Изминалият месец завинаги промени живота на милиони - в Украйна,

Изминалият месец вечно промени живота на милиони - в Украйна, в Русия, в европейските страни и в целия свят. Едни загиваха под бомбите и обстрела, а други възнамеряваха и организираха тези обстрели и бомбардировки. Някои станаха бежанци, губейки дома си, а други приютиха бежанци в жилищата си. Някои починаха като окупатори и агресори на непозната земя под лъжливи лозунги, а други паднаха, защитавайки родината си. Тази драма се разиграва непосредствено пред очите на целия свят, който не стопира да се ужасява и да си задава въпроса по какъв начин може това да е допустимо през 21 век.

Z - знакът на бедствието

Още в първите дни на войната режимът на Путин дефинитивно захвърли маската на благоприличието и престана даже да се преструва на демократична страна. Сега управлението на Русия с думи и с каузи отхвърля всичко това, на което се основаваше постсъветска Русия и дори по-късният Съюз на съветските социалистически републики от времената на Перестройката.

Демонстративното пренебрежение към демокрацията, либерализма, западните полезности, правата и свободите на индивида, към интернационалното право и обикновените правила на възпитание в междудържавните връзки, открити след Втората международна война – всичко това в този момент се счита освен за добър звук в обществените изяви на хора като Путин, само че и за единствената допустима позиция на всеки представител на съветските управляващи.

Милитаризмът, нападателната ксенофобия, империализмът и оправдаването на терора против всички инакомислещи освен вътре в страната, само че и оттатък нейните лимити, станаха дефинитивно държавна идеология на Русия. Нещо повече, в третото си десетилетие путинизмът се снабди със собствен графичен знак, който вечно ще остане в паметта ни като знак за бедствието на жертвите от тази война и от режима на Путин – прословутата писмен знак Z, за непочтително отношение към която в Русия към този момент са почнали да санкционират.

Кривото огледало на държавната агитация

Слушайки и четейки изказванията на Владимир Путин, на висшето съветско управление, на депутатите и на пропагандистите, направени в последния месец, човек мъчно може да се отърси от чувството, че те се любуват на възмущението, което наглите им ултиматуми и цинични неистини провокират на Запад, в Украйна и измежду тези, които в Русия биват наричани „ национални предатели “. Това, че управлението на една нуклеарна страна през 21 век си разрешава сходни изказвания, такива закани и подобен звук в общуването със заобикалящия свят, шокира не по-малко от ужасите на войната.

Виждайки по какъв начин съветската войска изтрива от лицето на земята мирни украински градове, не можеш да не се замислиш за това, че силовиците на Путин могат да бъдат също толкоз безжалостни и жестоки, в случай че някой град в Русия бъде обзет от митинги.

Първият месец от войната сподели, че годините на нагнетяване на тайни теории, ксенофобия и милитаризъм са оставили трайни следи в съзнанието на огромна част от съветските жители. Свикнали да виждат света в кривото огледало на държавната агитация, руснаците елементарно се съгласиха да възприемат войната като мир, експанзията срещу прилежащата страна – за нейно избавление от „ нацистите “, а сърцераздирателните фрагменти с разрушените от войната градове и нейните жертви – за фейкове, основани за дискредитиране на съветската войска и на нейния главнокомандващ.

И няма възможност популацията да стигне до всеобщо просветление за несъгласието сред действителните обстоятелства и показваното по тв приемника, тъй като самостоятелните медии бяха разгромени, а всяко мнение за войната и обстановката в страната, което се разграничава от формалните, бе криминализирано.

Трябва да се случи нещо, което да не може да бъде укрито или наречено фалшив, с цел да се усъмни аудиторията в Путиновата агитация и в адекватността на визиите си за света. Даже вероятният в недалечно бъдеще стопански колапс не би могъл да докара до политически последствия, до момента в който популацията на Русия продължава да има доверие на Путин и да има вяра във опцията за военна победа над Украйна. А и над Запада, който бил в действителност в дъното на целия спор.

Единството на Запада в битката със злото

Но започнатата от Путин война докара и до резултати, които разрешават да се надяваме, че злото въпреки всичко ще бъде осъдено. Основният резултат е, че по-голямата част от света единомислещо осъжда съветската експанзия против Украйна. Този път несъгласията в границите на Европейския съюз и западния свят бяха отстранени бързо. Мащабните наказания срещу режима на Путин, за които до неотдавна критиците на Кремъл не смееха даже да мечтаят, бяха освен съгласувани оперативно, само че бяха и неотложно приложени от водещите страни в света.

След края на първия месец може да се каже, че Русия въобще няма съдружници в тази война, до момента в който на Украйна оказват помощ десетки страни. Историята учи, че до момента на никого не се е удало да завоюва, противопоставяйки се на целия свят или на огромната част от него. Въпросът е единствено за времето, което ще е нужно за неизбежния провал на Путиновия режим, и за цената, която ще платят светът и Русия, с цел да се избавят от него.

Този първи месец докара и до такава степен, че очевидността и безспорността на вършеното зло най-сетне прекратиха полемиката за това какъв режим е открил Путин в Русия и какво би трябвало да е отношението към него. Путинова Русия е нападателна страна, основана на насилието и ръководена от властническа военно-полицейска тирания. И всеки, който не е подготвен абсолютно да осъди войната и диктатурата, а се пробва да ги оправдае, се оказва съизвършител в осъществяването на военни закононарушения.

Автор: Фьодор Крашенинников