Отговорността в журналистиката е изключително голяма, каза генералният директор на БТА Кирил Вълчев на форум, организиран от ВУТП
Езикът може да се трансформира във зложелател, а медиите усилват всяко обществено изявление и по тази причина отговорността в публицистиката през днешния ден е извънредно огромна. Това сподели генералният шеф на Българската телеграфна организация (БТА) Кирил Вълчев в словото си на в Синеморец. Форумът е проведен от Висшето учебно заведение по телекомуникации и пощи (ВУТП).
Вълчев стартира с послание към студентите и показа данни, събрани от Българска телеграфна агенция от 51 висши учебни заведения в България за приключилите през 2025 година и задграничните студенти в страната. По думите му те са 16 995. Вълчев уточни, че водещите страни, от които идват задгранични студенти, не са страни, обичайно се определяни като по-слабо развити. На първо място е Гърция с 3277 студенти, следвана от Англия с 2335, Украйна с 2151, Германия с 1532 и Италия с 990. „ С това желая да ви поздравя, тъй като сте създали избор, който от ден на ден хора от западни страни вършат, а точно да учат в България “, сподели той.
Генералният шеф на Българска телеграфна агенция акцентира, че България има положително обучение, само че съгласно него неналичието на задоволително забележима и систематизирана информация в общественото пространство въздейства отрицателно върху публичните настройки и решенията на младежите.
Кирил Вълчев означи, че България е най-малко в първата една трета на света по условия за живот. По думите му, когато се прави съпоставяне с други страни, е значимо да се регистрира освен материалната страна на живота - храна, вода, климат и сигурност, само че и нематериалните условия. Той даде образец със обществените привички в разнообразни страни и уточни, че в Северна Европа да вземем за пример даже спогодба за кафе постоянно се прави седмици авансово, до момента в който в България общественият живот е по-спонтанен.
„ Нашите водачи би трябвало да приказват за нас като за сполучливи хора “, уточни той. По думите на Вълчев България е част от интернационалните организации, които признават нейния принос и триумфи, а водачеството изисква надграждане върху постигнатото. Той цитира и правилото, че когато човек заема даден пост, би трябвало да остави опция за тези след него да надградят постигнатото.
Генералният шеф на Българска телеграфна агенция напомни, че Агенцията разполага с над 128-годишен списък, съдържащ към 5 200 000 цифровизирани страници. По думите му това е значима част от историческата памет на страната. Той уточни, че Българска телеграфна агенция дружно с Българската национална телевизия (БНТ) и Българското национално радио (БНР) имат взаимни начинания, измежду които, както и други културно-исторически начинания.
Българска телеграфна агенция работи и по самодейност за – в Одеса, Лайпциг, Измир и други градове, свързани с българската история. Вълчев описа, че при поемането на управлението на Българска телеграфна агенция е взел решение да не остава затворен в кабинета си, а да поддържа директен контакт с действителната работа на Агенцията. И означи, че сега към 20% от чиновниците на Българска телеграфна агенция са студенти, като интензивно се притеглят младежи.
Той акцентира, че в Българска телеграфна агенция се влага в образованието на своите фрагменти. Прилага и напълно нови за Агенцията подходи по модела на италианската АНСА, в която млади чиновници образоват по-възрастни сътрудници за работа с нови технологии, обществени мрежи и изкуствен интелект.
По отношение на медийната среда Кирил Вълчев очерта три съществени въпроса. Първият е обвързван с това дали информацията е пазар или човешко право. Според Вълчев новините би трябвало да се преглеждат като човешко право, а публицистите имат роля, сходна с тази на учителите - да предават познание от днешния ден, което след това се трансформира в история. Генералният шеф на Българска телеграфна агенция добави, че е значимо обществата да поддържат своите медии, в това число посредством разнообразни форми на финансиране, като предизвести за понижаване на физическото наличие на медии в България, изключително в районите.
Вторият огромен спор съгласно него е ролята на обществените мрежи. Там, по думите му, липсва отговорност, за разлика от обичайните медии, които работят по ясни правила и носят отговорност за наличието си. Кирил Вълчев акцентира потребността от хора и институции, които ревизират обстоятелствата и ги подреждат в подтекст.
Третият въпрос е обвързван с изкуствения разсъдък. Според Кирил Вълчев има поколенческа разлика в отношението към технологията. Според него изкуственият разсъдък не е опасност за публицистиката, защото той на процедура не може да бъде кореспондент и не участва на мястото на събитието. Генеративните езикови модели работят единствено с към този момент събрана информация и може да подкрепя обработката ѝ, уточни Кирил Вълчев. В Българска телеграфна агенция, по думите му, има към 20 приложения на изкуствен интелект, в това число за инспекция на правопис, смислова инспекция, преводи и обработка на данни.
„ В началото и в края на процеса в Българска телеграфна агенция постоянно стои естественият разсъдък “, сподели Вълчев, като открои пет основни понятия за Българска телеграфна агенция - независимост, истина, познание, общественост и памет. Той обясни, че Агенцията е разгласила над 9000 вести за българските общности отвън страната единствено през предходната година. По думите на Вълчев водачеството в една общественост изисква служене на хората. Той цитира евангелския принцип, че този, който желае да бъде пръв, би трябвало да бъде „ прислужник на всички “.
Международната лятна академия по водачество събира студенти и докторанти от разнообразни български висши учебни заведения, които обменят хрумвания и опит с представители на университетските среди, бизнеса, държавната администрация и медиите. Форумът е ориентиран към развиване на лидерски умения, стратегическо мислене и качества за взимане на решения в динамична професионална и социална среда. Тазгодишното издание е под патронажа на президента на Република България и е част от събитията, отдадени на 145-годишнината от основаването на Висшето учебно заведение по телекомуникации и пощи.
Вълчев стартира с послание към студентите и показа данни, събрани от Българска телеграфна агенция от 51 висши учебни заведения в България за приключилите през 2025 година и задграничните студенти в страната. По думите му те са 16 995. Вълчев уточни, че водещите страни, от които идват задгранични студенти, не са страни, обичайно се определяни като по-слабо развити. На първо място е Гърция с 3277 студенти, следвана от Англия с 2335, Украйна с 2151, Германия с 1532 и Италия с 990. „ С това желая да ви поздравя, тъй като сте създали избор, който от ден на ден хора от западни страни вършат, а точно да учат в България “, сподели той.
Генералният шеф на Българска телеграфна агенция акцентира, че България има положително обучение, само че съгласно него неналичието на задоволително забележима и систематизирана информация в общественото пространство въздейства отрицателно върху публичните настройки и решенията на младежите.
Кирил Вълчев означи, че България е най-малко в първата една трета на света по условия за живот. По думите му, когато се прави съпоставяне с други страни, е значимо да се регистрира освен материалната страна на живота - храна, вода, климат и сигурност, само че и нематериалните условия. Той даде образец със обществените привички в разнообразни страни и уточни, че в Северна Европа да вземем за пример даже спогодба за кафе постоянно се прави седмици авансово, до момента в който в България общественият живот е по-спонтанен.
„ Нашите водачи би трябвало да приказват за нас като за сполучливи хора “, уточни той. По думите на Вълчев България е част от интернационалните организации, които признават нейния принос и триумфи, а водачеството изисква надграждане върху постигнатото. Той цитира и правилото, че когато човек заема даден пост, би трябвало да остави опция за тези след него да надградят постигнатото.
Генералният шеф на Българска телеграфна агенция напомни, че Агенцията разполага с над 128-годишен списък, съдържащ към 5 200 000 цифровизирани страници. По думите му това е значима част от историческата памет на страната. Той уточни, че Българска телеграфна агенция дружно с Българската национална телевизия (БНТ) и Българското национално радио (БНР) имат взаимни начинания, измежду които, както и други културно-исторически начинания.
Българска телеграфна агенция работи и по самодейност за – в Одеса, Лайпциг, Измир и други градове, свързани с българската история. Вълчев описа, че при поемането на управлението на Българска телеграфна агенция е взел решение да не остава затворен в кабинета си, а да поддържа директен контакт с действителната работа на Агенцията. И означи, че сега към 20% от чиновниците на Българска телеграфна агенция са студенти, като интензивно се притеглят младежи.
Той акцентира, че в Българска телеграфна агенция се влага в образованието на своите фрагменти. Прилага и напълно нови за Агенцията подходи по модела на италианската АНСА, в която млади чиновници образоват по-възрастни сътрудници за работа с нови технологии, обществени мрежи и изкуствен интелект.
По отношение на медийната среда Кирил Вълчев очерта три съществени въпроса. Първият е обвързван с това дали информацията е пазар или човешко право. Според Вълчев новините би трябвало да се преглеждат като човешко право, а публицистите имат роля, сходна с тази на учителите - да предават познание от днешния ден, което след това се трансформира в история. Генералният шеф на Българска телеграфна агенция добави, че е значимо обществата да поддържат своите медии, в това число посредством разнообразни форми на финансиране, като предизвести за понижаване на физическото наличие на медии в България, изключително в районите.
Вторият огромен спор съгласно него е ролята на обществените мрежи. Там, по думите му, липсва отговорност, за разлика от обичайните медии, които работят по ясни правила и носят отговорност за наличието си. Кирил Вълчев акцентира потребността от хора и институции, които ревизират обстоятелствата и ги подреждат в подтекст.
Третият въпрос е обвързван с изкуствения разсъдък. Според Кирил Вълчев има поколенческа разлика в отношението към технологията. Според него изкуственият разсъдък не е опасност за публицистиката, защото той на процедура не може да бъде кореспондент и не участва на мястото на събитието. Генеративните езикови модели работят единствено с към този момент събрана информация и може да подкрепя обработката ѝ, уточни Кирил Вълчев. В Българска телеграфна агенция, по думите му, има към 20 приложения на изкуствен интелект, в това число за инспекция на правопис, смислова инспекция, преводи и обработка на данни.
„ В началото и в края на процеса в Българска телеграфна агенция постоянно стои естественият разсъдък “, сподели Вълчев, като открои пет основни понятия за Българска телеграфна агенция - независимост, истина, познание, общественост и памет. Той обясни, че Агенцията е разгласила над 9000 вести за българските общности отвън страната единствено през предходната година. По думите на Вълчев водачеството в една общественост изисква служене на хората. Той цитира евангелския принцип, че този, който желае да бъде пръв, би трябвало да бъде „ прислужник на всички “.
Международната лятна академия по водачество събира студенти и докторанти от разнообразни български висши учебни заведения, които обменят хрумвания и опит с представители на университетските среди, бизнеса, държавната администрация и медиите. Форумът е ориентиран към развиване на лидерски умения, стратегическо мислене и качества за взимане на решения в динамична професионална и социална среда. Тазгодишното издание е под патронажа на президента на Република България и е част от събитията, отдадени на 145-годишнината от основаването на Висшето учебно заведение по телекомуникации и пощи.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ