Гложенският манастир векове съхранява историята и вярата високо в планината
Издигнат на 870 метра надморска височина, под връх Камен Лисец в Западния Предбалкан, Гложенският манастир " Св. Георги Победоносец " омайва сетивата с красиви гледки към планината, с чистия въздух и божествената мощ на природата. Тази Света обител обаче съхранява с епохи значими фрагменти от нашата история и ни припомня за силата на вярата и на българския дух. Тук можем да забележим къде Васил Левски е намирал освен укритие, само че и добър другар в лицето на свещеник хаджи Евтимий Симеонов, къде е бил заточен Васил Друмев, както и копие на иконата " Св. Великомъченик Георги ", по чиято воля в действителност манастирът се издига на това място в планината, описа за Българска телеграфна агенция единственият духовник в манастира отец Нектарий. Той се грижи за Светата обител от края на 1996 година Помага му и положително семейство от Тетевен.
Манастирът е учреден от киевския княз Георги Глож през 1230 година Той е бил пропъден от земите си от татарите и благодарение на цар Иван Асен Втори е получил политическо леговище в България. Царят му дал тези земи по поречието на река Вит, където той основал населено място, носещо и до през днешния ден неговото име - Гложене.
Там той построил манастир, отдаден на Свети Великомъченик Георги. Донесъл негова икона от Киевско-Печорската лавра, когато пристигнал в България. Съществува обаче легенда, която споделя по какъв начин иконата непрекъснато изчезвала от манастира и монасите я намирали на близкия рид. " Не след дълго княз Глож забелязал, че я няма - озовала се на мястото на днешния манастир, където тогава са били недостъпни скали. Местните хора са я намерили и я свалили, само че не след дълго отново са забелязали, че я няма. Така тази икона общо три пъти поред е посочила къде би трябвало да се вдигне манастир или черква ", споделя отец Нектарий.
В края на 14 век там бил издигнат днешният манастир. Така за малко време съществували редом два - в селото и на хълма, свързани между тях с изсечен в скалата трикилометров тунел.
Неговото начало може да се види в музея на Васил Левски, където е било скривалището му. " Княз Глож разбирайки, че се е озовал върху карстов регион, решил да свърже двата манастира и направил тунел подземен. Той бил употребен от Васил Левски, защото в село Голям извор е бил първият революционен комитет. Често идвал в Гложенския манастир и при свещеник хаджи Евтимий Симеонов. При земетресението през 1928 година отчасти тунелът се е срутил и хората са зазидали входовете му, с цел да няма жертви ", описа монахът.
До входа на музея той ни демонстрира и барелефа на Апостола, на който е като йеродякон Игнатий, с камилавка.
Първоначално в манастира била издигната дребна приземна църква от камък. За разлика от нея, останалите здания били доста по-внушителни. Унищожени били при Чирпанското земетресение през 1928 година След това бил издигнат днешният храм, а останалите здания се възвръщат през 1950 година От остарялата черква е останал иконостасът на Тревненската школа.
Манастирът е учреден от киевския княз Георги Глож през 1230 година Той е бил пропъден от земите си от татарите и благодарение на цар Иван Асен Втори е получил политическо леговище в България. Царят му дал тези земи по поречието на река Вит, където той основал населено място, носещо и до през днешния ден неговото име - Гложене.
Там той построил манастир, отдаден на Свети Великомъченик Георги. Донесъл негова икона от Киевско-Печорската лавра, когато пристигнал в България. Съществува обаче легенда, която споделя по какъв начин иконата непрекъснато изчезвала от манастира и монасите я намирали на близкия рид. " Не след дълго княз Глож забелязал, че я няма - озовала се на мястото на днешния манастир, където тогава са били недостъпни скали. Местните хора са я намерили и я свалили, само че не след дълго отново са забелязали, че я няма. Така тази икона общо три пъти поред е посочила къде би трябвало да се вдигне манастир или черква ", споделя отец Нектарий.
В края на 14 век там бил издигнат днешният манастир. Така за малко време съществували редом два - в селото и на хълма, свързани между тях с изсечен в скалата трикилометров тунел.
Неговото начало може да се види в музея на Васил Левски, където е било скривалището му. " Княз Глож разбирайки, че се е озовал върху карстов регион, решил да свърже двата манастира и направил тунел подземен. Той бил употребен от Васил Левски, защото в село Голям извор е бил първият революционен комитет. Често идвал в Гложенския манастир и при свещеник хаджи Евтимий Симеонов. При земетресението през 1928 година отчасти тунелът се е срутил и хората са зазидали входовете му, с цел да няма жертви ", описа монахът.
До входа на музея той ни демонстрира и барелефа на Апостола, на който е като йеродякон Игнатий, с камилавка.
Първоначално в манастира била издигната дребна приземна църква от камък. За разлика от нея, останалите здания били доста по-внушителни. Унищожени били при Чирпанското земетресение през 1928 година След това бил издигнат днешният храм, а останалите здания се възвръщат през 1950 година От остарялата черква е останал иконостасът на Тревненската школа.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ