Изкуственият интелект (ИИ) е новият джендър

Защо се страхуваме от изкуствения интелект

Изкуственият разсъдък (ИИ) е новият джендър – това, съгласно мен, сподели скорошно проучване на " Тренд ". Близо половината интервюирани не знаят много добре какво тъкмо е това, а другата половина имат отрицателно отношение към него. Все отново дебатът тук е по-сериозен, а и освен български.

Да почнем с това, че целият уплах от ИИ избликна сега, в който услугите му станаха налични гратис за необятната аудитория посредством платформи на огромните езикови модели и тези за манипулиране на картини. Компаниите го използваха дълго преди този момент под една или друга форма, само че ето ви абсурд: предлага се нещо на необятната аудитория и, наместо доверие, то почва да буди боязън. Ами да си го бяха държали в загадка, ще кажете. Само че тези няколко компании означиха невъобразим растеж откогато излязоха на световната сцена, където се развихри и нова конкурентна борба сред колосите. Илон Мъск да вземем за пример потегли да стопира развиването на технологията, тъй като почувства, че изостава; както и при Туитър, той и тук залага на борбата против " политическата уместност ", която съгласно него пречи на истината (който е пробвал знае, ChatGPT няма да ви опише расистки или сексистки вицq да вземем за пример, феновете на такива очевидно ще би трябвало да вървят при Мъск).

Не е елементарен въпросът за това дали тия платформи оферират обществена услуга или е допустимо данните им да са изкористени в някаква посока. Преди време сходно чудене имаше към търсачките – победи Google, които взеха решение да разделят рекламата от правилното наличие. Уикипедия пък се наложи като даде платформата си в ръцете на образованите консуматори, които се самоорганизираха за експертен надзор. Нашата парадоксална аудитория не има вяра нито в конкуренцията, нито в гражданското съдействие - има вяра на страната, която иначe недолюбва.

Роботите с изкуствен интелект могат да са ни потребни: роботът София, показан на панаира " ИИ с положителни цели " в ЦюрихСнимка: Christiane Oelrich/dpa/picture alliance

Когато фантазията ражда страхове

Нека споменем, че ИИ е необятно разбиране: става дума за машина, която може да взема решение проблеми, които не са заложени авансово в логаритмите ѝ. Например моята прахосмукачка-робот е ИИ, доколкото заобикаля чехъла, който съм не запомнил посред хола. Но несъмнено не това плаши хората през днешния ден: чувайки смислени отговори от GPT чатбота, в тяхното въображение незабавно се задействат облиците на холивудските филми, където роботите развиват лично схващане и почват да изтребват хората, с цел да спасят природата или нещо друго. В други сюжети роботът развива същинска емоционалност и заменя междучовешкото другарство, обричайки всички нас на самотност.

Тия моменти към този момент са надалеч, платформите на ИИ са средства, които служат на този, който ги програмира. Големите езикови модели да вземем за пример единствено имитират схващане - всъщност това са усъвършенствани речници, които събират и отсяват това, което към този момент е написано и казано в миналото. Страхът идва от имитацията на човек, която все по-съвършено реализира машината - това е античният боязън от огледалото, което е карало хората да се чудят от кое място идва обликът.

Новите рискове

И тук има действителни рискове. Например в случай че телефонните измамници започнат да синтезират гласа и облика на потърпевшия сякаш в злополука внук, който желае пари от баба си? Европейски Съюз към този момент се зае да контролира тази сфера и ще бъде наложително указването на синтетично генерирани наличия, само че ще би трябвало и ние да се понаучим и ние да разграничаваме неистина от истина, пък и да поработим с бабите си.

Изкуствен разсъдък в деяние: индивидът против машинатаСнимка: CLPB

Интересен е и страхът от прочувствената връзка с машината, който киноиндустрията развива (обикновено се дава за образец гениалният " Тя ", 2013, където самотният воин се влюбва в операционна система). Странното е, че сходно чувство, най-малко у нас, наподобява касае повече старите хора, т.е. таман тези, които биха могли да разчитат на разнообразни грижи, обезпечавани от ИИ – като се почне от заплащането на сметките или промяната на памперсите и се стигне до диалози за политика или приспиване с четене на книги. Удобството е несъмнено, само че дали пък казусът не е в мисълта на остарелия човек, че децата му вечно ще го оставят в ръцете на машината?

Сред първите рискове, които крие ИИ, е че той ще лишава на хомо сапиенс работните места. Този развой несъмнено не почва с Bard или Midjourney – който е пътувал по развития свят знае, че там все по-рядко ще стигнеш до жив човек на телефона или гишето. В една огромна част от развиващия се свят, към който включвам и туристическата ни татковина, тия технологии скоро няма да навлязат. Ще има едни първокласни компании, които могат да си го разрешат и други, които ще си останат на ръчно ръководство. Т.е. световното неравноправие ще реализира и нас, бедните родственици. Но за какво се плашим при състояние, че със същата пристрастеност се оплаккваме от неналичието на работна ръка, от спадащата световно раждаемост, засилващата се, отново световно, ксенофобия. Защо да ни заплашва ИИ - няма ли той просто да компенсира изчезналите служащи?

Още плашила

Тук има два казуса. Единият е нежеланието на хората да се приспособяват към новата обстановка и надлежно да разклатят постигнатото житейско равновесие. Леля Сийка, която обслужва едно гише, да се преквалифицира в контролираща обслужването на 100 гишета. И да получи значително покачване на заплатата, несъмнено. Но вуйна Сийка е на 55 години, няма за по кое време. Другият проблем е обвързван с преразпределението: ИИ несъмнено ще докара до скок в продуктивността, както е станало с парната машина или електричеството. Кой ще завоюва в този момент, ще последва ли някакво преразпределение на продукта, ще се наложат ли нови борби и революции? Или на междинния човек ще се подмятна един категоричен базов приход, тъй че страната да го отглежда като домакински любим? Впрочем, самата тази шеметна роля, които добиват самостоятелни мултимилиардери в актуалния свят, е плашеща. Изстрелват ракети в космоса, вграждат чипове в мозъци, основават наш мега-двойник. Отделни емпирични лица без институционална отговорност.

Хуманоидният робот Beomni на компанията Beyond ImaginationСнимка: YouTube/CNET

Забавни ни наподобяват стачките на холивудските сценаристи и актьори, уплашени, че в промишлеността на заниманието скоро ще употребяват синтетични сюжети и анимирани техни двойници (защото, доколкото разбирам, човек към момента няма авторско право над лицето си). Когато през 19-и век се появява фотографията, художниците напълно не реагират по този метод – занаятчийското фотографско изображение за тях е инструмент в сътворяването на същинското изкуство, високата кавалетна живопис. Постепенно двата жанра се разделят – фотографията си става изкуство единствено по себе си, живописта потегля към абстракция, фикция, опит. Не бих се учудил и в този момент да стане нещо такова, синтетичното изкуство да се развие в своя посока, а лично човешкото да ускори своите креативен детайли.

Най-високо съмнение буди ИИ в областта на самоуправляващите се транспортни средства (както и прочее в медицината). Защо е по този начин, в случай, че злополуките на тези коли в Калифорния са в пъти по-редки? Защото няма кой да поеме отговорност. Няма по какъв начин да накажеш машината за неточност, а да се търси основателят на програмата е юридически мъчно.

В периферни страни като България

От сходни използва на ИИ в България сме още по-далеч. Тук още живеем при започване на 20-и век - слагаме колчета по средата на пътя, с цел да затрудним изпреварването. Какво ти дигитализиране! А в периферни страни като нашата казусът има още един колорит: тези технологии навлизат извън, да вземем за пример картата на нашите пътища се прави от Google, а в случай че в миналото тръгнат самоуправляващи се коли, няма да ги направляваме ние. Да не си мислите, че тук пазя някакъв цифров суверенитет - просто търсенето на отговорност в световния свят е доста сложна работа. Предпише ти някакво лекарство американският ИИ, изприщиш се, пък след това върви, че му търси отговорност.

Проф. Ивайло ДичевСнимка: Mina Ditcheva/DW

Не е налична за всички просвета

По следите на отговорността стигаме и до най-страшната приложимост на новата технология, за която у нас рядко се приказва, въпреки че в Украйна сме към този момент на крачка от нея: военната. Става дума за машини, които сами откриват съперника и го унищожават, без да чакат човешка команда. Различни цивилен придвижвания има против тази приложимост, а и не сме напълно наясно до каква степен е напреднал ИИ във военно отношение. Но сме сигурни, че процесът надали ще спре на благосклонност - колкото спря нуклеарната конкуренция във времето на Студената война. В тази вероятност вървим към война сред промишлености на ИИ, където индивидът е единствено цел и жертва по съседство. Разликата с дружелюбните, препоръчани на необятната аудитория чат-ботове, е осезаема. Военната приложимост прави забележим и главния проблем с ИИ: той не е просвета, налична за всички, а средство, с което едни (режими, корпорации, лаборатории) се борят с други (режими, корпорации, лаборатории).

Остава да се надяваме, че за всеки застрашителен ИИ може да се изправи различен, който ни пази – в случай че да вземем за пример единият идва да ни бомбардира, другият ще смъква дроновете. Единият бълва подправени вести, другият ни алармира за това. Не си представям по какъв начин техническото развиване може да спре - не се е случвало до момента в историята двете страни да се откажат да употребяват барута, тъй като с него се убиват повече хора, в сравнение с със стрели, нали по този начин? По-важно е да разбираме логиката на това развиване и да мислим по какъв начин да го използваме в наша изгода.

По тематиката Ви предлагаме и това видео на Дъждовни води: