Изхвърлянето на травма се случва, когато някой споделя дълго и

Изхвърлянето на контузия се случва, когато някой споделя дълго и напоително историята на контузията, без да обмисля какво е нейното влияние върху слушателя. Понякога вербалното хиперсподеляне е за да се управлява другия човек. Най-често при изхвърлянето на контузия съвсем няма алтернатива слушателя да се откаже от диалога.
Докато изхвърлянето на контузия може да донесе възприятие на облекчение или задоволство на споделящия, приемащият информацията може да се почувства зле. Изцеден, отчаян, сърдит, използван, нервиран, потопен в отрицателни мисли и страсти. Границата сред изхвърлянето на контузия, протягането на ръка за поддръжка и градивната накърнимост обаче постоянно е размита. Ако сте със мощно съзнание или обществено обезпокоителен, терзанието да не ви възприемат като " отровен човек " може да ви накара да не споделяте задоволително за своите проблеми и това да понижава връзката ви с другите. От друга страна, това, че вие споделяте прекалено, може да е отговор на контузия или знак, че се нуждаете от поддръжка.

Изхвърлянето на контузия НЕ е:

образование на другите или повишение на осведомеността им за резултатите от травмата;търсене на поддръжка от близките;споделяне на пространство на фамилиарност или накърнимост.

Важно е да знаете по какъв начин разискването на контузия може да повлияе на другите, тъй като това ще ви покаже по какъв начин да постъпвате вие, когато имате потребност да споделите, тъй че хем да подпомогнете процеса на отменяне на болката, хем в същото време да минимизирате вредата за другите.Концепцията за изхвърляне на контузия се отнася до свръхсподеляне. Пример за изхвърляне на контузия може да включва повърхностно споменаване на случай на детска контузия пред сътрудник, който е повлиян негативно от взаимоотношението.

" Изпускането на пара " е друго от изхвърлянето на контузия

Докато изхвърлянето на контузия нормално включва разказването на едни и същи истории, изпускането на пара може да наподобява по-скоро като шерване за неприятен ден един път или два пъти, след което тежестта ви минава и вие " пускате " казуса. При изхвърляне на контузия някои хора се пробват да получат състрадание или преференциално отношение от слушателя.Всички взаимоотношения са ненапълно транзакционни: те включват предоставяне и взимане. Но някои допускат, че концепцията за изхвърляне на контузия може да накара някои хора да видят „ токсичност “ в пространства, предопределени за търсене на помощ, образование или поддръжка.Въпреки че границите играят значима роля в отбраната на прочувственото здраве, може ли чуването на другите, без да очаквате нищо в подмяна, също да има своето време и място в безвредните взаимоотношения?

Признаци на изхвърляне на контузия:

Споделяне на една и съща история неведнъж или шерване на подробни описателни детайли;Постоянно проникване на споменавания на минали контузии в инцидентни разговори;Травимираният споделящ постоянно не знае доста за хората, на които се оплаква (понякога са даже непознати);Умишлено се сортират хора, които са по-толерантни и се усещат задължени да изслушват;Публикуване на подробни разкази за контузия в обществените медии за необятна публика.

Ако живеете със комплицирана контузия или посттравматично стресово разстройство (ПТСР), изхвърлянето на контузия или несъразмерното шерване може да бъде натурален отговор и механизъм за справяне.

Социални медии и изхвърляне на контузии

Изхвърлянето на контузия е постоянно срещано в обществените медии, само че несъразмерното излагане на истории за малтретиране или нахлуване може да накара другите да изпитат вторична контузия, прочувствено безсилие и ретравматизация, в случай че също са претърпели сходна контузия. Според проучване от 2018 година свръхсподелянето в обществените медии може също да премине граници като унищожава бариерите сред частното и общественото. 

Изхвърлянето на контузия корист ли е?

Изхвърлянето на контузия не е безусловно корист, макар че може да премине границата на прочувствено принуждение, когато някой го употребява преднамерено, с цел да упражни власт над вас.Но множеството прекалено споделящи хора, не се пробват интензивно да управляват или манипулират. Те евентуално се обръщат за помощ или се пробват да обработят прочувствената си болежка по способи, за които не знаят, че са нездравословни или натоварващи за другите.

Трябва ли да спра да споделям травматичните си прекарвания?

Говоренето за контузия единствено по себе си не е нездравословно държание. Всъщност от време на време е неотложно. Контекстът обаче е основен, когато се прави оценка дали шерването на травматични прекарвания води до излекуване и е безвредно за всички участници.

Отговорете си на няколко въпроса:

Как шерването ми въздейства на другите? Защо споделям тази история? Дали тъй като имам връзки на взаимно доверие с този човек или тъй като се усещам добре сега? Давам ли късмет и на другия да показа или желая единствено аз да " дръпна казанчето "? Сигурен ли съм, че другата страна е съгласна да ме изслуша без да се почувства неловко? Как се усещат хората, слушайки за моите неволи?

Ако решите, че е време да преконфигурирате метода, по който споделяте, помислете за другата страна, която " поема " целия този негативизъм, излизащ от вашата душа и уста. Най-честно е преди да почнете изхвърлянето да попитате евентуалния слушател " Имаш ли нещо срещу да ти споделя? " Създаването и налагането на ясни граници е превъзходен метод да научите по какъв начин да защитавате личното си прочувствено здраве и да зачитате границите на другите.Може да чуете следното в отговор на шерването на вашите травматични прекарвания: " Не би трябвало да приказваш за контузията си с хора, които не са квалифицирани да се оправят с нея. " Или пък: " Наистина би трябвало да посетиш терапевт за това. " Въпреки че терапевтите могат и вършат нужното да обезпечат оздравителна поддръжка при обработката на контузия, тези отговори постоянно наподобяват като занемаряване на вашия проблем и ги приемате като засегнатост.Терапията също не е универсално решение, а и не всеки има достъп до нея. Разговорът с терапевт е друг от шерването с обичан човек, който познавате от доста години. Въпреки че най-хубавият ви другар евентуално не е подготвен да приложи терапия на контузия, прочувствената поддръжка, която може да предложи (ако е прочувствено достъпна), също може да подкрепи процеса на излекуване.

Но е значимо да знаете, че вие не сте длъжни да слушате описа на някой различен за контузия, нито сте виновни за неговите страсти или минали прекарвания. Учтивият отвод може да е: " В момента нямам запас да те изслушам. Прости, самият аз съм заседнал в проблеми и няма да съм ти потребен. Може би различен път или в случай че ти е незабавно - потърси различен непосредствен. "

Ключът е потвърждаването на взаимното единодушие, когато приказваме за тематики, които може да са сложни за справяне или да заденат тревогата на някой различен. Но това, че някой се е осмелил да потърси помощта ви и поддръжката ви е здравословна реакция и част от прочувствено сигурни взаимоотношения.

Изводи

Изхвърлянето на контузия се отнася до непрекъснато шерване на травматични прекарвания с хора, които може да не са подготвени или не желаят да получат тази информация.Травмата е сензитивна тематика. Докато някои диалози носят фамилиарност и излекуване, други могат да задълбочат контузията.Не постоянно е ясно по кое време разискването на контузия е уместно. Но повишението на самопознанието, методът към другите с емпатия и практикуването на внимателност в общуването ви могат да оказват помощ за демистифицирането на този въпрос.Ако смятате, че би трябвало да говорите за това, което ви се е случило, нормално очаквате да получите поддръжка и насоки. Разговорът със експерт по психологично здраве може да помогне.Източник