Пари за топло, пари за студено
Бедността има разнообразни лица. Едно от тях е енергийната. Тя поражда, когато едно домакинство би трябвало да понижи потреблението си на сила дотам, че това се отразява зле на здравето и благосъстоянието на членовете му.
В наши дни е мъчно да се оправим с доста неща без или с понижена сила - от осветлението през готвенето и пътуването до отоплението (или охлаждането) на дома или работното място. Тоест, без нея мъчно можем да си да осигурим заслужен стандарт на живот и да подсигуряваме здравето си.
Темата за сметките за ползване на ток е мъчителна тези дни за българите. Няма спор, че доставчиците ще показват пред контрольорите и обществеността система от невероятни и фантастични калкулации, полети със сироп от празнословия, с цел да потвърдят “правотата ” си. Навярно това е друга тематика, само че сигурно тя ще рефлектира върху броя на енергийно бедните българи, както и върху разноските на другите предприятия, което още един път ще удари по джоба жителите.
На какво се дължи енергийната беднотия? Всеки може да отговори поради персоналния или фамилния си бюджет - висок дял от разноските на семейството за сила, ниски приходи, както и ниска енергийна успеваемост на постройките и уредите. Но с изключение на приходите и собствеността върху парцели, има и други разграничителни линии. Например, хората в неприятно здравословно положение, доста от които може да са принудени да са у дома, също са по-склонни да бъдат изложени на риск от прекалено изстудяване през зимата или на рискови горещини. Кризата с КОВИД-19 и войната в Украйна още повече утежниха нещата във връзка с енергийната беднотия в целия Съюз. В това число и за нас - българите. Пример за това са данните на Еврокомисията - в случай че през 2021 година делът на европейците, които са се затруднявали да поддържат домовете си съответно отоплени е бил едвам 6,9%, то две години по-късно скача на 10,6%. От Европейска комисия настояват, че “благодарение на напъните на Европейски Съюз ” и използването на разнообразни ограничения, този индикатор през 2024 година пада на 9,2%.
Семействата с ниски приходи, възрастните хора, децата и маргинализираните групи са непропорционално наранени, защото е по-вероятно да живеят в несъответстващи жилища и да имат стеснен потенциал за възстановяване на ситуацията си. По този метод енергийната беднотия задълбочава съществуващите уязвимости, разширявайки разликата в здравето и благосъстоянието сред популацията.
Двупосочната връзка със здравето на бедните
Последиците върху здравето от енергийната беднотия илюстрират мощна връзка сред материалните ограничения и човешката накърнимост. Енергийната беднотия е освен обществен или стопански проблем, само че и главен проблем за публичното здраве както и за здравето на всеки член на всяко наранено семейство. Когато семействата не могат да си разрешат задоволително сила за отопление, изстудяване и вентилация, средата им на живот става нездравословна. Студените, влажни и неприятно вентилирани домове водят до респираторни болести като астма и бронхит, утежняват сърдечносъдовите болести, както и мускулно-скелетните болки при възрастните хора. Освен физическото здраве, непрекъснатата паника за високите сметки за сила и неприятния домакински комфорт провокира стрес, тревога и меланхолия и даже нарушава съня и храненето.
- Около 80% от интервюираните в WELLBASED са имали един или повече хронични здравословни проблеми, двойно повече от междинното за Европа.
- Почти половината са страдали от три или повече.
- Проблемите с психологичното здраве също са били необятно публикувани, като 30-40% са съобщавали за тревога, стрес или меланхолия. Много от интервюираните са се чувствали в капан и безсилни, неспособни да трансформират събитията си - възприятие, което ускорява обществената изолираност и стигмата.
Така, от една страна, несъответстващото отопление, изстудяване или вентилация могат непосредствено да навредят на физическото и психическото здраве. От друга страна, неприятното здраве единствено по себе си може да усили риска от енергийна беднотия, да вземем за пример когато увреждането или хроничното заболяване лимитират приходите или усилват енергийните потребности. Доказателство за порочния кръг е, че повече от половината от хората, които се разказват като в неприятно здравословно положение, оповестяват, че не могат да си разрешат да поддържат домовете си хладни, спрямо малко над една четвърт от тези, които са декларирали, че са в положително здраве.
Горещините са причина за към 48 000 смъртни случая годишно в Европа, сочат проучвания. Топлината също носи обилни провокации за публичното здраве, стопанската система и обществените проблеми, изключително за уязвимите групи като семействата с ниски приходи, възрастните хора и жителите на енергийно неефективни и неприятно изолирани домове.
Вече и охлаждането е проблем
Изменението на климата и постоянните горещи талази през последните години вършат лятната енергийна беднотия също незабавен и възходящ проблем в Европа. Жегата също носи обилни провокации за публичното здраве, стопанската система и обществените въпроси, изключително за уязвимите групи. Тези, които към този момент се сблъскат със „ зимната “ енергийна беднотия, най-вероятно е да се затруднят през лятото с охлаждането на домовете си. Или, казано в резюме, световното стопляне непропорционално визира тези, които имат по-малко запаси за подготовка.
Според едно изследване повече от 38% от 27 хиляди респонденти в анкета на целия континент декларират, че не могат да си разрешат да поддържат дома си задоволително студен през лятото.
Две трети от по-бедните европейци не могат да поддържат домовете си хладни през все по-горещите лета. Това сочат данните от ново изследване за влияние на изменението на климата върху енергийната беднотия. Проучването е извършено от Европейската организация по околна среда и Европейската фондация за възстановяване на изискванията на живот и труд. Само 9% от заможните европейци декларират, че се борят с прегряване на домовете си, до момента в който 66% от хората, изпитващи финансови усложнения, оповестяват, че не могат да си разрешат съответно изстудяване.
Около половината от интервюираните за изследването декларирали, че са конфигурирали сенници или изолираност в домовете си, а съвсем една трета са вложили в климатизация или вентилация. Но до момента в който близо 40% от заможните семейства са вложили в климатици или вентилатори, едвам към 20% от европейците в затруднено състояние са създали същото.
Освен жегата, изследването преглежда наводненията, горските пожари, дефицита на вода, вредите от вятъра и възходящите ухапвания от инсекти. Общо 80% от интервюираните споделят, че са били наранени от най-малко едно от тези въздействия през последните пет години.
Освен това, южноевропейците са доста по-уязвими от тези в Северна Европа. Докато единствено 8% от интервюираните в цяла Европа са декларирали, че са били наранени от горски пожари, да вземем за пример, това число се нараснало до 41% в Гърция.
В южните страни паниката е по-висока. Там два пъти повече от интервюираните се тормозят от утежняване на горещините, пожарите и наводненията в съпоставяне със северноевропейците.
Респондентите в Централна и Източна Европа също оповестяват за високо излагане на въздействието на климата, където е най-високият дял на семействата, които не могат да поддържат домовете си хладни през лятото - 46%. В същото време в Южна и Западна Европа семействата с подобен проблем са 37% от семействата и 30% в северните страни.
Градовете играят основна роля, а локални начинания като градската охладителна мрежа в Париж, основния топлоснабдителен шеф в Атина и зелените публични жилища в Амстердам показват мащабируеми решения, само че е нужен координиран метод в целия Европейски Съюз.
И въпреки всичко, става известно, че европейците не са задоволително готови за справяне с рискови метеорологични изключителни обстановки. Само 13,5% от интервюираните са декларирали, че имат комплект за незабавни случаи вкъщи, а по-малко от половината имат застраховка на дома, покриваща рискови метеорологични условия.
Застраховки на имуществото си против климатични бедствия? /> Засилването на рисковите метеорологични феномени принуждава доста жители на Европейски Съюз да вземат нещата в свои ръце.
Ново изследване на Европейската организация за околна среда (ЕАОС) открива, че 40% от европейците към този момент имат лавица, покриваща климатични рискове.
Освен микродържавите, страните с най-голям % застраховани семейства са в Словения (66%), Унгария (58%), Чехия (53%) и Франция (51%). Но България е в другия край. Сред страните с невисок брой застраховани парцели са Швеция (18%), Гърция (23%), Хърватия (25%) и България (27%).
Притесненията са големи след последните метеорологични бомбардировки в Испания, Португалия и Италия.
Според ЕАОС 87% от семействата нямат ограничения за отбрана от наводнения, като да вземем за пример усъвършенствани дренажни системи или бариери. В Южна Европа - евентуално най-рисковият регион на континента, без такива ограничения са 89%, като още по-висок е процентът на незащитени парцели в Италия (90%) и Испания (93%), страни, неведнъж наранени от рискови метеорологични феномени през последните десетилетия.
Тревогата от наводнения е изключително висока в Южна и Централна Европа. Гърците са най-разтревожени в Европейски Съюз от тежките наводнения (94%), следвани от португалските жители (91%) и българите (90%).
В по-голямата част от Европа ниското усещане за превантивните ограничения от страна на управляващите единствено ускорява безпокойството.
В Европейски Съюз 76% споделят, че не са виждали никакви системи за намаляване на наводнения покрай домовете си, като да вземем за пример насипи или басейни за задържане на дъждовна вода.
Студени домове през зимата
През 2024 година 9,2% от популацията на Европейски Съюз не е било в положение да поддържа домовете си съответно топли, сочат данни на Евростат. Това са към 41 милиона души. Все отново, спрямо 2023 година статистиката регистрира усъвършенстване с 1,4 процентни пункта.
Според някои от най-големите стопански системи в Европейски Съюз, към 6,3% от германците оповестяват, че не са в положение да отопляват домовете си съответно през 2024 година Същото важи и за 11,8% от френските жители. В Италия към 8,6% от хората са се затруднявали да поддържат домовете си топли.
България отново е в отрицателната ранглиста за 2024 година Най-високият дял на хората, които не са в положение да поддържат домовете си съответно топли, е следен у нас и в Гърция (по 19%), следвани от Литва (18%) и Испания (17,5%). За разлика от това, Финландия (2,7%), Полша и Словения (по 3,3%), както и Естония и Люксембург (и в двете по 3,6%) регистрират най-ниските дялове. Все отново, европейската статистика регистрира леко усъвършенстване на нещата в България за предишния зимен сезон, само че да не забравяме, че зимата на 2024 - 2025 година не беше от доста студените.
В България повече хора чакат помощ от страната /> У нас към момента акцентът е " зимната " енергийна беднотия. Или най-малко страната обичайно се ангажира по-сериозно с нея. Макар данните на Евростат за 2025 година да регистрират понижение на каузи на българите, които мъчно поддържат домовете си топли (16,1%) спрямо миналата година, хората, разчитали на помощ от страната, се усилват, сочат данните на Агенцията за обществено подкрепяне. За интервала 1 ноември 2025 година - 31 март 2026 година е отпусната помощ на 337 945 души и фамилии. Това е с близо 13 хиляди повече спрямо миналата зима. Освен това и сумата е с към 10% по-висока и за целия сезон е 606,70 лева.
Дали помощта ще покрие шоковите сметки от началото на годината? И дали енергийно бедните няма още веднъж да се усилят, занапред ще се види.
В наши дни е мъчно да се оправим с доста неща без или с понижена сила - от осветлението през готвенето и пътуването до отоплението (или охлаждането) на дома или работното място. Тоест, без нея мъчно можем да си да осигурим заслужен стандарт на живот и да подсигуряваме здравето си.
Темата за сметките за ползване на ток е мъчителна тези дни за българите. Няма спор, че доставчиците ще показват пред контрольорите и обществеността система от невероятни и фантастични калкулации, полети със сироп от празнословия, с цел да потвърдят “правотата ” си. Навярно това е друга тематика, само че сигурно тя ще рефлектира върху броя на енергийно бедните българи, както и върху разноските на другите предприятия, което още един път ще удари по джоба жителите.
На какво се дължи енергийната беднотия? Всеки може да отговори поради персоналния или фамилния си бюджет - висок дял от разноските на семейството за сила, ниски приходи, както и ниска енергийна успеваемост на постройките и уредите. Но с изключение на приходите и собствеността върху парцели, има и други разграничителни линии. Например, хората в неприятно здравословно положение, доста от които може да са принудени да са у дома, също са по-склонни да бъдат изложени на риск от прекалено изстудяване през зимата или на рискови горещини. Кризата с КОВИД-19 и войната в Украйна още повече утежниха нещата във връзка с енергийната беднотия в целия Съюз. В това число и за нас - българите. Пример за това са данните на Еврокомисията - в случай че през 2021 година делът на европейците, които са се затруднявали да поддържат домовете си съответно отоплени е бил едвам 6,9%, то две години по-късно скача на 10,6%. От Европейска комисия настояват, че “благодарение на напъните на Европейски Съюз ” и използването на разнообразни ограничения, този индикатор през 2024 година пада на 9,2%.
Семействата с ниски приходи, възрастните хора, децата и маргинализираните групи са непропорционално наранени, защото е по-вероятно да живеят в несъответстващи жилища и да имат стеснен потенциал за възстановяване на ситуацията си. По този метод енергийната беднотия задълбочава съществуващите уязвимости, разширявайки разликата в здравето и благосъстоянието сред популацията.
Двупосочната връзка със здравето на бедните
Последиците върху здравето от енергийната беднотия илюстрират мощна връзка сред материалните ограничения и човешката накърнимост. Енергийната беднотия е освен обществен или стопански проблем, само че и главен проблем за публичното здраве както и за здравето на всеки член на всяко наранено семейство. Когато семействата не могат да си разрешат задоволително сила за отопление, изстудяване и вентилация, средата им на живот става нездравословна. Студените, влажни и неприятно вентилирани домове водят до респираторни болести като астма и бронхит, утежняват сърдечносъдовите болести, както и мускулно-скелетните болки при възрастните хора. Освен физическото здраве, непрекъснатата паника за високите сметки за сила и неприятния домакински комфорт провокира стрес, тревога и меланхолия и даже нарушава съня и храненето.
- Около 80% от интервюираните в WELLBASED са имали един или повече хронични здравословни проблеми, двойно повече от междинното за Европа.
- Почти половината са страдали от три или повече.
- Проблемите с психологичното здраве също са били необятно публикувани, като 30-40% са съобщавали за тревога, стрес или меланхолия. Много от интервюираните са се чувствали в капан и безсилни, неспособни да трансформират събитията си - възприятие, което ускорява обществената изолираност и стигмата.
Така, от една страна, несъответстващото отопление, изстудяване или вентилация могат непосредствено да навредят на физическото и психическото здраве. От друга страна, неприятното здраве единствено по себе си може да усили риска от енергийна беднотия, да вземем за пример когато увреждането или хроничното заболяване лимитират приходите или усилват енергийните потребности. Доказателство за порочния кръг е, че повече от половината от хората, които се разказват като в неприятно здравословно положение, оповестяват, че не могат да си разрешат да поддържат домовете си хладни, спрямо малко над една четвърт от тези, които са декларирали, че са в положително здраве.
Горещините са причина за към 48 000 смъртни случая годишно в Европа, сочат проучвания. Топлината също носи обилни провокации за публичното здраве, стопанската система и обществените проблеми, изключително за уязвимите групи като семействата с ниски приходи, възрастните хора и жителите на енергийно неефективни и неприятно изолирани домове.
Вече и охлаждането е проблем
Изменението на климата и постоянните горещи талази през последните години вършат лятната енергийна беднотия също незабавен и възходящ проблем в Европа. Жегата също носи обилни провокации за публичното здраве, стопанската система и обществените въпроси, изключително за уязвимите групи. Тези, които към този момент се сблъскат със „ зимната “ енергийна беднотия, най-вероятно е да се затруднят през лятото с охлаждането на домовете си. Или, казано в резюме, световното стопляне непропорционално визира тези, които имат по-малко запаси за подготовка.
Според едно изследване повече от 38% от 27 хиляди респонденти в анкета на целия континент декларират, че не могат да си разрешат да поддържат дома си задоволително студен през лятото.
Две трети от по-бедните европейци не могат да поддържат домовете си хладни през все по-горещите лета. Това сочат данните от ново изследване за влияние на изменението на климата върху енергийната беднотия. Проучването е извършено от Европейската организация по околна среда и Европейската фондация за възстановяване на изискванията на живот и труд. Само 9% от заможните европейци декларират, че се борят с прегряване на домовете си, до момента в който 66% от хората, изпитващи финансови усложнения, оповестяват, че не могат да си разрешат съответно изстудяване.
Около половината от интервюираните за изследването декларирали, че са конфигурирали сенници или изолираност в домовете си, а съвсем една трета са вложили в климатизация или вентилация. Но до момента в който близо 40% от заможните семейства са вложили в климатици или вентилатори, едвам към 20% от европейците в затруднено състояние са създали същото.
Освен жегата, изследването преглежда наводненията, горските пожари, дефицита на вода, вредите от вятъра и възходящите ухапвания от инсекти. Общо 80% от интервюираните споделят, че са били наранени от най-малко едно от тези въздействия през последните пет години.
Освен това, южноевропейците са доста по-уязвими от тези в Северна Европа. Докато единствено 8% от интервюираните в цяла Европа са декларирали, че са били наранени от горски пожари, да вземем за пример, това число се нараснало до 41% в Гърция.
В южните страни паниката е по-висока. Там два пъти повече от интервюираните се тормозят от утежняване на горещините, пожарите и наводненията в съпоставяне със северноевропейците.
Респондентите в Централна и Източна Европа също оповестяват за високо излагане на въздействието на климата, където е най-високият дял на семействата, които не могат да поддържат домовете си хладни през лятото - 46%. В същото време в Южна и Западна Европа семействата с подобен проблем са 37% от семействата и 30% в северните страни.
Градовете играят основна роля, а локални начинания като градската охладителна мрежа в Париж, основния топлоснабдителен шеф в Атина и зелените публични жилища в Амстердам показват мащабируеми решения, само че е нужен координиран метод в целия Европейски Съюз.
И въпреки всичко, става известно, че европейците не са задоволително готови за справяне с рискови метеорологични изключителни обстановки. Само 13,5% от интервюираните са декларирали, че имат комплект за незабавни случаи вкъщи, а по-малко от половината имат застраховка на дома, покриваща рискови метеорологични условия.
Застраховки на имуществото си против климатични бедствия? /> Засилването на рисковите метеорологични феномени принуждава доста жители на Европейски Съюз да вземат нещата в свои ръце.
Ново изследване на Европейската организация за околна среда (ЕАОС) открива, че 40% от европейците към този момент имат лавица, покриваща климатични рискове.
Освен микродържавите, страните с най-голям % застраховани семейства са в Словения (66%), Унгария (58%), Чехия (53%) и Франция (51%). Но България е в другия край. Сред страните с невисок брой застраховани парцели са Швеция (18%), Гърция (23%), Хърватия (25%) и България (27%).
Притесненията са големи след последните метеорологични бомбардировки в Испания, Португалия и Италия.
Според ЕАОС 87% от семействата нямат ограничения за отбрана от наводнения, като да вземем за пример усъвършенствани дренажни системи или бариери. В Южна Европа - евентуално най-рисковият регион на континента, без такива ограничения са 89%, като още по-висок е процентът на незащитени парцели в Италия (90%) и Испания (93%), страни, неведнъж наранени от рискови метеорологични феномени през последните десетилетия.
Тревогата от наводнения е изключително висока в Южна и Централна Европа. Гърците са най-разтревожени в Европейски Съюз от тежките наводнения (94%), следвани от португалските жители (91%) и българите (90%).
В по-голямата част от Европа ниското усещане за превантивните ограничения от страна на управляващите единствено ускорява безпокойството.
В Европейски Съюз 76% споделят, че не са виждали никакви системи за намаляване на наводнения покрай домовете си, като да вземем за пример насипи или басейни за задържане на дъждовна вода.
Студени домове през зимата
През 2024 година 9,2% от популацията на Европейски Съюз не е било в положение да поддържа домовете си съответно топли, сочат данни на Евростат. Това са към 41 милиона души. Все отново, спрямо 2023 година статистиката регистрира усъвършенстване с 1,4 процентни пункта.
Според някои от най-големите стопански системи в Европейски Съюз, към 6,3% от германците оповестяват, че не са в положение да отопляват домовете си съответно през 2024 година Същото важи и за 11,8% от френските жители. В Италия към 8,6% от хората са се затруднявали да поддържат домовете си топли.
България отново е в отрицателната ранглиста за 2024 година Най-високият дял на хората, които не са в положение да поддържат домовете си съответно топли, е следен у нас и в Гърция (по 19%), следвани от Литва (18%) и Испания (17,5%). За разлика от това, Финландия (2,7%), Полша и Словения (по 3,3%), както и Естония и Люксембург (и в двете по 3,6%) регистрират най-ниските дялове. Все отново, европейската статистика регистрира леко усъвършенстване на нещата в България за предишния зимен сезон, само че да не забравяме, че зимата на 2024 - 2025 година не беше от доста студените.
В България повече хора чакат помощ от страната /> У нас към момента акцентът е " зимната " енергийна беднотия. Или най-малко страната обичайно се ангажира по-сериозно с нея. Макар данните на Евростат за 2025 година да регистрират понижение на каузи на българите, които мъчно поддържат домовете си топли (16,1%) спрямо миналата година, хората, разчитали на помощ от страната, се усилват, сочат данните на Агенцията за обществено подкрепяне. За интервала 1 ноември 2025 година - 31 март 2026 година е отпусната помощ на 337 945 души и фамилии. Това е с близо 13 хиляди повече спрямо миналата зима. Освен това и сумата е с към 10% по-висока и за целия сезон е 606,70 лева.
Дали помощта ще покрие шоковите сметки от началото на годината? И дали енергийно бедните няма още веднъж да се усилят, занапред ще се види.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ