Евротоягата и олигархът Прокопиев
От години Европа се употребява като чучело на българската политическа равнища. От политици, които рядко съумяват да убедят гласоподавателите си, че имат какво да им дадат, само че пък очевидно добре са усвоили техниките по какъв начин да въртят евротоягата против тези, които им пречат.
Затова преди няколко месеца, когато „ сглобката “ във властта стартира да скърца, един от първите причини, който скара досегашните сътрудници от ПП-ДБ и подкрепящите ги ГЕРБ-СДС, беше желанието на тогавашния министър председател Николай Денков да заеме поста на външен министър след ротацията. Изпуснатата фраза „ Ники желае да пътува “ се трансформира в нарицателно за упоритостта на ПП-ДБ да държат в ръцете си не просто външно-политическите лостове на страната, само че и да изнасят зад граница единствено тази информация, която им е комфортна – на тях и на предприемача с олигархични ползи в медиите и политиката Иво Прокопиев. Същият, който интензивно ги постановяваше през годините и който ги промотира и до през днешния ден в своите (уж) „ самостоятелни “ издания.
Затова селфита по коридорите на огромни политически конгреси с разнообразни международни водачи и изявления като „ Ники приказва с Урсула без преводач “ (колко добър британски ти би трябвало, с цел да си изпросиш селфи на стълбите, е различен въпрос) се употребяват като причини и в актуалната предизборна акция. Плах и несполучлив опит да се убеди обществото, че проблемите му не са решени, само че пък виждаш ли, ПП-ДБ получавали потупване по рамото от мощните хора в Европа.
Подобно държание е прекомерно несериозно, само че ненапълно обяснимо, тъй като за ПП-ДБ и за техния наставник зад завесата – Иво Прокопиев е доста значимо никой различен с изключение на тях да не може да си приказва с европейските политици. Така да се каже – да се наложи цялостно ембарго на опцията сътрудниците ни в Европейски Съюз да узнаят, че може и да се показват за евроатлантици, само че досегашните ръководещи се противопоставяха на по-крайни дейности по значими за Съюза тематики - като преустановяване на въздействието на Русия у нас и оказването на помощ на Украйна. Все проблеми, които откриха решението си около ясната и безапелационна позиция на Движение за права и свободи и водача на партията Делян Пеевски, трансформирал се в главен мотор на тези начинания. За което получи и лична признателност от украинския президент Володимир Зеленски.
Сега, точно на Деня на Европа 9 май пристигна и още едно самопризнание за напъните на Пеевски - посланиците от страните-членки на Европейски Съюз у нас организираха среща с водената от него делегация на Движение за права и свободи в белгийското посолство. Разговорът ясно сподели, че сътрудниците ни правят оценка значимата роля на Движението, както във вътрешно-политическите въпроси на България, по този начин и във образуването на евроатлантическата геополитическа ориентировка на страната. Все отново от десетилетия Движение за права и свободи държи корав евроатлантически курс, а водачеството на Пеевски освен затвърждава тази позиция, само че и я уголемява с директни и безапелационни дейности.
Затова и тази знакова среща съществено тормози целия кръг към досегашните ръководещи и техния наставник Прокопиев и задейства поетапно – първо медиите, а по-късно и НПО-тата им. Които в безсилието си стигнаха до там да упрекват посланиците на страните от Европейски Съюз, че са се срещнали с Пеевски и да им размахват назидателно пръст. Медиите от кръга „ Капитал “ - с писане на публикации и звънене по делегациите, а другите – посредством разпращане на писма.
Всъщност срещата на посланиците на Европейски Съюз с Делян Пеевски сподели на Прокопиев доста ясно, че олигархът освен губи хватката върху страната и върху „ каналите “, с които кръгът „ Капитал “ манипулира в чужбина мнението за обстановката в България, само че стартира да се разпада и основаният от този кръг (в резултат на поредно провежданата от години очерняща кампания) отрицателен етикет на водача на Движение за права и свободи. А и на опцията с доноси и неистини да се очерни всеки различен, който по някакъв метод пречи на олигарха Прокопиев, било то в политиката или в бизнеса. Възможност, която с помощта на медиите, подвластните НПО-та и политическите проксита във властта, трансформира Прокопиев през последните години в последна инстанция и „ честен “ наставник на обществото. До през днешния ден, когато всичко това дефинитивно завърши.
Затова е изцяло предстоящо, че Прокопиев задейства най-верните си НПО-та, формирани съвсем напълно от негови някогашни чиновници и публицисти, да пишат писма до посланиците. Организации, потвърдили се през годините като инструмент за „ черен пиар “ и мръсни политически поръчки. Като „ (Анти)корупционния фонд “, чийто създател е дългогодишният кадър на „ Капитал “ Николай Стайков. Като БИПИ, основан от извънредно близкия на Прокопиев Христо Иванов (помним срещите „ Арго “, в които двамата персонално инженерстваха появилата се по-късно партия „ Да, България “). И като Българския хелзинкски комитет – също основно звено в схемата, прочул се у нас с концепцията си да разгласи за „ Човек на годината “ Джок Полфрийман - наказан на три инстанции палач. Така симбиозата от подчинени медии, доближени политици и отгледаното от кръга „ Капитал “ „ гражданско общество “ за следващ път потвърди, че превзетата страна не е просто изтъркано факсимиле, а тъжна българска действителност.
Порочното е, че точно със „ превзетата страна “ оправдаваха своето битие същите тези хора повече от 20 години, с нея (уж) се бореха и същата тази мантра съзнателно постановяваха в обществото през медийните си представители, „ специалистите “ си и „ самостоятелните “ си публицисти. Висша форма на операция и двуличие, добре усвоено и прокарвано до неотдавна напълно гладко. Достатъчно е единствено да посочим, че „ (Анти)корупционния фонд “ няма нито една обява или следствие по корупционните кавги с присъединяване на политическите проксита на Прокопиев от ПП-ДБ в митниците и чудовищните връзки на техните хора с потвърдени контрабандисти. Няма следствия за пачки и пудели. Лицемерие без граници.
Само че Прокопиев и неговите подставени лица в политиката, Неправителствени организации бранша и доближените им медии пропущат един факт - през днешния ден обстановката е по-различна. Не просто тъй като изборите чукат на вратата и социолозите дават все по-ниски шансове на двете до неотдавна ръководещи обединения да се върнат на второто място в Народното събрание. А тъй като градената дълги години за „ пред чужденците “ машинация за неприятния Пеевски е на път да рухне дефинитивно. Особено в случай че те, чужденците, сами имат опцията да приказват с него, а не да четат доносите и лъжите на медиите на Прокопиев и операциите в „ следствията “ на сякаш „ самостоятелните “ му НПО-та.
Това е действителността, която към този момент искрено плаши Прокопиев, а НПО-тата му могат да продължат да пишат писма до европейските посланици и да надават неправилен безумен писък, тъй като отсега нататък все по-малко ще бъдат чувани. Като нещо нездравословно и далечно.
