Петър Василев - живот, посветен на изкуството
Изминаха 10 години от гибелта на бележития актьор от Народния спектакъл Петър Василев (9.10.1911 - 6.08.2009). Бог го беше дарил с доста дълъг живот. И той до напреднала възраст игра на сцената на Народния спектакъл " Иван Вазов ". Въпреки напредналите си години удивляваше фенове, фенове и сътрудници с изключителната си виталност, отлична за годините кондиция, бликаща сила, с неповторимата си заложба да се преобразява до неразбираемост в разнообразни персонажи.
Петър Василев е роден под щастлива звезда. Първите си креативен стъпки прави при популярната актриса и режисьорка Роза Попова - в ръководения от нея сценичен кръжок при Българската въздържателна федерация. Веднага забелязала ярката актьорска заложба на Петър Василев, тя му разпорежда виновни функции в " Родина " на Зудерман и " Призраци " на Ибсен.
Но до професионален спектакъл Петър Василев стига доста мъчно. Трябва да извърви пеш над 300 километра, с цел да догони на турне един от провинциалните театри. Уви, обещаното му място било към този момент заето... Следват апетит, бедност, на които той устоя философски в настойчиво следване на фантазията да стане артист.
Докато най-после писателят Вичо Иванов го предлага на великия Стоян Бъчваров - шеф на Варненския общински спектакъл (1934 г.). Петте сезона в тази натрупа са същинска театрална академия за Петър Василев. Наистина каква невероятна креативна орис! Да започнеш при великата трагичка Роза Попова, първи професионален началник да ти е огромен артист като Стоян Бъчваров, а още в първите години от креативната ти кариера твой сътрудник и преподавател да бъде славният Кръстьо Сарафов! Като перспективен млад артист от 1939 до 1943 година Петър Василев е притеглен в състава на Пловдивския общински спектакъл, а през 1943 и 1944 година играе на сцената на Русенския национален спектакъл.
Както доста други събратя по орис, Петър Василев влиза в трупата на софийския Народен спектакъл, откакто се е потвърдил в продължение на повече от десетилетие като надарен актьор с блестящо изявена театрална активност. Неговият популярен първи преподавател Стоян Бъчваров още веднъж благородно се намесва в ориста на младия актьор, като го предлага на шефа на Народния спектакъл - поета Трифон Кунев, за собствен млад правоприемник, който има всички качества да играе неговите функции.
На сцената на НТ " Иван Вазов " Петър Василев играе тъкмо шест десетилетия. Създава голяма изложба от облици, без значение дали ролята е дребна или огромна. Доказва по неоспорим метод, че и от дребната роля може да се прави огромно изкуство. Сред паметните му облици в Народния спектакъл са Исак от " Иванко " на Васил Друмев, Ален в " Училище за дами " на Молиер, Гица Пристанда от " Изгубеното писмо " на Лука Йон Караджале, Абдилда от " Трета патетична " на Николай Погодин, Гаврило Тръбача в " Егор Буличов " от Максим Горки (в удивително партньорство с Кръстьо Сарафов), Мравката и Мавроди в " Хъшове " от Иван Вазов, Златил и Васил Ваклин в " Боряна " и Кокичков в " Милионерът " на Йордан Йовков, Свистиков в " Сенки " от Салтиков-Шчедрин... и още доста, доста облици (над 300), разкриващи яркото му театрално майсторство.
Десетилетия Петър Василев живееше потънал с цялото си създание в проблемите на театъра, литературата, живописта. За него бе присъщ непрестанният блян към духовно обогатяване и трупане на нови познания. Задълбочените му знания за нашата и международната литература, спектакъл, просвета бяха стабилната основа, върху която той градеше неповторимите за един артист другарства със Симеон Радев, акад. Михаил Арнаудов, акад. Иван Дуйчев, акад. Николай Лилиев... И всички те го одобряваха като равносилен и мечтан събеседник, респектирани от задълбочените му знания по литература, история, изкуства.
За тези свои другарства, както и за огромната си дружба с именити създатели на Народния спектакъл Петър Василев написа мемоари, които издателство " Сиела " разгласява през 2011 година в първокласната книга-албум " Със сърце и душа ", съпроводена от DVD. Книга, заслужен свършек на един почтено изживян житейски и креативен път!
Петър Василев е роден под щастлива звезда. Първите си креативен стъпки прави при популярната актриса и режисьорка Роза Попова - в ръководения от нея сценичен кръжок при Българската въздържателна федерация. Веднага забелязала ярката актьорска заложба на Петър Василев, тя му разпорежда виновни функции в " Родина " на Зудерман и " Призраци " на Ибсен.
Но до професионален спектакъл Петър Василев стига доста мъчно. Трябва да извърви пеш над 300 километра, с цел да догони на турне един от провинциалните театри. Уви, обещаното му място било към този момент заето... Следват апетит, бедност, на които той устоя философски в настойчиво следване на фантазията да стане артист.
Докато най-после писателят Вичо Иванов го предлага на великия Стоян Бъчваров - шеф на Варненския общински спектакъл (1934 г.). Петте сезона в тази натрупа са същинска театрална академия за Петър Василев. Наистина каква невероятна креативна орис! Да започнеш при великата трагичка Роза Попова, първи професионален началник да ти е огромен артист като Стоян Бъчваров, а още в първите години от креативната ти кариера твой сътрудник и преподавател да бъде славният Кръстьо Сарафов! Като перспективен млад артист от 1939 до 1943 година Петър Василев е притеглен в състава на Пловдивския общински спектакъл, а през 1943 и 1944 година играе на сцената на Русенския национален спектакъл.
Както доста други събратя по орис, Петър Василев влиза в трупата на софийския Народен спектакъл, откакто се е потвърдил в продължение на повече от десетилетие като надарен актьор с блестящо изявена театрална активност. Неговият популярен първи преподавател Стоян Бъчваров още веднъж благородно се намесва в ориста на младия актьор, като го предлага на шефа на Народния спектакъл - поета Трифон Кунев, за собствен млад правоприемник, който има всички качества да играе неговите функции.
На сцената на НТ " Иван Вазов " Петър Василев играе тъкмо шест десетилетия. Създава голяма изложба от облици, без значение дали ролята е дребна или огромна. Доказва по неоспорим метод, че и от дребната роля може да се прави огромно изкуство. Сред паметните му облици в Народния спектакъл са Исак от " Иванко " на Васил Друмев, Ален в " Училище за дами " на Молиер, Гица Пристанда от " Изгубеното писмо " на Лука Йон Караджале, Абдилда от " Трета патетична " на Николай Погодин, Гаврило Тръбача в " Егор Буличов " от Максим Горки (в удивително партньорство с Кръстьо Сарафов), Мравката и Мавроди в " Хъшове " от Иван Вазов, Златил и Васил Ваклин в " Боряна " и Кокичков в " Милионерът " на Йордан Йовков, Свистиков в " Сенки " от Салтиков-Шчедрин... и още доста, доста облици (над 300), разкриващи яркото му театрално майсторство.
Десетилетия Петър Василев живееше потънал с цялото си създание в проблемите на театъра, литературата, живописта. За него бе присъщ непрестанният блян към духовно обогатяване и трупане на нови познания. Задълбочените му знания за нашата и международната литература, спектакъл, просвета бяха стабилната основа, върху която той градеше неповторимите за един артист другарства със Симеон Радев, акад. Михаил Арнаудов, акад. Иван Дуйчев, акад. Николай Лилиев... И всички те го одобряваха като равносилен и мечтан събеседник, респектирани от задълбочените му знания по литература, история, изкуства.
За тези свои другарства, както и за огромната си дружба с именити създатели на Народния спектакъл Петър Василев написа мемоари, които издателство " Сиела " разгласява през 2011 година в първокласната книга-албум " Със сърце и душа ", съпроводена от DVD. Книга, заслужен свършек на един почтено изживян житейски и креативен път!
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ