Колко е допустимият дневен прием на всеки изкуствен подсладител?
Изкуствените подсладители се прибавят към храните и напитките, защото преимуществото им е, че не съдържат калории. Предпочитани са от хората, които съблюдават диета или държат да запазят фигурата си. Има доста изказвания за страничните резултати на подсладителите, които варират от прояви на тревожни усеща, до слепота и Алцхаймер. Каква е действителността и какво е нужно да знаем за подсладителите и за допустимите дневни дози на подправената захар?
Сладка отрова ли са подсладителите?
Като останалите овкусители подсладителите се поставят в храните и напитките след инспекция на техния химичен състав и проучванията посредством опити. Учени дефинират какъв брой от подсладителя, който се изследва, е добре да се приема на ден без опасности. Тази мярка се назовава позволен дневен банкет. Най-често тя е 100 пъти под количеството, при което веществото може да нанесе същински вреди. Става въпрос за дневен банкет цялостен живот. Сега в магазинната мрежа има няколко изкуствени подсладителя - аспартам, ацесулфам, захарин, сукралоза, неотам и цикламат. Нужно е да сме осведомени с тях.
Захарин (Е954)
Захаринът е първият изкуствено основан подсладител. Откритието му е плод на случайността. Химикът Константин Фалберг, който през 1879 година работи дружно с професор Ира Рамсен, на обяд усетил непредвиден блудкав усет на ястията, който идвал от ръцете му. Преди това денем той работил с веществото, от което по-късно синтезирал захарина.
Захаринът е най-използваният подсладител, въпреки че са го забранявали доста пъти. Към 300 пъти е по-силен сладкият му усет от този на захарта, няма калории и организмът не го усвоява. Има обаче усет като на метал и това се смята за най-сериозен негов минус, по тази причина го комбинират с други изкуствени подсладители. Вървят изказвания, че е с канцерогенни качества и провокира рецесии в билиарната система, само че към момента това не е потвърдено.
Безвредният банкет дневно е до 0.2 грама дневно, т.е. 5 мг на кг човешко тегло.
Аспартам (Е951)
Аспартамът е най-известният от изкуствените подсладители, който е обект на най-вече разногласия. Създаден е през 1965 година от две изкуствени аминокиселини, които служат за синтез на белтъчините в организма. Сладостта му надвишава към 200 пъти тази на захарта, не носи калории и не предстои на асимилиране от организма.
Преди известно време аспартамът беше умишлен за най-опасният от подсладителите, който води до израстък на мозъка. Този извод е бил изработен въз основа на проучвания върху опитни мишки, които живеят малко и имат влечение към онкологични болести.
Всъщност аспартамът е нездравословен главно за зъбите, неговата наслада надвишава 300 пъти тази на захарта.
Безвредната доза аспартам дневно е до 3.5 грама дневно, т.е. 50 мг на кг човешко тегло.
Ацесулфам К (Е950)
Ацесулфам К също е резултат на инцидентно изобретение от химика Карл Клаус през 1967. Неговата наслада надвишава към 200 пъти тази на захарта, няма калории, не предстои на асимилиране от организма. Има лек горчив усет, поради което се комбинира с други подсладители. Смята се, че е канцероген, работи на нервите и сърцето.
Безвредният дневен банкет е до 1 грам, т.е. 15 мг на кг тегло.
Цикламат (Е952)
Получен е през 1937 година. Сладостта на цикламата е към 50 пъти повече от тази на захарта, без калории и без асимилиране от организма. Взема се дружно с други подсладители. Твърди се, че провокира проблеми с бъбреците.
Безвредният дневен банкет е 0.8 грама.
Сукралоза
Откритието на сукралозата е през 60-те години на отминалия век.
Безвредната доза дневно е 5 мг на кг тегло.
Неотам (Е961)
Неотамът е от 7000 до 13000 пъти с по-голяма наслада от захарта. Използването му доста лимитирано, защото е нов и към момента недобре изследван подсладител.
Безопасен дневен банкет - под 2 мг на кг тегло.
