Изказванията на турския президент Реджеп Ердоган от последните дни може

Изказванията на турския президент Реджеп Ердоган от последните дни може би са били непредвидени за някои. Държавният глава, който неведнъж е атакувал НАТО и съдружниците си, неведнъж за сметка на Русия, прикани за по-решителни действия и повече неотстъпчивост от страна на алианса, сочи разбор на Инвестор.бг.

Ердоган обаче като че ли бързо е не запомнил, че точно неговото държание бе един (от многото) фактори за отслабването на НАТО от вътрешната страна, за същата тази липса на единение, за която президентът загатва в последните си изявления.

Въпреки че самата Анкара бе застрашена от наказания, Ердоган не пожела да се откаже от съветските противоракетни системи С-400, които купи от Русия.

Ако НАТО в действителност беше толкоз съдбоносен, колкото на Ердоган в този момент му се желае, може би Турция в действителност щеше да е обект на строги наказания или даже на по-крайни ограничения от страна на пакта. Дали Ердоган демонстрира неотстъпчивост в миг на невиждана от десетилетия рецесия за Европа точно тъй като знае, че нищо повече не може (и няма) да се направи?

Усилията на Ердоган да внася ужас в алианса единствено допреди няколко месеца не са на куче, което лае, само че не хапе, а на куче, което в никакъв случай не е имало желание да ухапе който и да е било.

Независимо от сравненията сред Путин и Ердоган и търсени, или не прилики в политиките и персоналния им жанр двамата държавни водачи са на разнообразни позиции по редица тематики, които мъчно биха могли да бъдат сближени даже и в лицето на евентуален общ зложелател или кратковременен интерес.

Сирия, Либия и Нагорни Карабах са единствено част от образците за разликите сред Турция и Русия, които с съвсем никакво количество преференциални покупко-продажби и комфортни съюзи не могат да бъдат преодолени.

Въпреки всичко, което може да се каже за Ердоган, той остава един от най-обиграните и умели политици в Европа през днешния ден и дружно с Турция от дълго време е взел страна в по своята същина двуполюсния свят от края на 90-те години, в който живеем.

Нека не забравяме и че самият Ердоган пристигна на власт със мощна прозападна платформа, фокусирана и върху участието в Европейски Съюз.

И все пак казано дотук, може би няма да е напълно вярно да приемем позицията на турския водач като предпочитание един път вечно да „ зарови томахавката “.

Той ловко си оставя отворена малка врата за нови хитрости. Говорителят на Ердоган Ибрахим Калън по-рано акцентира, че възможни западни наказания против Русия поради Украйна няма да решат казуса, а е по-добре да бъдат изслушани и разбрани стратегическите терзания на другата страна, представен от проправителствения в. Daily Sabah. Също както през 2014 година със глобите за Крим.