплашени от политиката на София на връщане на всеки, който Анкара е поискала.
Нашият посетител
Симеон Николов Николов е посланик от кариерата. Завършил е Техническия университет в Дрезден, Германска демократична република. Има два мандата в Германия – в посолството в Берлин и в дипломатическото бюро в Бон. Стига до служба консултант в дирекция “Координация и разбори ”. Бивш зам.-министър на защитата (2005-2008), основен специалист в администрацията на президента (2003-2005). Създател и основен редактор на изданието „ Експерт-БДД “. Член на Атлантическия клуб.
– Какви са аргументите за финансовата рецесия в Турция и има ли съображение президентът Ердоган да упреква „ външни сили “ за нея, господин Николов?
– Турция не е единствената страна, подложена на напън от отдръпване на капитали и мощен американски $. Но ще стане доста неприятно, в случай че рецесията в Турция провокира резултата на доминото и въвлече и здрави стопански системи. В Турция главната причина беше в прегряващата стопанска система. Постепенният спад на турската лира стартира още от от 2013 година, а единствено от началото на актуалната 2018 година до през днешния ден този спад доближи 70% по отношение на $ и 61% по отношение на еврото, или от 3,79 турски лири до 6,9 турски лири за $. Това обаче се изяснява към този момент с втората причина – прелюдия нов държавен модел на ръководство – президентска република и лишаване независимостта на Централната банка. Новият финансов министър и шурей на президента – Берат Айлбайрак, стана проводник на лишеното от икономическа логичност схващане на Ердоган, че лихвата не би трябвало да се усилва, а да се държи допустимо ниска и да се покачва производството, пренебрегвайки инструмента посредством лихвата да се овладее растящата инфлация, която надвиши 15%. До този миг Ердоган не би трябвало да упреква външни сили за срутва на лирата. Нали даже едно от съображенията му да изтегли изборите от 2019 за 2018 година бе точно опасението от предстоящата рецесия. Развитието на Турция след опита за прелом и след промяната на модела на ръководство не я направи по-силна, както твърди турската агитация, а раздели по-дълбоко нацията, отклони я от светския път на развиване и сложи в риск стопанската система.
– Увеличените мита за импорт на алуминий и стомана от страна на Съединени американски щати не отвориха ли клапана на парата?
– Да, двойното увеличение на митата за алуминий и стомана от Съединени американски щати дадоха последния подтик на срутва на турската лира, която се обезцени с още 14%. Тоест, това беше третата причина за рецесията. А последвалите наказания в действителност доведоха до икономическа война, за което Ердоган към този момент има право да се оплаква и насочва предизвестия и закани, а ние да се съмняваме в същинските планове на Тръмп.
– Какви учредения имаха Съединени американски щати да подхващат тези наказателни наказания?
– За Съединени американски щати аргументите са сложни и се натрупваха още от арестуването преди година и половина на евангелисткия свещеник Андрю Бръксон, живеещ от 20 година в Турция, и обвиняването му в шпионаж и поддръжка за терористите. Турция не извърши сделката със Съединени американски щати да го освободи против освобождението на турски ислямист, арестуван от Израел за съдействие с «Хамаз», за което персонално Тръмп ходатайства пред Нетаняху. Раздразнение във Вашингтон провокира и нежеланието на Анкара да се включи в глобите против Иран. Освен това, Конгресът на Съединени американски щати бе заставен да блокира продажбата на бойните самолети Ф-35 за Турция, поради нежеланието на Анкара да спре договорката с Русия за ракетните системи С-400. Разбира се, тук може да възникне въпросът, дали замисълът на Вашингтон отива по-далече, да вземем за пример да провокира промяна на президента в Анкара.
– Ще оцелее ли Турция в тази икономическа война?
– Съединени американски щати имат много по-силни стопански благоприятни условия за влияние, наример отнемане на турски компании от достъп до американскикя пазар, или несъгласие за турски заеми от интернационалните финансови институции и други Анкара вкара мита за 22 американски артикули, само че и заплаши с преориентация към нови сътрудници и предприемане на ограничения против чиновници, обиск във военната база в Инджирлик, въпреки че последното не е практичеси допустимо, тъй като би провокирало военна интервенция на Съединени американски щати в Турция. Тоест, Турция реагира на финансова рецесия с политически средства, а Съединени американски щати на политическата рецесия с един съдружник – с стопански средства, което прави и двете страни губещи.
– Санкциите на американския президент Тръмп по едно и също време против Русия, Турция, Китай, Иран, ще провокират ли общ отпор от тези страни?
– Коментарите за преориентация на Турция към Русия, БРИКС и Шанхайската организация за съдействие не са от през вчерашния ден. Днешна Турция живее с концепцията да възвърне имперското си великолепие, а империите не вършат съюзи с други империи. Във връзка с последната среща на БРИКС ясно бе декларирано от съветска страна, че не е имало диалози за участие на Турция. Това, което дефинира интереса на Турция там, е, че тя вижда в БРИКС опция за поддръжка на визията й за нов международен ред, а Турция желае да се нарежда като световна мощ, до момента в който в настоящия Секретен сътрудник на Организация на обединените нации не установи дарба за решение на международните проблеми. Освен тези геополитически ползи има и естествени световни стопански процеси, начало на преформатиране на световния международен ред, в резултат на което виждаме протекционизма на Съединени американски щати, една систематична регионализация на световната стопанска система и преориентация на упоменатите страни. Общо е раздразнението от опита на Съединени американски щати да задават тона, без да се преценяват с другите страни.
В връзките пък сред Турция и Русия са преплетени доста ползи, само че и доста несъгласия. Затова те ще останат тактически, а не стратегически. Русия няма интерес от излизане на Турция от НАТО, сегашната напрегната обстановка я устройва повече.
– Въпреки че Съединени американски щати са в Сирия и Ирак, интензивно поддържат Израел, оставаме с усещането, че се отдръпва от Близкия Изток или че позволява изолираност.
– Изолирането на Съединени американски щати от процесите в Близкия Изток към този момент е почнало: на срещата на 7 септември 2018 година сред Русия, Иран и Турция от Астанския развой по Сирия за първи път не е поканен представител на Съединени американски щати. Преди нея обаче, по самодейност на Ердоган ще се организира среща на върха на трите страни, на която вместо Съединени американски щати, ще бъдат показани Германия и Франция, което е доста показателно. Не е изключен обаче и поврат, при който поради недопустимо високите упоритости по Сирия, Турция може да се окаже притисната от два воденични камъка – Русия и Съединени американски щати, макар отсъствието на последната. По-вероятно е Анкара да се помири с идната интервенция в провинция Идлиб и се откаже от концепцията си за съставяне на „ национална войска “ от ислямистките групировки там.
Друга логичност за насочване на Турция към Изтока в опълчването на Вашингтон е в това, че до момента в който тя има единствено геостратегически и политически козове, Русия и Китай държат по-силните козове против глобите на Съединени американски щати и Европейски Съюз: енергоносителите за Европа, ракетните мотори за Съединени американски щати, титана за американските самолети, самолетните трасета на североизточната част на света, поддръжката за галактическите проучвания, пазарите и ползите на доста американски и европейски концерни и така нататък
– Реална ли е опасността на Ердоган, че Съединени американски щати могат да изгубят Турция като сътрудник?
– Ако това стане, то Турция би нараснала значитено въздействието си в района. Но нейното геостратегическо състояние е толкоз значимо за Съединени американски щати и НАТО, че те надали ще го разрешат. Да не забравяме, че в Източна Турция се намира Централната радарна станция за противоракетна защита на НАТО, в Измир е Съюзното командване на Сухопътните сили на НАТО, в Инджирлик са основани Военновъздушни сили на Съединени американски щати и нуклеарните бомби В–61 и така нататък Ако се стигне до ограничение действието или даже закриването на база «Инджирлик», ще нарасне ролята на страни като Гърция и ще се усили американското военно наличие в Черно море.
– Каква е ролята на Европа и какви ще са следствията за нея?
– Европа ще бъде наранена поради мощното обвързване на европейски банки и хиляди компании с турската банкова система и стопанска система. Например испанската BBVA, италианската Уни заем банк, френската БНП «Парибас» и други които имат до 40% дялове в най-големите турски банки. Турция е получила от непознати банки заеми от $223 милиарда Ударът по Турция от Съединени американски щати е и удар по Европа. Това слага Европейски Съюз в ново състояние. Брюксел и Турция взаимно ще търсят възстановяване на връзките с ясното схващане, че няма да се върне качеството им от преди 10 години.
Очертава се идната срещата сред Ангела Меркел и Ердоган да бъде преломен миг. Германия е подготвена да отиде на взаимни отстъпки, а Турция ще търси подпомагане в опълчването със Съединени американски щати. Германия и Европейски Съюз ще платят обаче подобряването на връзките с Турция с безмълвен отвод от значими за европейското общество демократични правила. Още по-тревожното обаче е, че настъпателната политика на Тръмп не се лимитира единствено със наказания към редица страни, а включва от ден на ден предизвестия, да вземем за пример за връщане на Крим, военна помощ и оръжия за Украйна, напън върху гръцкия министър председател, инсцениран майдан в Румъния, стягане на евроатлантическите редици на Балканите, подготовката на инфраструктурите в Източна Европа до края на годината и други Това надали е обвързвано единствено с идните частични избори в Съединени американски щати през есента.
– Какви ще са следствията за България според от развиването на рецесията?
– По-важни от краткотрайното понижаване на българския експорт и увеличение на на ниска цена турски импорт са стратегическите последици при възможен отрицателен сюжет. България се сложи в огромна взаимозависимост от Турция още с отхвърли ни от Южен поток. От икономическото здраве и политическата воля на нашата съседка ще зависи на какви цени ще ни продава съветски газ, а в бъдеще и електрическа енергия, тъй като се оформя градежа на трета АЕЦ до българската граница, а за плана «Белене» още няма изясненост. При възможна дестабилизация и безпорядък в Турция може да се задействат бежански потоци и да се върнат до 300 000 български изселници. Изразеното очакване, че турски предприемачи могат да трансферират бизнеса си тук както гръцките, е безпричинно, тъй като те са задоволително наплашени от политиката на София на връщане на всеки, който Анкара е поискала.
Нашият посетител
Симеон Николов Николов е посланик от кариерата. Завършил е Техническия университет в Дрезден, Германска демократична република. Има два мандата в Германия – в посолството в Берлин и в дипломатическото бюро в Бон. Стига до служба консултант в дирекция “Координация и разбори ”. Бивш зам.-министър на защитата (2005-2008), основен специалист в администрацията на президента (2003-2005). Създател и основен редактор на изданието „ Експерт-БДД “. Член на Атлантическия клуб.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ